Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Всеки мечтае за професия, която да му носи истинско щастие и усещане за удовлетвореност. И ако не го постигне, често се появяват обичайните оправдания – обществото, обстоятелствата или пък липсата на късмет.  Затова част от нашата мисия е да ви разказваме историите на хора, които са постигнали точно това – последвали са страстта си и са превърнали работата си от задължение в удоволствие. Един от тях е фотографът Велислав Балдев, който успява да представи обикновените градски пейзажи по необикновен начин, карайки хората да се влюбват отново в родните си места.

Велислав избира да преследва страстта си и въпреки рисковете, които всяко едно ново начинание крие у себе си, поема смело по новия си път. Започва с малки стъпки – снима малки магазинчета за дрехи и подобни, и по този начин успява да изкарва минимален доход – така доказва на себе си, че може да се справи и върви в правилната посока. Започва да снима все повече и повече, посвещавайки всяка свободна минута на нови проекти. „Никога не съм си представял, че фотографията ми ще се развие толкова добре и че от хоби ще се превърне в професионално начинание“. 

Снимки на Велислав са цветни, нетипични, грабват ти окото от първия миг и те потапят в различна атмосфера, когато ги погледнеш. Те преплитат в себе си отражения и илюзии, показват ни мистеризни места, които като че ли сме виждали някога, някъде. Любимата му локация и неизчерпаем източник на вдъхновение е древният и величествен Пловдив – представен по един нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос. Велислав успява да долови красивото и необикновеното в сгради и улици, по които ние минаваме ежедневно и не се впечатляваме ни най-малко. Така той преобразява стари блокове в нещо вълнуващо, запечатва дишането и движенията на стария град. Като си припомня годините, в които самият той е обикалял улиците на скейтборд и рисувал графити, Велислав успява чрез снимките си да покаже младоликия и свеж образ на добре познати локации. Негов верен спътник е тежката му раница, пълна с оборудване и техника. Едни от най-впечатляващите кадри са тези, заснети от дрон, който лети над сгради, хора и улици. Той успява да изпълни интересни каскади, които преобръщат представата на зрителя за пространство и реалност. Фотографът си спомня момента, в който почти е загубил така любимия си дрон. Над Асеновата крепост дронът му се оплита в българското знаме и полита надолу. За щастие само перките му са леко счупени, но за сметка на това спиращите дъха гледки ни карат да се чувстваме като птица, рееща се свободно и без граници.

Любимото му време за творене е вечер, когато всичко е някак заглъхнало и монотонно,  и хората ги няма. „Това за мен е като начин за медитация – разхождам се сам, откъсвам се от всичко останало и се потапям в атмосферата. Така успявам да забележа интересните кадри.“ 

На неговите снимки често ще забележите силуета на мистериозна фигура. Това е самият Велислав! Обикаляйки сам улиците, той се превръща и във фотограф, и в модел. Лицето му винаги е в сянка - по този начин снимките носят у себе си усещането за нещо непознато и потайно. Те разказват историята на твореца, който броди нощем из непознатите улици. Разбира се, често се случва да не е напълно сам, което неведнъж го е поставяло в напечена ситуация. Тъй като обикаля по гари, строежи или покрайнините на града, често се сблъсква с хора, които не са съвсем добронамерени. Велислав си спомня за случка, когато група пияни мъже са тръгнали агресивно към него. Това, което го спасява, е именно фотографията. „Аз им предложих да им направя по някоя снимка и те като се видяха на екрана се успокоиха и обърнаха всичко на шега“, смее се той. Този трик нерядко го е отървавал от проблеми.

В името на съвършения кадър фотографите са готови на големи жертви. За Велислав никога няма почивка – където и да се намира, той винаги е с камера в ръка. Така бързо се превръща в досадния член на групата, който спира на всяка крачка и заснема всяко камъче. Но това далеч не го притеснява. Една от най-любимите снимки на Велислав е на жилищна сграда в Копенхаген, която преди е била силоз. Кооперацията е известна с това, че вътре не е позволено влизането и снимането. Но това не успява да обезкуражи фотографа и той прекарва дълги часове пред входа й, докато все пак млада двойка склонява да го пусне и той заснема така желания кадър.