Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”
Българите в чужбина милеят за родината, но и чужденците обичат песните ни
Да прекрояваш български народни песни, за да придобият модерно звучене, но и същевременно да съхраниш тяхната автентичност, не е лека задача. С нея са се захванали преди десет години музикантите от група Оратница. Символиката не е никак случайна: оратница е обичай, провеждан на Сирни заговезни, за пречистване на духа, душата и тялото на човек.
За това спазват ли старите български обичаи, дават ли прошка лесно и коя от тях е „китайката”, четете интервюто с дамската част от група Оратница.
Здравейте! Представете се с няколко думи на нашите читатели.
Ася: Аз съм Ася Пинчева и съм завършила музикалното училище в Широка Лъка и след това музикалната академия в Пловдив със специалност народно пеене.
Дияна: Казвам се Дияна Василева и съм завършила музикалното училище в гр. Котел, а след това и музикалната академия в Пловдив. Пътят ми минава през ансамбъл „Тракия” в Пловдив, след това „Мистерията на българските гласове”, а успоредно с това съм и учител по музика и пеене в детски градини.
Вие сте най-новите членове на групата. Как се чувствахте в първите дни?
Ася: Момчетата с техния начин на живот и разбиранията им за музика са много по-освободени от нас. Помогнахме си взаимно - работата с тях направи нас с Дияна доста по-разчупени, а тях по-организирани.
Имате много участия в България и в чужбина. Каква е преобладаващата публика и на двете места?
Как се чувствате като пренасяте нашия фолклор отвъд границите на страната ни и как реагират чужденците на българската музика?
Опитваме се да обединим хора, които нямат нищо общо помежду си чрез музиката.
Има ли песен, на която хората най-много се радват?
Дияна: А от новия албум „Пушка пукна”, на която скоро ще направим и клип.
Разкажете някоя интересна случка по време на концерт.
Ася: Името дойде от нашия кавалджия Християн, който шофирайки, забелязва плакат на театралната постановка „Alter Ego”. Оттам му хрумва да свържем едното ни лице, фолклора, с това, което гледа към другите стилове. Слушателите ни виждат разликата с предните два албума: в този присъстват електронни и джаз елементи. Мисля, че трябваше да направим тази стъпка.
Дияна: Сега правим голяма крачка напред. Едни от най-големите автентични певци в България ни разрешиха и се радват, че развиваме и предаваме техните песни на днешното поколение точно по този начин.
Поставя ли ограничения пред вас работата ви с хората, които ви представляват, Fusion Embassy?
Ася: Ако нямахме такъв издател зад гърба си, щеше да бъде много по-трудно. Благодарение на неговите връзки с хора от България и чужбина, нашата група стана толкова популярна.
Тази година групата ви чества десетгодишен юбилей. Как планувате да го отбележите?
Имате ли любима стара българска дума?
Ако имате възможност да чуете ваша песен, независимо от време и място, къде би било това?
Ася: Бих искала да чуя песен на Оратница на американските награди „Грами”.
Един от вашите членове, Християн, беше поканен да гостува в час по музика в училище във Велико Търново, за да разкаже от първо лице какво представлява професията музикант. Какво мислите за инициативата да вкараме певците в училищата?
Има ли място, на което искате да се връщате за да изпълнявате своята музика?
Оратница е стар обичай за пречистване на духа и тялото на човек чрез огъня и се прави на Сирни заговезни, когато обичайно се дава и иска прошка. Вие прощавате ли лесно?
Прочети още:
Иван Шопов за космическата одисея на българската народна музика
„Чрез електронния прочит фолклорът има шанс да се слуша от повече млади българи"
Проектираме щастие!
„За да бъде човек добър архитект, той трябва да е сред хората“, вярва арх. Вержиния Николова, създавайки райското място за живеене „Синевир“
Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите
Писателят Мухарем Алиосман за пророческите сънища в рода му, препятствията пред духовния човек и съвременния отпор срещу общността
Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“
През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата
Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"
Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях
Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител
Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“
Безсмъртието е в безусловната любов
Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца
Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!
Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”
Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота
Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България
Не ти откриваш йога, йога открива теб
Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax
Посредникът между два свята
Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно
„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”
Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната
Искаме отговори!
От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?
Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е
Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята
Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Да обичаш и да загубиш Милен Цветков
Чистим Авгиевите обори
Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов
Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“
Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена