Хули Леонис: Любовта е безусловно приемане

Любовта е многоцветна, събирателен образ е на нежността и красотата, но и на болката и разочарованието. Тя винаги е в живота ни, но умеем ли да я разпознаваме, или я оставяме да мине покрай нас, без дори да разберем, че сме я срещнали? В книгата „Очевидната скрита истина за любовта“ на издателство „Апостроф“ авторът Хули Леонис ни помага да се свържем със силните си страни в емоционалното общуване и да си дадем сметка за блокажите, които имаме в отношенията си. Срещаме се, за да научим повече за емоционалните взаимоотношения – партньорски и родителски, както и за връзката, която градим със самите себе си. Често хората бъркат секса с любовта. Едното е физическо задоволяване, другото идва от сърцето, което ни доближава до Бог и откъдето творим своята реалност.

- За мен тя е безусловно приемане на всеки, без желание да го променяш, да обичаш човек за това, което е. Често обаче тази емоция ни я забранява обществото, защото когато се свържем със сърцето си, искаме да творим, а не да се подчиняваме и да живеем в рамка. Имаме мнение, основано на интуицията ни, и не следваме това, което ни казва колективната логика. 

- Масовият грешен образ е свързан със секса. Той е продукт на първа чакра, където се намира и елементарното земно съществуване, наречено оцеляване. Това е еволюционна стъпка, през която човечеството е минало, но голяма част е останало там. И много често двама души бъркат физическото задоволяване между двама партньори с любовта. Когато се стига до сексуална наслада и кулминация, човек решава, че обича другия. Но любовта е продукт на четвърта (сърдечна) чакра  – това е мястото на творчеството, мястото, от което се доближаваме до Бог. От там творим нашата реалност. 

- Първо е любовта – химията, която протича между двама души. След това идва и логичната част – да преценим дали този човек е за нас, подходящ ли е за по-сериозни отношения, за родител на децата ни и т.н. Любовта е емоционалната рамка, а партньорството – менталната. 

- Ние сме конструирани от нея. Това е основата на договора ни с настоящия живот. Тъжното е, че повечето хора не си дават сметка за това и живеят във времеви примки, кръгообразно, затворени в една повтаряща се реалност и следват моделите на предците си машинално, но не могат да се свържат със собствената си истина. 

- Може да се дължи на родовата енергия, а също и на собствения ни опит. Повечето хора следват модела на майка си или на баща си, защото не са способни да се вгледат в себе си и да осъзнаят, че това, което се случва, е това, което излъчват. По-лесно е да смятаме, че попадаме на неправилния човек и че със следващия няма да е същото. Всичко това се дължи на неспособността на хората да се свързват с емоционалния си вътрешен свят. 

- Разбира се, че да. Това е аналогично на приказката за Спящата красавица – подобно кръщаване е равно точно на орисване. Вие го правите с идеята детето ви да прилича на този човек. Ако много го харесвате – няма проблем. Но ако не е така, съветвам родителите да изберат неутрално име, което не се повтаря в родовата им система, за да не предадат на детето си съдбата на друг човек, на когото не се възхищават. 

- Партньор го избираме ние на базата на интереси, на професионално, личностно, сексуално и емоционално пасване. Сродната душа може да е член от семейството ни, ментор, учител, дете - човек, който не влиза в категорията ни за партньорство. 

- Няма как да имаме осъзнати и дълбоки отношения с външен човек, ако нямаме такива със себе си. Животът ни е изграден от забрани, които се случват като възпитателен процес от най-ранна детска възраст. Една от честите такива е тази да не се свързваме с емоциите си и да не ги изразяваме, защото например това е проява на слабост. А без връзка със собствените ни емоции, когато станем на зряла възраст, често се чувстваме дискомфортно и с емоциите на другите, това чувство на свързване и отдаване ни е непознато.  

- Зa жaлocт, сърдечната чакра, която отговаря за баланса, любовта и връзката, лecнo ce yвpeждa, oтcлaбвa или ce нapaнявa. Teзи paни имaт дълбoкo знaчeниe, тъй кaтo paнявaт и дyxa, и дyшaтa. Много често въздeйcтвaт и нa yмa, и нa тялoтo, и нaнacят yдap въpxy caмoтo ядpo нa азa. Сърцето може да се отвори отново чрез различни терапии, в които да се провокира доверието в този човек, да се излекува идеята му за любовта, да му се помогне да изпразни сърцето си от старите болки и да се отвори за нови преживявания. И тук идва мястото на любовта към себе си, която е най-важна и това не е егоизъм, а напротив – в нея се крие тайната към щастливата и хармонична връзка. Защото само когато преливаме от любов, можем да я споделим и с другите.