„Моите написани думи са моят „изстрадан земен капитал“, казваше Надежда Захариева.
Тръгна си от този свят авторката на десетки текстове на песни, превърнали се в хитове и на лирика, която стои неотменно редом с тази на съпруга й Дамян Дамянов в библиотеката на всеки български дом.
„Тя вярваше, че мисия на поета е да промени към добро душата на поне един човек и така да направи света по-добър. И го направи – със своето творчество докосна сърцата на поколения българи, облече в думи любовта, вярата и болката. Поезията й, белязана от дълбока човечност, се превърна в утеха, вдъхновение, съпреживяване.“ Това написа вчера за Захариева на страницата си във фейсбук президентът Илияна Йотова.
Нека си припомним три от най-проникновените изповеди на поетесата и една от песните, които се пеят и днес, 46 години след създаването й.
* * *
Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн – заупокоен.
И не хвалебствен – всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина – последна.
Не всяка грешка – смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен – всеки кръст.
Най-истински, когато пада
човек доказва своя ръст.
* * *
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому какво си дал.
ПРИЧАСТИЕ
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел –
от туй, което й тежи,
да се спаси, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът признат не е ли грях?
Грехът желан, ала несторен
и премълчан, не е ли страх,
но не от Бог, а от позора?
А кротостта ми – похлупак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен жар и лед, светлик, и мрак…
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но чувствам, сякаш, знак потаен
стих подир стих да се раздам,
додето стихна най-накрая.
Песента „Може би“ на група „Сигнал“ излиза през 1979 г. Тя е включена в дебютния албум на групата „Вечен кръстопът“, издаден същата година от „Балкантон“. Автор на музиката е Тончо Русев, а текстът е на Надежда Захариева.
