Интервю Светла Ганева / 11 ноември 2019

Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота

Интервю с писателя Ангел Георгиев

На снимката: писателят Ангел Георгиев

„Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота” е български фентъзи роман, дебют на А. А. Георгиев. В историята присъстват много магии и приключения, всевъзможни приказни създания, както и елементи от родния фолклор. Едно дванадесетгодишно момиче търси начин да се пребори със своите страхове, а търсенето я отвежда на пътуване, което ще я промени завинаги. Книгата е предназначена за хора от всяка възраст и в нея биха могли да открият скрити послания. Списание 8 се срещна с писателя Ангел Георгиев, за да научи повече.

- Привет, Ангел! Разкажи ни малко повече за героите в книгата, откъде си черпил вдъхновение?

- Здравейте! Феята Дрън например е много силна, своенравна, с голямо сърце, творчески настроена, не си поплюва много, много. Заради нейната сила нищо не може да й се опре. Характерът й е вдъхновен от този на детето на мое приятелско семейство.

Драконът например е израз на магическа сила, която е символ на нас самите – всеки човек притежава подобна в себе си. Майсторът пък е прототип на китайския майстор по вътрешни бойни изкуства Шън Фей, който имам късмета да е мой учител. Негова е именно философската мъдрост, че човек е на високо ниво на разбиране, когато прави нещата в живота си с лекота, без да ги насилва.

Главната героиня Мая е олицетворение на децата, когато се запознават с живота. Те имат нужда да повярват в това, че могат да се справят – със забрани, с ограничения няма как да се случи. Имат нужда да чуят: „Да, аз вярвам в теб. Аз вярвам, че можеш да се справиш. Аз вярвам, че дори и да направиш грешка, всичко е наред.”А в част от другите образи съм включил аспекти от самия себе си. Аз вярвам, че в творбите си писателите винаги дават нещо от себе си, нещо през което са преминали или ги е трансформирало.

- А за образите на Светлата и Тъмната сила?

- Мракът, това е депресията, отчаянието. Кой ги няма? Кой не е минал през тях? Мракът е също безнадеждността и липсата на увереност. Всеки има мрак в себе си. Светлината е другото – надеждата, радостта, грижата, вниманието. Тя представлява всички добродетели. Изглежда, че тези универсални стихии се съревновават, но мракът е помощник на светлината. Те са образи на първичните сили, които съществуват в света и както е казал един философ: „всичко е игра на сенки“, т.е. въпрос на светлина и мрак. Но това е красотата. За да познаваш светлината, трябва да познаваш и мрака. И двете съществуват, и ги има във всеки от нас. Ние нямаме само едната.

- Какво те вдъхнови да напишеш подобна книга?

- Това, че ние може да надскочим своите собствени страхове, притеснения, безпокойство, но само когато разберем първо откъде идват. Ние имаме силата, куража и яснотата да продължим нататък. И само тогава нашите страхове изчезват. Независимо от нашето ниво на съзнание и разбиране, всичко, което ни пречи, това са страхът и безпокойството, тормозът, притесненията. Но всичко това може да бъде надскочено и променено. Може да бъде заместено с нещо по-полезно. И реших да направя малък разказ, който беше няколко страници... Но в крайна сметка се превърна в книга.

- Твоят начин за справяне със страховете какъв е?

- Чрез осъзнаване, чрез практики с дишане. Човек има физическо изразяване – емоциите ти се прожектират върху тялото. Например в определени ситуации ние усещаме напрежението като нещо, което ни стяга за гърлото. И чрез техники с дълбоко дишане може да се отпуснеш и да се освободиш от напрежението . Но най-важното е желанието за промяна, което идва отвътре – да искаш промяна с намерението да надскочиш себе си към нещо по - добро.

- Символът на дървото се открива в Египет, и в Шумер, където носи смисъла на живота, а в Китай и Източна Азия то е символ на дълголетието и мъдростта. За теб на какво е символ и защо?

- Дървото на живота е онзи пламък, който всички ние носим. То обединява минало, настояще и бъдеще. Символ е на завръщането към себе си. Както пиша и в книгата, Елеонор иска да спаси сина си, а Мая – да махне страховете си. Но не Дървото на живота, а вървенето към истинската им същност е решението на проблема. Затова, като стигнеш до Дървото на живота, ти си решил всички проблеми.

- Кое е скритото послание в книгата?

- Ако ти напъваш една работа, която е срещу теб, не е подходяща да се занимаваш с нея. Друго послание е да не се предаваш, колкото и да е отчайващо положението. И още едно ще кажа: всеки човек има в себе си хубави качества, всеки е носител на светлина

- Имаш интереси към теми, свързани с езотериката. Упражняваш ли и в ежедневието си духовни практики и какви?

- Тай Дзи, по-известно като Тай Чи. То е система от гимнастика, отпускане, медитации, плавни форми като танц, играещи се за здраве и тонус. Практикуването й ме зарежда, дава ми възможност по – ясно да виждам и усещам света около себе си, спомага за извикването на музата за писане.

- А като жанр какво друго би писал?

- В момента имам един сценарий, който е за филм. Той е в посока българска митология, в който се разказва за любовта, силата на духа. Драма е и е доста свързан с танците, песните и самодивите.

- И като за финал, кои писатели, книги и филми те вдъхновяват?

- Много са. Бих споменал няколко известни: от българските писатели - Елин Пелин, Павел Вежинов, Светлослав Минков. От чуждестранните са Тери Прачет, Робърт Джордан, Джоан Роулинг. Това са майстори на перото, които по един или по друг начин са ми повлияли и чрез тяхното въображение и умения, аз съм се учил как се създават истински светове и вселени.

Повече за книгата може да научите от нейната фейсбук страница и на www.mayasjourney.eu