„Чудната градина” вдъхва надежда на хора с интелектуални и физически увреждания

Лекар, писател и земеделец. Не, не става дума за три различни личности, а за една – доктор Хасан Ефраимов. Човек, който има сетивата да усети едновременно болката на човешката душа, както и тази на майката Земя и да ги трансформира в нещо красиво и благородно – неговите книги и проектът „Чудната градина“.
Доктор Ефраимов е родом от онази тайнствена и магична област в североизточна България, наречена Делиорман, известна още със своите „луди“ джанки, които опияняват съзнанието и не дават покой на ума ти дълго време. Той е гинеколог по професия, пише книги, а отскоро си партнира с Мария Методиева, председател на управителния съвет на фондация „Св. Николай Чудотворец“, в проекта „Чудната градина“ в Добрич.
Хасан Ефраимов: Тя е чудна заради чудесата, които твори - произвежда чудни цветя и зеленчуци и най-голямото богатство в нея са хората. Ние работим с 22 души - 16 от тях с интелектуални затруднения, а останалите с физически увреждания. Нашето условие е, че те трябва да притежават решение на ТЕЛК с над 51% нетрудоспособност, за да се включат в проекта. Целта беше да създадем работа на хора с увреждания и мисля, че успяхме да го направим. Най-младият от тях е на 20, а най-възрастният малко над 50.
Мария Методиева: Идеята не е уникална, най-малко, защото подобни политики в Европа съществуват от дълго време, те просто липсват в България. Тук няма социални предприятия, които могат сами да се издържат, няма държавни политики по отношение на трудоспособността на хората с интелектуални затруднения. Не знам дали ще се случи в бъдеще, но ние решихме, че не можем да чакаме и трябва да започнем сами. Получи се, защото когато човек иска да направи нещо, то се случва. С г-н Ефраимов се запознахме благодарение на факта, че той е писател, а аз бях негов фен. Той полюбопитства с какво се занимавам и дойде на първия благотворителен бал на фондацията, където подари книги на всички гости. По-късно той реши премиерният спектакъл на „Джанки в Манхатън" в Добрич да бъде с благотворителен вход.
Мария Методиева: Това, с което се захванахме, градинарството, не е никак лесно, изисква тежък физически труд, както и умения. Интересното при нас е, че голяма част от нашите работници са с чисто нови трудови книжки - те никога не са работили. Сега дават всичко, на което са способни. Радваме се, че имаме уникален екип. Трудно се свиква с нещо ново, което никога не си правил, на мен самата все още ми е трудно понякога. Работим на открито, а и едва сега създаваме предприятието. Градината построихме върху бунище.
Хасан Ефраимов: Нашите хора са много положително настроени, излъчват позитивна енергия. Истинско удоволствие е да се общува с тях. При тях липсва мързелът, а желанието е огромно, искат да се включат в обществото работейки. Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде. Момичетата са почти завършени градинари, ние произвеждаме кадри - подготвяме ги еднакво за работата и за живота. Също така успяхме да изградим трудова дисциплина, който закъснее – отработва. Не правим никакви компромиси с тези неща, понеже проектите се контролират строго.
Мария Методиева: Ние им даваме възможност да се чувстват като всички останали, когато човек е бил ограничаван и отблъскван, той свиква с мисълта, че е различен и започва да живее като такъв. Те се променят, надявам се да постигнем още по-добри резултати. Благодарение на проекта, ние сме наели 22 души на работа, а земята е едва 4 декара, за нея се изискват максимум 2 работници... Лошото е, че проектът е за две години и докато ги обучим, всичко ще свърши. Нещата не бива да са с определена давност, младежите трябва да бъдат назначени за постоянно, именно това ни е целта.
Мария Методиева: Парите, които идват от проекта, са държавни помощи, но както каза докторът, ние с нищо не се различаваме от останалите фирми. Разликата е, че ние като фондация не ползваме никакви преференции заради това, че наемаме хора с изключително тежки увреждания, имаме хора с над 91% увреждания и само ние можем да ги наемем.
Хасан Ефраимов: Големи фирми ни помогнаха с хиляди левове. Мястото беше абсолютно бунище, изринахме тонове боклуци с помощта на фирма. Друга  ни купи товаро-пътнически автомобил, с който да пренасяме всякакви материали. Общината ни помага ежедневно. Разсадникът ни ще бъде изграден от едно сдружение, най-евтиният вариант е 50000 лв. Много хора се включиха към нас, ние не търсим помощ от никого. В началото ходехме в строителните фирми, за да искаме остатъчни материали и там откликваха и ни помагаха, но вече тези, които искат да се занимават с благотворителност, сами ни търсят. Затова казвам, че нашата цел е изпълнена, хората искат да се включат в дейността ни. Спечелихме доверието не само на добруджанци, те видяха, че думата „фондация" не е мръсна.
Хасан Ефраимов: Осъзнати хора, почти нямаме случайни клиенти. Тези, които купуват продукция от социално предприятие, всъщност казват „благодаря". Не дават милостиня, а заплащат за труда на хора, които са достойни за уважение. Те са ни основни купувачи и ние им благодарим. Продаваме цялата продукция на място, единствено се включваме във фермерски пазар в старата част на Добрич. Това, което остане непродадено, даряваме в старческия дом в Добрич, в двата центъра за настаняване от семеен тип, детски градини и на нашите работници. Англичаните от Добрич пък ни станаха клиенти, нашите работници не владеят английски, но намират общ език с тях.

Трудът ги промени - започвайки работа те не можеха да направят разлика между мотика и лопата. Знам, че ако един ден нещо се случи с проекта, те могат да работят навсякъде.