Подкрепете ни!




ИнтервюМария Русева / 3 юни 2020

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва


Призванието „професионален читател”
Четенето - вечният портал към хиляди нови и чудни светове е темата на днешния ни разговор с Христо Блажев. Той е заместник главен редактор в голямо издателство у нас, създател е на известната фейсбук група „Какво четеш...” и пише ревюта в най-големия български блог за книги - Книголандия.

Какво означава да бъдеш „професионален читател"?
Да си призная, това е моя хрумка, не е свързана с полагане на изпит или получаване на нечие признание – в един момент преди много години четях много книги в оригинал, които трябваше да се преценяват за издаване у нас и ми плащаха за това, така че фактически си беше професия. С годините това се промени, сам аз започнах да се занимавам пряко с издаване и всъщност сега възлагам на други хора да четат и рецензират книги, така че те ще да са поели тази щафета. Иначе писането на ревюта в „Книголандия” не го броя за работа, макар да съм инвестирал хиляди часове в него, то си е моето хоби, което всъщност промени живота ми и го насочи по толкова различен и изпълнен с книги и книжни хора път.

Разкажи ни повече за процеса по изготвяне на една рецензия - как протича, по какъв критерий оценяваш?
Имам много ясен принцип, който навярно ме отличава от другите пишещи – не чакам да ме споходи вдъхновението. Просто знам, че имам да пиша в блога, сядам с книгата, попълвам технологичната информация (страници, преводач, издателство, такива неща) и… започвам да пиша. Дори да започна трудно, в един момент „влизам” в книгата и виждането ми за нея се излива на екрана, даже често откривам гледни точки, които не съм съзнавал, но при писането се появяват, включително връзки с други творби и автори.
Това е и моят съвет към пишещите – да тренират мозъка си да „включва” тогава, когато им трябва, а не да чакат някакви хипотетични идеални условия за писане.
А самото оценяване е според мястото на книгата в дадения жанр – например на трилъри рядко мога да дам повече от 4 от 5, но като говорим например за тези на Ю Несбьо, там се чудя как да ида над 5 понякога, толкова високо ценя неговите книги.

Колко книги прочиташ месечно? Четейки голям брой, как успяваш да се потопиш максимално във всяка една?
О, различно е, нормално около петнайсетина-двайсет. Иначе потапянето е лесно при правилна преценка. Примерно поне две леки книги изчитам седмично в градския транспорт на път към работа и обратно - там чета трилъри, фантастика, изобщо произведения, в които си далеч от този свят. Книгите, които издавам, чета основно през уикендите, когато мога да се фокусирам от ранни зори и нищо да не ме смущава. Пък в делнични вечери обичам да чета нехудожествени, които вървят със записки – примерно исторически, научни и прочие.
Така че – всяка книга си иска времето и обстановката, просто човек трябва да си прецени къде и как да чете. Ето, пробвах дори аудиокнигите докато шофирам, това е още една интересна опция, макар да не е точно „четене”.

Има ли несъответствие между това, което се харесва и купува от масата и онова, което е стойностно и признато от критиците?
Не е до несъответствие, а до два отделни свята, които крайно рядко се пресичат. За съжаление критиците се влияят твърде много от собствените си предразсъдъци, приятелски и издателски кръгове, и отричат всяка книга, която е получила читателското внимание и намира добър пазарен прием.. или е от издателство, което не харесват по някакви причини. Или я забелязват, само за да я осъдят като незаслужаваща си, защото „така трябва”. Гледането отвисоко се е превърнало в непоколебима поза и дори отличителен белег за считащия се за критик, който не умее или не желае да пише на език, който би бил разбран от нормален, редови читател, който отива и дава парите си в книжарницата. Но… за щастие живеем в свободен свят, в който всеки чете това, което пожелае, и от години критическото мнение е важно за крайно ограничен кръг хора.
 


Как читателят без изграден критерий да отдели зърното от плявата в литературата?  
Читатели избират всеки ден книги в разговор помежду си – дали чрез приятелите си, дали в социалните мрежи, дали четат рецензии на хора, на които се доверяват, защото са открили сходства във вкусовете, или си имат любима книжарница, където получават съвети от работещите в нея. Възможности бол. Но не съм сигурен коя книга би могла категорично да се нарече „зърно” и коя – „плява”. Преди години и аз като всеки млад човек имах категорично мнение, но вече с натрупването на опит откривам, че плявата за мен е зърно за мнозина други, защото без изчитането на хиляди книги няма как да отличиш своите си. Така че – да, за мен нещо може да не си струва, но щом хората си го търсят, това си е техен избор. Без да уважаваш техния избор сега, не можеш да им препоръчаш своя утре, мисля си.

Сблъсквал ли си се с недоволен от лоша рецензия автор?
По-скоро съм се сблъсквал с недоволни издателства, които смятат, че текст в моя сайт автоматично ще е положителен, което не е вярно. Най-често е, защото подбирам какво чета и много рядко греша, но понякога съм унищожителен, когато попадна на нещо очевидно слабо, но подплатено с хвалебствия.
Но имах един куриозен случай с български автор, за когото бях написал заслужена положителна рецензия, но ми намери телефона и ми звънна да ми крещи, че съм го бил сравнил с друг български писател, което, видиш ли, го било обидило, защото той четял само чужди класици или нещо подобно…
От този момент реших, че няма да чета книгите му, такава поза ми идва в повече. Повечето писатели се радват, че са били забелязани, за съжаление далеч нямам време да чета книгите на всички, които ми пишат и не се обиждат, като не получават чисто венцеславене, което малцина заслужават.

Какво е добре да четат хората в сегашната социална обстановка, за да запазят бистър ум и кондиция?
О, нека си четат каквото си щат, мисля си, дори да препрочитат любими свои книги – какво по-добро време за това? Но ако трябва да спомена книги от последните месеци, ще да са „Трите тела” на Лиу Цъсин, която не очаквах да бъде преведена някога; „Изхвърлени в Америка” на Джанин Къминс, за която чувам прекрасни отзиви; „Изходни рани”, сборник със разкази на знакови крими-автори, „S. P. Q. R.” на Мери Биърд, завладяваща история на Римската империя; „Под различни небеса” на Норман Дейвис, смайващо пътешествие из миналото на света и др.

Коя според теб е най-добрата българска книга за последните години?
Ох, не, тук ще настане война… Нека са три поне, моля. Първо, винаги споменавам един чудесен роман, който по моя преценка остана незабелязан: „Бежанци” на Весела Ляхова. Второ, много късният дебют „Когато капят кестените” на Стефан Коспартов не може да бъде подминат. И трето, историческото потапяне на Милен Русков в „Чамкория” навярно ще се помни през десетилетията напред.

Още по темата:

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите Интервю

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите

Писателят Мухарем Алиосман за пророческите сънища в рода му, препятствията пред духовния човек и съвременния отпор срещу общността

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“ Интервю

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“

През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния” може да се ползва вечно” Интервю

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"

Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител Интервю

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител

Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“

Безсмъртието е в безусловната любов Интервю

Безсмъртието е в безусловната любов

Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна! Интервю

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!

Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота Интервю

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота

Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България

Не ти откриваш йога, йога открива теб Интервю

Не ти откриваш йога, йога открива теб

Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax

Посредникът между два свята Интервю

Посредникът между два свята

Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията” Интервю

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”

Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната

Искаме отговори! Интервю

Искаме отговори!

От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, Интервю

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Чистим Авгиевите обори Интервю

Чистим Авгиевите обори

Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“ Интервю

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл! Интервю

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!

Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно