Алберто Симоне: Нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи

Кое ви вдъхнови да напишете тази книга и защо точно сега?
В този момент е много важно да излизат книги като тази, защото ние, като човешки същества на тази планета, живеем в много труден момент. Трябва да се справяме с нови проблеми, с които нямаме опит досега. Не знаем как да продължим нататък, хората са все по-дезориентирани, имат все по-малка вяра в бъдещето, а и в тях самите.
Много хора са се отказали от щастието, защото смятат, че е нещо недостижимо, че е прекалено сложно. Когато измислих заглавието, имах една цел – да направя книгата мъничка и лесно достъпна, да е нещо, което можеш лесно да хванеш с ръка и да е непрекъснато до теб. Втората причина беше, че всички ние се борим с липсата на време и затова често единственото време, през което хората четат, е преди да заспят и то имат сила за две страници. Именно затова съм написал книга, направена от много, но кратки глави, независими една от друга, за да можеш да прочетеш една и да заспиш с усмивка.

Според вашата книга как да откриваме щастието в ежедневието си?

А какво бихте казали на тези, които са преживели много нещастия и са загубили вяра, че някога отново ще намерят щастието?
Ние, човешките същества, сме способни на мъдрост, която е базирана на нашата опитност и която ни учи на много важни стъпки. Една от тях е, че ако ти се случи нещо много трудно – болест или загубата на някой близък, то тези ситуации не са завинаги. Целият живот е непостоянен, всяка случка има край. Вторият елемент на мъдростта е – когато човек трябва да се развие, той се учи много повече от негативните събития и страданието, отколкото от позитивните моменти. Често хора, преодолели много тежки болести и трудности, излизат много по-добри и по-силни. Тези трудности винаги обогатяват духовността и духовните възможности на човек. А тази духовна сфера е едно човешко качество, което е във всеки един от нас и е първично, преди всички религии.

В тази връзка - щастието вътрешен процес ли е или зависи от хората и събитията в нашия живот?

Щастието е нещо, с което се раждаме и при срещите ни с външния свят, то се събужда у нас.
Основният проблем на нашата материална епоха е, че от малки нас ни учат, че щастието е награда за нещо, което сме постигнали. Вменяват ни, че за да сме щастливи, трябва да направим или да притежаваме нещо, а това не е вярно.

Това са неверни твърдения, които ни объркват още от деца. Ние нямаме нужда от нищо, за да бъдем щастливи -  нямаме нужда от причина или мотив. Истинското Щастие е да бъдем щастливи без да знаем защо и как ни е споходило.

В днешно време хората демонстрират своето щастие чрез социалните мрежи. Какво е вашето мнение за това?
Всичко в този живот има две страни. Аз мисля, че социалните мрежи имат положителни качества, защото те ни помагат много бързо да се свързваме с други човешки същества като нас. Негативните последствия са, че ние започваме да вярваме, че трудностите и страданията, през които минаваме, са по-трудно приемливи отколкото нашите щастливи преживявания. Тъй като всички мечтаят за успех и за щастие, ние смятаме, че ако се представяме винаги щастливи и успели, ще бъдем по-привлекателни за останалите. Всъщност в това непрекъснато демонстриране на добрите ни страни, ние показваме нашето дълбоко желание да бъдем обичани. Но е важно да разберем, че дори когато не сме в най-добрата си форма или преминаваме през трудности, ние ще бъдем приети по същия начин и пак ще бъдем обичани и харесвани.
Аз самият имах такова преживяване в едно село в Африка, където виждах искрено щастието в очите на децата, които живееха изключително бедно. В книгата си съм посветил цяла глава по тази тема. Въпросът ми беше каква е разликата между тях, които нямат нищо и са щастливи, и нас, които уж имаме всичко, а сме нещастни. И тогава разбрах, че човешкото щастие се държи на три пиластъра. Първият от тях е чувството на принадлежност – хората са сигурни, че принадлежат на цялото общество на това село, а ние дори не сме сигурни, че сме част от кооперацията, в която живеем; не познаваме съседите си, не знаем нищо за живота им. Вторият пиластър е споделянето - когато си в едно африканско село, ако имаш нещо, то принадлежи и на всички останали – вода, дърво, храна – те се разделят между всички и всички си помагат едни на други, а ние сме в съвсем друга ситуация. Ние сме в непрекъснато състезание помежду си и като резултат на това – от съюзници се превръщаме във врагове. Третият пиластър е чувството за служене - как да сме полезни и да помогнем на другите. В това африканско село – всеки помага на всеки. Например, ако има един възрастен човек, всички се редуват да му правят копания и да се грижат за него или пък ако има дете, което е болно, а майка му трябва да се грижи за другите деца, то има още десет майки, които ще са около него.

Когато сме полезни, ние се чувстваме щастливи. Така част от нашата енергия и живот я даваме в служба на другите и това създава по-висша цел и смисъл на живота.

Най-великите шедьоври са често плод на силно нещастие и лична трагедия на твореца. Какво мислите за това?
Мисля, че има истина в това твърдение и то не е нещо лошо, защото демонстрира присъщото единствено на човека качество да може да трансформира страданието в нещо красиво, което да отдаде като служене на другите. А когато таим страданието си затворено в нас и не разбираме смисъла му, тогава не знаем как да го преобразим в нещо по-добро. По този начин не само че оставаме нещастни, но и рискуваме да се разболеем сериозно.
Далай Лама е казал, че щастието е най-висшата форма на здравето. И ние днес знаем, че тази мъдрост е доказана чрез експерименти, показващи това, което се случва в тялото ни. Когато изпитваме щастливи емоции и мисли, нашето тяло произвежда хормоните на щастието – допамин, ендорфин. Това засилва имунната ни система и тя ни прави енергийно в много по-добра кондиция, а обратното – когато не сме щастливи, а сме изпълнени с емоции на страх, стрес и недоволство, ние произвеждаме адреналин и кортизол, които не са полезни за тялото ни и ако не се детоксикираме, те ни тровят. Затова аз вярвам, че щастието е и лекарство.
Имах голямото щастие да се срещна с него. Дължа го на това, че имам опит като сценарист и режисьор и ми хрумна идеята да направя серия от интервюта с големите духовни учители на нашето време, за да мога благодарение на техническите си възможности и оборудване, техните учения да достигнат до повече хора. Така започнах с този проект – заминах за Индия, запознахме се и се роди не само един много хубав и полезен филм, но и едно голямо приятелство.

Как ви промени това пътуване?
Той представя своите лекции, които се базират на антична мъдрост, по модерен и достъпен начин. Той е невероятен учител, който ни посвещава в ползата на дишането и как практически да го прилагаме в ежедневието си. Друг негов принос са техники за медитацията – как да я използваш като една методология и как да ти помага практически в живота.

В днешно време нашият ум е толкова активен и работи на бързи обороти. Имаме милиарди сигнали и стимули, а нашите баби и дядовци са имали едва 1/10 от тези дразнители. Това много ни изморява и консумира от нашата енергия, затова трябва да знаем как да спираме и да се запазваме енергийно.