Подкрепете ни!




ИнтервюЙоана Стефанова / 18 ноември 2019

Даниел Пангев: „Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени“

Пътешественикът обикаля света в търсене на изгубените или неизвестни български отпечатъци

Даниел пред паметника на българските градинари, Будапеща
Даниел пред паметника на българските градинари, Будапеща


Даниел Пангев е пътешественик, писател и д-р по социално управление. Автор е на книгата „Охрид, Охрид, убав, мил“ (с изчерпан тираж) както и на пътеписа „Уловени мигове от близо и далеч“. В него той описва български места извън родината и разказва за тяхното минало. Пангев ни среща с различни хора, които пазят частици българска история у себе си, и ни напомня, че трябва да пазим родната памет и да си спомняме за предците си. В момента той подготвя продължение на пътеводителя, което ще включва още непознати дестинации, вълнуващи истории и интересни личности.

Как се зароди идеята за написването на този пътепис?
Още от малък моите родители ме водеха из България. И оттогава до днес пътуването ми е страст. Докато траеха тези мои пътувания, започнах съвсем случайно да намирам своеобразни български следи в странство. В продължение на няколко години се натрупа доста богат архив, който показвах на мои приятели, а те от своя страни ми казаха: „Не го показвай само на нас. Ти умееш да разказваш. Опиши тези места за българите“. И така, полу на шега, започна всичко. След това започвах да проучвам предварително дестинациите, където пътувам.

Кое те мотивира да тръгнеш по малко известните пътеки в търсенето на българските следи?
Отговор на този въпрос давам в предстоящото продължение на „Уловени мигове от близо и далеч“, което очаквам да излезе от печат през следващата година. Там, в предговора, ясно съм написал, че: „онова, което за други държави и народи, е обикновена къща, паметник, плоча, за мен, а и мисля за мнозинството мои сънародници, е скъпа реликва, част от народната ни памет.”
Всеизвестно е, че народ без памет, няма бъдеще. Затова се нагърбих със задачата, пропътувайки хиляди километри, да припомня за тези места и личности, които дълго време бяха забравени или просто никога не са били известни.
Какви трудности срещаш по пътя си?
Може би това, че много от местата са заличени или в много окаяно състояние и са трудни за откриване. Мисля си отново, че България като държава трябва да има по-отговорна политика по опазване на нашата памет зад граница - тя има достатъчно инструменти, за да съхрани паметниците за идните поколения. Например Хан Солакови в Букурещ, в който Ботев и Левски прекарват една студена зима. Пред срутване е. Няма и табела. Спомням си Лука Велчов, доайена на българите в Румъния, човек над 80-години, който в един силен дъжд ме хвана и ме разведе да видя тия места. Каза ми: „Навремето, като ученик в българското училище „Хр. Ботев“,  имахме един учител от Силистра. Всяка събота той взимаше мен и моите връстници и ме развеждаше из българските места в Букурещ“. За мен този човек е истински съвременен будител.  

Сам ли финансираш своите експедиции и проучвания или има някои дарители, които ти помагат?
Пред 2008 г., още като студент, започнах да участвам в различни младежки проекти, финансирани от тогавашната програма „Младеж“ на ЕС, а сега вече е част от „Еразъм +”. По-късно като хонорован асистент доста пътувах по образователни обмени.
Всичко друго е финансирано от мен самия, с лични спестени средства. Това са близо 40 посетени държави. Няма институция или дарител, които да са оказали някаква помощ.
Какви са хората, които срещаш по пътя си? Как се отнасят те с теб и с тази твоя мисия?
Да си призная, срещнах страхотни хора. В новата книга имам интервю с бившия министър на енергетиката в три правителства на Украйна, съветник на някогашния президент Юшченко – г-н Иван Плачков. Бесарабски българин, но с корени от Македония. Имам интервю и с инж. Александър Дърводелски, който е доайен на българската емиграция в Америка. Той е един от хората, който като част от делегация, издействат от някогашния кмет Ричард Дейли, 3-ти март да бъде обявен за официален празник на общината. Очаквам и отговорите на моите въпроси, които зададох на Шломо Цион, внукът на някогашният равин в София – Даниел Цион. Този човек е бил личност от световна величина. Равинът Цион играе важна роля за спасяването на паството си – българските евреи, по време на онези ужасни години на Втората световна война. Шломо говори прекрасен и благозвучен български език. Попитах го: „Ти като си заминал от България си бил на 4-5 годинки. Как го научи тоя език?“ А той ми отговори, че покрай другите българи в Израел. Там има цяла колония - в Яфо и Тел Авив, и са на голяма почит.

Има и още един човек, който държа да спомена – инж. Самуил Ардити, втория братовчед на Елиас Канети. Колко разговори сме провели в София, само ние си знаем. Един път ми каза: „Ние, българските евреи, поне веднъж годишно посещаваме София или Пловдив (където са погребани Екзарх Стефан и митрополит Кирил), както арабите посещават Мека. София и Пловдив са Мека за нас, българските евреи“. Всички тия хора са се отнасяли към мен с изключителна добронамереност и отзивчивост. Тук е мястото да спомена за моя издател – Ангел Марчев, който прегърна идеята и на когото съм благодарен за това, че винаги ме е подкрепял.

Какво изпитваш, когато откриеш поредното българско място извън България?
Радост, разбира се. Но не е само да намериш следата. Нали трябва да я опишеш. Търся хора, които могат да ми разкажат, живи свидетели на дадената епоха. Спомням си, бях в Мадрид, до един новопостроен жилищен блок и на него бе поставена огромна плоча – може би метър и половина на метър, и на нея пише: „В тази къща живя Димитър Димов. Един голям приятел на Испания“.
... И аз се почувствах горд. Колко са творците, на които испанската държава ще постави такъв възпоменателен знак и то в такива големи размери? Малко…
Докато снимах, един възрастен испанец паркираше колата си. Попитах го за тая плоча и той ми разказа, че знае кой е Димов, но някога това било къща, а той живял на горния етаж в нея. Бутнали я преди 15 години и построили блока. Ето такива истории търся от живи свидетели на тия времена.

Твоите корени са от Македония. Каква промяна би искал да видиш в отношенията между българи и македонци?
Искрено вярвам, че младите хора в днешна България и Северна Македония ще намерят ЗАЕДНО път към общите си корени, към истината. Без провокации. Без крясъци и закани от фалшиви националисти. Това е много важно! По пътя на европейската интеграция на Скопие… Тогава онези символични зидове, останали на Осоговската планина, напомнящи за тъмни и мрачни времена, окончателно ще рухнат. Хората ще се срещат, ще си общуват. Това важи не само за Северна Македония, но и за Бесарабия, за други места, свързани с нашата памет.

Имаш идея за изкачване на планина Галичица в Северна Македония. Какво е главната идея на това събитие и какво искаш да постигнеш с него?
Бил съм там два пъти, но все с българи. Искам да стане традиционно и да идват хора и от Северна Македония. Искам и там, и на Кораб край Скопие, и на други места, хората да се събират, да си другаруват,  да се опознават. В Северна Македония все още има наслагвания от миналото. Вярвам, че с общи усилия и най-вече с желанието на младото подрастващо поколение в двете държави, те  ще бъдат преодолени.

Какво да очакват читателите от втория ти пътеводител, който предстои да излезе?
В новата книга ще има разказ за първата българска църква в САЩ; за Миле поп Йорданов от Велес; за мястото, където е било първото българско посолство в Киев; за българските градинари в Унгария, за надписа на хан Пресиян от Филипи и др. Знаете ли, в тая книга аз открехвам вратата, затворена за мнозина личности, които ние не учехме в българските учебници по история – Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Стефан Дуньов, Стефан Попов и др. Никога не прочетохме в учебниците за тях. Защо?
А знаете ли, че трима български дипломати помагат на стотици полски граждани да се спасят с български паспорти от окупирана от нацистите Варшава? Намерих сина на един от тези хора – арх. Станислав Икономов.
Той ми разказа много интересни неща. Полската телевизия е направила филм, озаглавен „През София към свободата“. Поляците са го финансирали, от полското посолство в София ми дадоха копие от него. Ето тия неща, истории и личности припомням чрез тази книга, която предстои да излезе през 2020 г.

Какво искаш да постигнеш оттук нататък? Каква е главната ти цел, за какво ще се бориш?
Искам новата книга да достигне до българските училища в България и чужбина. Хората и местата, за които пиша, не трябва да бъдат забравени. Наред с това, понеже сме в дигитален век, търся подготвен технически човек, който да ми помогне да направим подкастове към книгата.  

Какво е главното послание на твоите пътеводители? Ако има един урок, който да се запечата в съзнанието на хората, кой би бил той?
Да пазим българската памет. Да не забравяме предците си. Да бъдем достойни като тях. Достойни като българи и европейци!

Пред сградата на българското посолство във ВаршаваПред сградата на българското посолство във Варшава

4 и 5 - Йереван, Армения. ЯворовЙереван, Армения. Яворов

На покрива на Желязната църква "Св. Стефан", ИстанбулНа покрива на Желязната църква "Св. Стефан", Истанбул

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите Интервю

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите

Писателят Мухарем Алиосман за пророческите сънища в рода му, препятствията пред духовния човек и съвременния отпор срещу общността

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“ Интервю

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“

През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния” може да се ползва вечно” Интервю

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"

Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител Интервю

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител

Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“

Безсмъртието е в безусловната любов Интервю

Безсмъртието е в безусловната любов

Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна! Интервю

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!

Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота Интервю

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота

Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България

Не ти откриваш йога, йога открива теб Интервю

Не ти откриваш йога, йога открива теб

Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax

Посредникът между два свята Интервю

Посредникът между два свята

Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията” Интервю

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”

Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната

Искаме отговори! Интервю

Искаме отговори!

От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, Интервю

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Чистим Авгиевите обори Интервю

Чистим Авгиевите обори

Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“ Интервю

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл! Интервю

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!

Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно