Проектираме щастие!

Как ли би се усещало да живееш насред гората? Да имаш стая, в която след работния ден да си посвириш или да тъчеш; двор, в който да отглеждаш цветя и зеленчуци, а детето ти да играе в защитена среда навън? Работата, спортната зала и училището да са на една ръка разстояние, а трафик да няма, понеже улиците са… под земята?!

Цялата тази утопия ще се превърне в действителност за новодомците само след четири години. Името на мащабното новаторско начинание е комплекс „Синевир“ в Герман, на 7 км от София.

- Здравейте, Вержиния! Кое ви подтикна да създадете фирмите Konstruktive? Били сте много успешен архитект и преди тях, какво не ви достигаше?
- През 2005 г. отворих първата фирма не защото имах прекалено много кураж и самоувереност, а защото попадах на места, на които не виждах развитие. Дълги години живеех с илюзията, че когато правя нещо качествено, то ще се оцени. Да, но това не беше действителността. Има една разделна линия, наречена инвеститори.

Помня, че се появи поредната идея, която нямаше да се одобри от инвеститора, и тогава с екипа ми си казахме: „Добре, хайде да видим кое се е счупило в архитектурата?“. Защото обикновено ние се пригаждаме към жилището, не то към нас, както би следвало да бъде. И оттам започна всичко.

Колегите бяха много вдъхновени, имаме много качествени архитекти, защото образованието в България е на много високо ниво. Това, което се случва, е, че специалистите изпълняват поръчките на инвеститора, който в много редки случаи е компетентен.

- Коя случка преля чашата, за да се отделите от външните инвеститори?
- Преди години ме ангажираха да проектирам едно частно училище и аз бях много въодушевена, но бързо ми отрязаха крилцата. Започнахме анализите, с ръководството стигнахме до въпроса за достъпната среда. Аз им казах, че трябва да има асансьор до втория етаж, те се възпротивиха, защото струва много пари. И когато ги попитах как ще обслужват деца, които са трудноподвижни, те ми отвърнаха: „В нашето училище такива деца няма да учат“... Казах им да си търсят друг архитект. Това е нашата действителност. Бях потресена.

Тогава изборът пред мен беше или да затваряме фирмата, или да правим нещо друго, така не можеше да се продължава. Мъжът ми ми предложи да стана IT архитект, но аз харесвам това, което правя. Исках да бъда истински архитект.

- Как стигнахте до идеята за изумителния комплекс „Синевир“?
 - Съвсем случайно ми попадна един сериал, в който офисът, където се развиваше действието и в който всички работеха, беше... в гората. Това изключително много ме вдъхнови! Започнах да чета медицински изследвания, които доказваха как природните звуци и явления предизвикват положителни чувства в човека. А когато той изпитва такива непрекъснато, става по-изобретателен. Това вдъхновение е много важно за професия като моята на архитект или вашата на журналист, както и за всяка, свързана със създаване на нещо. Неслучайно хората, които имат възможности, бягат в природата. Всяка събота и неделя се чудим къде да отидем на зелено. Но не мислите ли, че на нас трябва да ни харесва да сме си добре у дома, а не непрекъснато да бягаме някъде?

Така се зароди идеята да върнем архитектурата към естествения начин на живот, към онзи живот, за който всички мечтаем. Така се появиха нашите принципи. Не са сложни. Не са нещо, което не знаем, но трябва да отворим очите на хората, да им покажем какво им липсва в живота.

- Към какво се стремяхте, докато изграждахте замисъла на този направо утопичен комплекс?- Ръководихме се от пирамидата на Маслоу, че всичко се върти около качеството на живот, а качественият живот, който търсим, е свързан с природата. И това е съвсем естествено, хората стават по-здрави и щастливи, битувайки в такава среда. Затова се стремим към симбиоза между къщите и природата. Такава среда има пряко влияние върху хората и тяхното емоционално и телесно здраве.

- Как изглеждат офисните сгради в плана ви?
- Ще имат открито пространство, така че човек да може да излезе с лаптопа навън или просто да си отвори цялата подвижна стена и да работи, докато слуша птичките. Вярвам, че природните звуци са закодирани в нас генетично, защото наблюдавам как всички хора, които работят с технологии, търсят природа. Кои са най-големите ползватели на лодки, на мотори и т.н.? Хората в IT сектора. Те неистово копнеят да излязат извън града. Франк Лойд Райт (американски архитект, основоположник на органичната архитектура, бел. ред.) е казвал, че трябва да работим в симбиоза с природата.

Визуализации на комплекс „Синевир“ и сградите насред зеленината наоколо

Освен това всичко ще е на една ръка разстояние. В София например липсва добра връзка с градския транспорт и не можем да се придвижваме без кола. Аз карам и вземам детето винаги, защото раницата му е твърде тежка, а автобусната спирка не е на удобно разстояние.

- Как предвидихте нуждите на хората, които ще живеят в комплекса?
- Направихме анкета, с която попитахме хората каква искат да бъде средата, в която живеят, но ги помолихме да не страдат от стереотипите си и да си представят какво обичат да правят. Трябваше им известно време да помислят в тази насока, да си изчистят съзнанието и да кажат, че искат да карат колело, да имат куче, да плават с лодка, да пият кафе с приятел под липата и разни такива простички неща, които правят човека щастлив.

Ако попитате хората кои са причините им за щастие, не са парите!... И когато ни отговориха кое ги прави щастливи, ги питахме защо не го правят. Това беше по-сложният въпрос. Защо не караме колело? Няма къде да го караме. Това вече не зависи от нас, колелото може да е на терасата.

Но три пъти го свалям и го качвам и на четвъртия вече ми писва. Хората искат да си гледат голям домашен любимец, но когато лапите на кучето са мръсни, а банята е в другия край на жилището, това води до проблеми. Дребни неща, върху които трябва архитектът да помисли. Оказва се, че нашето жилище диктува начина ни на живот. И всичко това влияе на изборите ни. Един прост пример: в семейството има малко дете и родителите искат то да излезе да играе, но трябва да иде с мама или с тате, защото трябва някой да го пази от колите, а те, вместо да четат книга, да гледат филм, да карат колело, трябва да излязат с детето. Но хайде сега да си представим един затворен комплекс, без коли. Тогава детето може само да си играе.

- Към какви правила се придържате по пътя към осъществяването на комплекса?
- Очертахме три принципа, около които са впрегнати много проектни решения. Първият принцип е функционалност - жилището трябва да е съобразено с нашите дейности. Ако кормилото е на тавана на колата, не можем да шофираме, но се оказва, че при много жилища нещата са точно такива, неработещи.

Вторият ни принцип е генетиката – онова, което ни е заложено, а то е връзката с природата. Ако я прекъснем, мислите ни започват да се удрят в стените. Чувстваме се недобре, депресирани, натоварени, спи ни се. Може в редакцията да имате страхотна гледка, но не можете да отворите прозореца, защото булевардът е шумен или вън е прекалено топло и влиза горещ въздух. Така сте лишени от незаменимата обстановка, която носи шумът на листата. Щом се откъснем от естествените алергени в природата, но използваме какви ли не препарати, започваме да страдаме от автоимунни заболявания. Това е доказано от медиците. Относно децата, те трябва да са в досег със земята, с пръстта. Гледахме с мъжа ми как в една градинка деца използваха кал и дървени структури, за да си „построят къщи“. Това е изключително полезно за малчуганите. И решихме – ето такава кална градинка ще има и в „Синевир“.

Та, всичко съобразяваме с потребностите на човека като част от природата.

Третият принцип е природоопазването. Разработваме енергоефективни сгради, използваме възобновяеми източници и проектираме сградите така, че те да могат да се охлаждат сами, без външен източник. В плана са включени ветрогенератори от ново поколение, щадящи хората, както и фотоволтаични системи.

- Какво ще има в комплекса, което липсва в днешната градска среда?
- Ще дам пример за функционалност – ще наблегнем много на спортните зали. В София има голям недостиг на такива: за гимнастика, танци, йога и т.н. За тези дейности се приспособяват жилищни апартаменти, защото няма място. В „Синевир“ децата и възрастните ще могат да ходят в зали, които са с нужната височина и са правени за това.

Терасите ще бъдат достатъчно просторни, за да има къде да седнеш, да си сложиш масичка, а пространството ще е озеленено. Нещо прекрасно и много нужно, което ще присъства в нашите къщи, е хоби стаята. Човек има нужда от пространство за усамотяване, където да прави онова, което най-много обича и което го зарежда, за да продължи живота и всекидневните си задачи.

В „Синевир“ сме проектирали подземни улици, с които се стига до всяка къща, за да могат хората да живеят, все едно са в парка. Направихме нова среда за живеене въз основа на отговорите, които получихме от хората. В този план не сложихме първо стени и колони, а поставихме в центъра самия човек и около него започнахме да изграждаме. Архитектите сме като диригенти, които дирижират живота на хората. Ние поставяме декорите и сцената, които определят в значителна степен как ще се развие действието. Много колеги като мен имат мисли за такъв тип архитектура, която истински да удовлетворява човешките потребности.

- Как събрахте смелост да задвижите комплекса? Ваш ли е замисълът?
- Идеите се раждат от всички колеги. Аз само давам път да бъдат добри архитекти, отварям им вратата да се вихрят и творят. Те са изключително вдъхновени и изобретателни.За да бъде човек добър архитект, той трябва да е сред хората.

- Как гледате на старите къщи от кирпич?
- Земята е най-добрият изолатор. Тоест, ако ние направим един зелен покрив от пръст, това най-силно и добре изолира. На старото строителство си струва да му се обърне внимание. Нещо, което ме впечатли в едновремешните къщи, е, че те са направени с отвори, през които се проветряват и не гният, освен това са извънредно издръжливи. Опитахме да съборим една къща на двеста години и не успяхме. Беше изумително!

- А кой ще може да си позволи да живее в „Синевир“?
- Цените не са по-високи от тези на пазара, ще бъдат 3000 евро на кв.м, но сега са 1200 с KoHousing, нашата програма, чрез която хората могат да закупят недвижим имот на много добра цена, близка до неговата себестойност. Това осигурява възможност собственикът да прави индивидуални промени в проекта и разпределението на жилищния имот или на такъв с бизнес цели. Развиваме тази специална програма, правим проекта и след две години ще започнем строителството. Хората могат да закупят имоти на цена, близка до себестойността. Три години ще отнеме да се изгради целият комплекс, тоест след четири вече ще е напълно готов.