Човекът с ухо на ръката

„Винаги ми е било интересно да си представя какво е да си животно или насекомо“,  казва Stelarc в предварителния ни разговор, докато седим на една пейка в двора на Художествената академия. Авангардният артист  е особено скромен и говори за себе си като за „тялото“, което включва в своите впечатляващи пърформанси. Родом от Кипър, израснал в Австралия, Stelarc е човекът, който си имплантира ухо на лявата ръка, закачи тялото си на метални куки, за да виси, и се подложи на липосукция, за да направи проекта си „Блендер“, в който на всеки пет минути субстанция от телесна тъкан и кръв се размесват, за да се получи хомогенна смес. И всичко това „в името на изкуството”. Което според него е това, което изучава човешките състояния и разкрива какво е да бъдеш човек.

Бихте ли разказали на нашите читатели малко повече за себе си, както и за работата ви?
Как се зароди страстта ви към изучаването на човешкото тяло?
Започнах да правя пърформанси, когато открих, че не ме бива в рисуването. Винаги ме е вълнувала еволюцията на човешкото тяло и неговата биология, чието проявление е физиологията, посредством която ние усещаме света. Едно от нещата, които ме интригуват, е това да сравнявам анатомията на различните животни и насекоми и как те възприемат света около тях, защото възприятията ни са много различни от техните. Как промяната в архитектурата на човешкото тяло ще въздейства върху възприятията му за света, това е главната ми идея.

Кой смятате, че е архитектът на човешкото тяло?
Смятате ли, че нашите тела са интелигентни и ако да, как може това да бъде измерено?
Мисля, че определението интелигентни трябва да бъде разбирано по различен начин. Вместо да си представяме, че тялото има свой собствен разум и че то е интелигентно, е по-важно да разберем, че не е толкова съществено какво се случва в главите ни, а какво се случва помежду ни посредством езика, с който боравим, културата, която ни заобикаля, технологиите, които употребяваме. Умът не е нещо, което притежаваме, интелигентността е онова, което протича помежду ни, това, което генерираме. Философът Лудвиг Витгенщайн казва, че мисленето се случва чрез устните, с които говориш, ръцете, с които пишеш. Интелигентността е форма на поведение, а не лично качество.
От какво значение е тялото ви за вас и как се грижите за него?
Грижа се много добре за него. Това е единственият начин да изживея съществуването си. Вследствие на развитието си, тялото започва да се уморява, да не работи както преди и затова трябва да се грижиш за него, това е единственото, което имаш. Няма нищо преди и след това. Ние, бидейки хора, сме любопитни същества и искаме да пробваме различни неща, които могат да застрашат живота ни.

Практикувате ли някакви техники, за да намалите стреса и как поддържате ума си?
Не. Ходя на фитнес. Практикувах йога дълги години, но спрях преди 20. Нямам никаква допълнителна подготовка за моите пърформанси. Не мисля, че притежавам собствен разум, така че няма за какво да се грижа. Когато говорим за ум и тяло, според мен действа картезианското разделение, според което „ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.

Смятате ли, че има връзка между отношението на човек към тялото му и състоянието на духа и душата му?

„Ум“ е дума, която обяснява поведението на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм духовен, но смятам, че не притежавам собствен разум в неговия традиционен метафизичен смисъл.

Разкажете ни малко повече за един от най-известните ви проекти „Ear on Arm”.
Идеята на проекта се зароди още през 1996 г. Отне ми 10 години, за да намеря трима хирурзи и финансиране, за да започна. Първите операции се състояха през 2006 г. Ухото вече е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го имплантирам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да поставя микрофон в него. Тествахме ухото и дори когато ръката ми беше увита в бинт и докторът беше сложил маска на лицето си, той говореше на ухото и неговият глас се предаваше чрез интернет. Трудностите в този проект бяха да поставим всичко необходимо в ухото, да заредим батерията вътре. Трябва да отбележа, че това е само артистична творба, няма никакви медицински причини, за да го правя. Направих три филма на тема „Какво има в тялото ми“ и те също са единствено с цел изкуство. Откакто се подложих на операцията за ухото през 2006 г., приятели ми изпращат доклади, че хирурзи започват да практикуват нещо подобно за пациенти, които са загубили слуховия си орган в катастрофи или са родени по този начин. Но не мога да гарантирам, че това е вследствие на моята операция. Хората, които не вникват в целта на изкуството, искат да го опредметят, наричайки го проучване или обосновавайки го с някаква научна цел. Изкуството е това да видиш как то изучава човешките състояния, какво е да бъдеш човек.

Скулптурата „Ear on Arm“ беше поставена на плаж в Австралия. Как реагираха хората на нея?
Направих 4-метрова скулптура на ръка от пръстите до рамото, на която беше и ухото и  я поставих на плаж в Австралия. Там направих и пърформанс, в който покриха тялото ми с бяла глина и тъй като то беше топло, а в Австралия по това време беше зима, глината се напука. Беше много красиво, някак първобитно да го гледаш. Докато лежах върху скулптурата, си мислех какво ли би било, ако бях окачен върху нея и следващия пърформанс направих точно такъв – 16 куки, забити в задната част на тялото ми, висящи на кабел, който не спря да се върти 15 минути, заедно с тялото. Изкуството ми не е с цел да провокирам реакция в публиката, понякога проектите ми са комбинация от моето желание за движение и интеракция с хората. Много от проектите и пърформансите ми не са били виждани от публика по времето, в което съм ги извадил на бял свят, случвали са се в отдалечени локации или затворени галерии.
Ние сме част от природата. От друга страна, в момента населяваме технологичен терен, използваме инструменти, които са бързи и мощни и те ни навигират на места с наномащаб, както и до виртуални, несъществуващи такива. Живеем все повече в изкуствена среда, където битуват смесени реалности. Природата не се състои само от скали, дървета и небе, нашата човешка природа днес са машините, технологиите, виртуалната реалност, неща, към които трябва да се приспособяваме. Мисля, че тялото е неадекватно, дълбоко остаряло сред тази технологична земя, която населява. Машините обаче няма да ни завладеят просто така от нищото. Мисля, че ще се случват неочаквани неща. Например, с намаляването на размера на технологиите и достигането им до наномащаби, те ще бъдат вкарвани в нас. И в тази връзка след години телата ни ще изглеждат по същия начин отвън, но отвътре освен бактерии ще имаме и роботи в микроскопични размери, които проследяват и поправят нашите тела. Всички технологии в бъдеще ще бъдат невидими, защото ще са в телата ни.