Оратница: „С музиката си обединяваме хора, които нямат нищо общо помежду си”

В късните часове на нощта на съвременния мегдан може да послушаш изпълнения на „Пушка пукна”, „Стъпил Добри”, „Мари Марийко” и още куп други песни, които са се изпълнявали от предците ни по жътви и седенки с тази разлика, че към тъпана и кавала са добавени диджериду и кахон, а фолклорът е миксиран с дъбстеп, дръм енд бейс, хип-хоп и др.
Здравейте! Представете се с няколко думи на нашите читатели.
Ася: Аз съм Ася Пинчева и съм завършила музикалното училище в Широка Лъка и след това музикалната академия в Пловдив със специалност народно пеене.
Дияна: Казвам се Дияна Василева и съм завършила музикалното училище в гр. Котел, а след това и музикалната академия в Пловдив. Пътят ми минава през ансамбъл „Тракия” в Пловдив, след това „Мистерията на българските гласове”, а успоредно с това съм и учител по музика и пеене в детски градини.
Дияна: Беше предизвикателство, защото ние сме свикнали да бъдем педантични, на това ни учиха в музикалните училища - да бъдем отговорни, изпипани (гримът, прибраната коса, червилото), всички трябваше да бъдем еднакви, а закъсненията се наказваха строго. Там израснахме като хора и за нас беше трудно, когато влязохме в групата, но това разчупване ни хареса. Даде ни свобода да се чувстваме добре на сцената. Това във фолклора не е типично.
Ася: Момчетата с техния начин на живот и разбиранията им за музика са много по-освободени от нас. Помогнахме си взаимно - работата с тях направи нас с Дияна доста по-разчупени, а тях по-организирани.
Дияна: На всеки концерт се сблъскваме с различни хора, дори що се касае до външния вид - виждаме такива с расти, както и в костюми. Има хора, които стоят и поглъщат всяка нота и всеки наш дъх. На последния ни концерт дойде една баба на 74 г. и ни каза, че много развиваме българския фолклор. Фактът, че на тази жена й хареса, е показателен за нас.
Дияна: Аз лично съм патриот, харесва ми да показваме нашия фолклор и да усещаме как ни приемат хората. Не винаги е позитивно, но трябва да извлечем полезното. Най-ценното на нашите концерти в чужбина е, че завършват с хоро. Така всички в публиката имат усещането, че са едно цяло. Иначе българските гласове са много изнесени и за чужденците това е впечатляващо.
Ася: Такава е „Църни очи” и нейното начало с кавала, както и „Витоша”. Мисля, че тези са най-разпознаваемите ни.
Дияна: А от новия албум „Пушка пукна”, на която скоро ще направим и клип.
Ася: След края на концерт в Бургас дойдоха хора, за да търсят новия ни албум и нашият вокалист „Попа” им го подаде да го разгледат, казвайки, че ние с Дияна сме на обложката. Един човек го взе, погледна Дияна и каза: „Тази я познавам, ама тази китайка откъде я взехте?”, говорейки за мен.
Ася: Името дойде от нашия кавалджия Християн, който шофирайки, забелязва плакат на театралната постановка „Alter Ego”. Оттам му хрумва да свържем едното ни лице, фолклора, с това, което гледа към другите стилове. Слушателите ни виждат разликата с предните два албума: в този присъстват електронни и джаз елементи. Мисля, че трябваше да направим тази стъпка.
Дияна: Сега правим голяма крачка напред. Едни от най-големите автентични певци в България ни разрешиха и се радват, че развиваме и предаваме техните песни на днешното поколение точно по този начин.
Дияна: Работата с тях разширява много кръгозора ни, имахме телевизионни участия и като цяло хората повече знаят за нас. Колкото и да можеш да свириш и да пееш, е крайно трудно да се реализираш в България, ако няма кой да те представлява. Музикалният пазар тук е много малък.
Ася: Ако нямахме такъв издател зад гърба си, щеше да бъде много по-трудно. Благодарение на неговите връзки с хора от България и чужбина, нашата група стана толкова популярна.
Ася: Датата е 20 септември, а мястото Маймунарника. Част от гост-музикантите ще бъдат Стефан Цеков, Димитър Льолев и др..
Ася: Две думи, но не знам точно колко стари са: едната е „пафти” като тези в шопския костюм, които са винаги свързани. Другата е „орисия” - да бъдеш орисан, това да бъде твоята съдба. Често се сещам за тях.
Дияна: В бъдещето. Представям си нашата музика да се чува и да се цени дори когато не сме живи, както утвърдените вече имена. Желая да оставим следа.
Ася: Бих искала да чуя песен на Оратница на американските награди „Грами”.
Дияна: Аз също съм ходила с колежка от „Мистерията на българските гласове” в няколко училища в Пловдив, където показахме връзката между автентичното и модерното. Носих си носията и роклята, пусках им музика, която се слуша в клубовете и такава, която звучи на концерти. Децата харесаха и двете неща, което е показателно. Въпрос на време е да направим турне, което да е само в училищата.
Дияна: С най-голямо удоволствие бихме искали да отидем в училищата, които сме завършили, за да покажем на подрастващото поколение какво ни е липсвало. Решили сме с момчетата да отидем в Широка лъка и в Котел.
Ася:  Аз прощавам, но не забравям. В живота ми досега съм разбрала, че така е по-добре, защото човек винаги трябва да си има едно на ум! Не съм искала прошка досега, защото не съм много веща в тези стари обичаи. Но за сметка на това се извинявам доста често, дори когато няма нужда.