Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад
Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.
Как се роди идеята за основаването на фондацията?
Зад „Последната клетка” стои група от защитници на животните - активисти и доброволци, посветени на тази кауза от доста време. Всички участваме в различни инициативи за животните от години - от спасяване на кучета и котки, до организиране на информационни кампании и граждански протести против експлоатацията на животни в индустрията. Идеята се роди в момент, в който си дадохме сметка, че животните в индустрията - тези, които прекарват в живота си в клетка - не са достатъчно във фокуса на вниманието на обществото.
Докато проблемите на бездомните кучета и котки са добре осветени и се работи по тях, съдбата на животните-затворници в кулисите на циркове, делфинариуми, зоопаркове, лаборатории и ферми - животните, които за индустрията не са живи същества, а просто стока - остава в сянка. „Последната клетка” се роди от нуждата някой да показва истината за тези същества.
Каква е основната
мисия, която сте си поставили?
Нашата мисия е да създадем един по-справедлив свят за
животните. Всеки ден агонизират и умират брой животни, не защото това е нужно
за хората, а защото индустриите печелят от експлоатацията им. Агонията на тези
животни се продава с помощта на шарени и весели рекламни легенди, за да се
прикрие ужаса и за да може крайният продукт да бъде привлекателен за
потребителите. Това не служи за задоволяване на жизнено важни човешки
потребности, напротив - твърде често има пагубен ефект върху хората и планетата.
Целта ни е да вдигнем завесата над такива практики, защото когато едно насилие
бъде осъзнато, хората спонтанно отказват да участват в него. Мисията ни е също
да увеличаваме осведомеността по отношение на добрите, модерни и хуманни
практики спрямо животните и природата. Искаме да помогнем изборът на
българските потребители да бъде по-информиран и по-осъзнат, защото вярваме, че
ще променим света към по-добро, когато застанем заедно за животните.
Какви кампании сте
инициирали до момента ?
Откакто създадохме „Последната клетка” (още няма 1 година),
се фокусираме предимно върху кампанията #НЕнаДелфинариума.
За незапонатите хора, това може да звучи странно, защото
индустрията на делфинариумите се представя като весело изживяване, мил
спектакъл на умни и дружелюбни животни. Истината, обаче, е че тези животни
плащат за това забавление с цената на физическото и психичното си здраве,
доживотна раздяла със семейството и свободата си. Делфините са изключително
интелигентни и социални животни, които
не могат да се приспособят към съществуване в плен и страдат неимоверно,
когато са затворени. В делфинариума те са насила откъснати от близките си и
принудени да живеят в тясно пространство с непознати. Често неподходящите
комбинации от индивиди са причина за напрежение и сблъсъци в тесните басейни.
Водата там се замърсява бързо и постоянно се третира с химикали за контрол на
микробите. В нея не могат да оцелеят други видове като риба, безгръбначни и
морска растителност, затова басейните винаги са голи и празни.
Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад. Те се хранят само по време на представление и тренировки, и бързо разбират, че подчинението е единственият начин да получат храна.
За тях всичко в делфинариума представлява стрес, който трудно можем да си представим.Натрупването на този стрес води до т.нар. зоохоза – животинска психоза, характерна за животните в плен в не естествени условия. Тя се проявява като репетитивно, стереотипно поведение и под формата на самонараняване, дъвчене на решетките, удряне на глава в стената. С една дума, животните полудяват. Това е една от причините смъртността сред делфините в плен да е значително по-висока от тази на свобода, въпреки предизвикателствата на живота в открито море. Такава е тъжната реалност зад привидно веселите представления в делфинариума. Затова първата ни кампания цели да сложи край на тези жестоки „забавления" възможно най-скоро.
Вие заявихте
недвусмислено вашата позиция относно изграждане на нов делфинариум в Бургас. Какви
биха били последствията, ако този проект се осъществи?
Негативните последствия и рисковете, свързани със
съществуването на такъв обект, са много. За делфините в него те са ясни:
доживотен „килиен режим” в мизерия и отчаяние. Те обаче далеч не са
единствените, върху които такъв проект би оказал негативно влияние.
Инвестиционното предложение предвижда да снабдява делфинариума само с животни
от други, вече съществуващи паркове и атракциони, но това на практика не е
възможно. Смъртността на делфините в плен е твърде висока, и популациите в
делфинариумите не могат да се поддържат самостоятелно. Поддържането им налага
постоянен внос на нови, дивоуловени делфини. Систематичното улавяне на индивиди
от дивите популации - предимно млади екземпляри, отнемайки им възможността да
участват във възпроизводството - представлява заплаха за дивите популации, и
потенциално за целия вид и биоразнообразието.
За хората съществуват значителни рискове от излагането на зрителите на замърсявания и зарази от зоонотичен характер - от директния контакт при плуването с делфини, или от обсипването с водни пръски на голяма част от публиката по време на представления. На психическо ниво, впечатленията, които този вид програми оставят в човешкото съзнание, са изключително вредни, особено за младите зрители: те възпитават нагласата, че е напълно редно дивите животни да бъдат държани в плен, в противоестествена и стресираща среда, и че е напълно нормално това да ни забавлява.
Осъществяването на проекта със сигурност би довело и до негативни последствия и за туризма в района, защото все повече туристите от държавите, които го посещават най-много, отхвърлят тези жестоки забавления не само на думи, но и с изборите си на ваканционни дестинации. Предвид всичко това, от морална, екологична и икономическа гледна точка, този проект е предрешено девалвиран.
Получихте ли до
момента някакъв отговор от МОСВ и други държавни институции, към които сте се
обърнали?
Получихме единствено косвен отговор, в изказването на инж.
Тонка Атанасова, началник на РИОСВ - Бургас пред БНР. В него тя заяви, че ще се
прилага процедура по преценяване необходимостта от Оценка за въздействието
върху околната среда (ОВОС), затова на този етап “няма как да вземе предвид”
становищата на НПО. Обезпокоително е, че указанията на МОСВ за тази процедура
препоръчват точно обратното: компетентните органи да провеждат консултации с
обществеността и НПО, защото широкият публичен дебат именно на етап преценяване
помага да се избегнат спорове и забавяне на реализацията на инвестиционното
предложение. Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява въз основа на
точно дефинирани критерии. Становищата, които изпратихме от 8 европейски и
международни организации, специализирани в защитата на китоподобни, съдържат
важна информация именно по тези критерии. Тя би била от голяма полза за
ефикасно и прецизно провеждане на процедурата. Отказът на РИОСВ Бургас да
разгледа становищата, и несъобразяването с препоръките на министерството по
процедурата, предизвикват тревога и недоумение у нас, и още повече у
партньорите ни от чужбина.
Мислите ли, че все
пак ще успеете да се преборите с отварянето на делфинариума?
Да. В инвестиционното предложение на община Бургас, както и
в съществуващия делфинариум във Варна има много нарушения на закона. Държането
на диви бозайници в плен за участие в представления е забранено от закона за
защита на животните. Условията, които предлага инвестиционното предложение и
условията във Варна, са в пряко противоречие с европейските директиви и норми
за хуманно отношение към животните. В държава, в която законът се спазва, и
двата делфинариума не биха могли да съществуват. В случая става дума да
изискаме от държавните институции да си свършат работата. Сегашната ситуация е
абсурдна и неприемлива за една европейска държава в 21 век. Няма да се откажем
да се борим тази ситуация да бъде променена. Крайно време е България да започне
да спазва прогресивните закони за защита на животните, приети преди близо 10 г.
Какво се предприема
при подобни ситуации в други държави и постига ли се добър резултат?
Има пресен пример на ситуация от Гърция, подобна на тази във Варна, в която делфинариум не спазва законите.Въпреки че там беше приет закон, който забранява използването на животни в представления, зоопаркът в Атина продължи да прави представления с делфини по няколко пъти на ден. През 2018 г., гръцкото министерство на околната среда наложи на парка глоба от близо € 50 000 за нарушаването му, а през март тази година им отне лиценза.
Представленията с делфини оттогава са прекратени. Що се отнася до нови проекти - в Барселона например, общинският съвет гласува против построяването на нов делфинариум в местния зоопарк, и в подкрепа на спасителен център като алтернатива. По подобен начин очакваме да бъде модифицирано и инвестиционното предложение за Бургас: премахване на всички атракции с животни, които са незаконосъобразни. Ще настояваме и у нас институциите да започнат да прилагат законите, и да се грижат бизнесът също да ги спазва. Няма причина да останем единствената назадничава държава в това отношение. Много държави имат закони, които забраняват отглеждането на китоподобни в плен и участието им в представления. В Индия делфините имат специален статут на „личности, които не принадлежат на човешки род”. В Канада (Ванкувър), Декларацията за правата на китоподобните от 2012 г. признава, че китоподобните са лица, които трябва да имат основни права - като право на живот, свобода и правото да се чувстват добре. В Европа, делфинариумите се закриват един по един. През 2016 г. последният делфинариум във Финландия затвори заради липса на интерес и посетители. Швейцария пък забрани вноса на китоподобни, което ефективно прекрати бизнеса на делфинариумите. Световната тенденция е делфинариумите да се закриват. Паралелно се откриват все повече рехабилитационни центрове и убежища за животните, спасени от делфинариуми.
Вярвате ли, че хората
ще се вразумят и ще спрат да причиняват болка на животните?
В целия свят от десетилетия насам, осъзнаването на проблемите,
свързани с животни, расте все по-бързо. Трудността е с хората, които са на
ключови позиции, с интереси в индустрията, експлоатираща животните. Не очакваме
от тях спонтанно да се вразумят, разчитаме на закона, който да направи
невъзможни тези практики. Защото проблемът не е в потребителите, а в
индустрията. Например, повечето посетители, които спонсорират делфинариума с
покупки на билети, не го правят, защото искат да нараняват животните, нито за
да учат децата си на насилие. Те го посещават, защото това им се продава като
невинно забавление. Но когато разберат какво се случва в действителност там,
обикновено се отвращават дълбоко и решават повече да не стъпват на подобни
места. Съчувствието към животните е дълбоко заложено у човека, когато то не се
измерва с пари.
Представете си, че се наслаждавате на живота със семейството и приятелите си, и един ден съвсем неочаквано някой дойде и брутално ви откъсне от тях. Похитителите ви държат затворен в кутия с размерите (и съдържанието) на тоалетна, заедно с други непознати. Дават ви храна, само когато изпълнявате безсмислени за вас движения по команда. Въздухът в кутията е различен от въздуха, който сте свикнали да дишате у дома и ви разболява. Мнозина не издържат и умират преждевременно. Други страдат от депресия, психоза, самонараняване, нерядко има и самоубийства. Групи хора минават и ви зяпат през стъклото всеки ден в продължение на години, но никой никога не ви помага да избягате. За хиляди животни в плен това е реалност.
Подпишете петицията против изграждането на делфинаруим в Бургас тук
Още по темата:
Проектираме щастие!
„За да бъде човек добър архитект, той трябва да е сред хората“, вярва арх. Вержиния Николова, създавайки райското място за живеене „Синевир“
Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите
Писателят Мухарем Алиосман за пророческите сънища в рода му, препятствията пред духовния човек и съвременния отпор срещу общността
Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“
През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата
Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"
Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях
Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител
Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“
Безсмъртието е в безусловната любов
Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца
Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!
Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”
Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота
Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България
Не ти откриваш йога, йога открива теб
Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax
Посредникът между два свята
Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно
„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”
Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната
Искаме отговори!
От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?
Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е
Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята
Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Да обичаш и да загубиш Милен Цветков
Чистим Авгиевите обори
Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов
Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“
Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена