ИнтервюМария Русева, снимки Добрин Кашавелов и архив / 18 март 2025

Отглеждаме летящи деца

Човек е призван да бъде творец, а не някакъв чарк от матрицата, убеден е Йордан Камджалов

С добре познатия на читателите ни диригент и будител маестро Йордан Камджалов се срещнахме по повод бъдещето. И по-точно – децата, от които то зависи. Същинският повод бе поетият от диригента и създател на „Академия за Човека“ нов пост – председател на управителния съвет на Частно основно училище и детска градина „Д-р Мария Монтесори“ в Горна баня. Дали оттам с помощта на събеседника ни няма да тръгне голямата и неотложна промяна, така потребна на най-малките, най-чистите и най-важните…

– Къде сбъркахме с децата, маестро Камджалов?

– Проблемът е фундаментален, може дълго да си говорим. Но сякаш постоянно ни убягват решенията. Сега трябва да достигнем до корена и да признаем, че сме в положение, в което няма ден, в който едно дете да не е жертва на насилие, да не е убито, да не е умряло от наркотици и от алкохол – все неща, от които ние не сме защитили нашите деца. Това се случва в Германия, в Сърбия, във Франция... Децата се дрогират, децата се крадат, децата се изнасилват. В депресия са, не знаят защо живеят, не знаят какво ще учат, не знаят какво ще правят. В гимназията и в университета е същото. И после се чудим защо обществото е такова, защо изборите са такива, защо цялостната система е такава. Трябва някой да внесе идеал в тях.

Позволявам си да говоря за това, защото имам пет деца и съм отговорен за общо седем. Другата причина да повдигна темата е, че нашата фондация „Йордан Камджалов“ от петнадесет години се занимава точно с децата, с бъдещето. С това заровено злато в народа, което трябва да бъде обгрижвано и пазено.

– Оглавихте управителния съвет на частното училище и детска градина „Монтесори“ в Горна баня, как направихте този завой, след като силите и времето ви отиват в много усилена културна дейност?

– Не съм го планирал, но сякаш цялата ми дейност досега ме е подготвяла за това. Преди петнадесет години създадохме фондация на мое име за млади български дарования, после – фестивала в царския дворец „Врана“, посветен на музикалното бъдеще на България. На 27 януари, рождения ден на Моцарт, миналата година беше откриването на „Академия за човека“, свързана отново със заложбите. Точно година по-късно – отново на 27 януари, без да е планирано, поех ръководството на тези две просветни структури в Горна баня. Тези две знакови събития се случват на датата на раждането на една от цивилизационните емблеми на европейското и световното изкуство! Приемам ги като съдбовен знак и благодаря на Бог за тази нова възможност.

Мая Василева, която е диригент на хора на Музикалната лаборатория за човека, е директор на това училище и тъй като на нея ù имам пълно доверие, тя е предпоставката да се включа в делото. Другото е, че с голяма част от децата в хора на училището излизах на сцената по време на изпълнение на „Кармина Бурана“. Те бяха с нас на Античния театър в Пловдив, в НДК за Коледна оратория на Димитър Ненов. Така аз видях какви деца има там, каква сила имат и как това ни задължава нас, възрастните, по един изумителен начин. Аз виждам как когато децата се появят на сцената, това вдига нивото на хора на големите, на оркестъра и на публиката. Те са бъдещите изпълнители.

Ние подготвяме бъдещето. Утре тези деца ще бъдат на нашите столове и ние искаме те да бъдат там. Искаме деца, които да смятат, че България е ценно място. Искаме децата да разбират, че тук е върховно и да дават своите плодове на България.

– Какви културни събития планирате в училището?

– Мемориалът „Знаме на мира“ е притежание на лицея и там започваме културни програми. Камбаните му трябва да зазвънят отново и отсега искам да обявя, че на 1 юни, на Деня на детето, ще направим не „България пее“ а „Децата на България пеят“ на „Камбаните“. Вярвам, че това вдига духа и оставя дълбоки отпечатъци в детето. Такива събития събуждат твореца. Ние вярваме, че човек е призван да бъде творец, а не някакъв елемент в матрицата.

– Какво ще е различното и новото в това училище и детска градина?

– Ще изброя няколко неща. В училището ние поставяме учителя в центъра, а не разглезените деца и арогантните родители. Децата се възпитават в уважение към него.

Когато те се научат на уважение към учителя, ще уважават и обществото, и родителите си. Ние ще създаваме летящи деца, искаме да работим за онези хора от обществото, които искаме да виждаме всеки ден около нас. Това е едно хомеопатично усилие, уж малко, но всъщност гигантско в посока на създаване на здраво, красиво, достойно общество.

Нямаме излишно време. Въвеждаме час по обноски. Не знам защо и МОН не го въведе. Обноски в красота, уважение, отношение към момичетата, нулева агресия, как говоря, как благодаря, как се отнасям не само към хората около себе си, а и към пространството около себе си...

Родителите ще бъдат силно въвлечени в процеса. Знаете ли защо? Тунел под Ламанша се издълбава от двете страни. Англия и Франция копаят и се срещат по средата. Същото е при възпитанието – от едната страна дълбаят учителите, от друга страна обаче са родителите. Групите са малки, училището е бутиково и има висок личен подход. Това, което целим, в клас с 40 деца е просто невъзможно. Но с 15 дечица – тях педагогът ги познава наистина. Нещо много полезно е, че е забранено да се пишат домашни вкъщи. Писането на домашни вкъщи вечерта е някакъв ад, аз съм го изпитал. Децата също така са насърчени да си играят. Това е много важно за тяхната психика и тяло.

По пътя за училище пък ще се случва нещо невиждано – в автобуса, който кара децата и ги събира от цяла София, те ще започват и завършват деня с класическа музика. Не защото ние така сме решили, не защото новият управител е класически творец. А защото учените вече доказаха как влияе тази музика на клетъчно ниво за развитието на организма, за създаване на нови невронни връзки, за симетричното развитие на лявото и дясното мозъчно полукълбо и т.н.

В училището се намира най-големият детски хор в страната, който ние ще умножим и ще стане още по-голям и величествен. Там е и най-чистият въздух в цяла София. Набляга се на наука, изкуство и спорт – онзи триъгълник, който от Античността знаем, че е гарант за физическото, психическото и моралното здраве на човека. Заниманията и дисциплините в това учебно заведение са толкова много: плуване, тенис на корт и футбол, баскетбол, има и бойни изкуства, бални танци, народни танци, пиано, роботика, езици и редица спортове. Детето има достъп до курсове, а всичко това ще послужи на нас, екипа, да дадем на родителите много рано обратна връзка относно специфичните му заложби и дарби. Ще дадем възможност на детето да се влюби в нещо и да го приложи със страст. Много съжалявам и се извинявам, че това не може да го предложим на всички родители и ученици. Започваме от частното училище в Горна баня и се надяваме плодовете да се видят и да заразяват. И след 20 години това да е действителността в цялата образователна българска система.

– Защо е важно детето отрано да знае в какво го бива и какво е неговото призвание?
– На специалистите и психолозите е ясно, че голяма част от недоволствата, депресиите, безпътицата, която преживяват хората на всички възрасти, е свързано с това, че те не знаят какво да правят и че някой някога им е обяснил, че в нещо не са талантливи. Фондация „Йордан Камджалов“ се занимава с подпомагане на таланти от петнадесет години, но ние отхвърляме тази дума, защото не е правилно хората да се делят на талантливи и неталантливи. Може само да се каже, че в една област някой е талантлив, а в друга – не. Някой може да ремонтира автомобил по нечовешки добър начин, друг е феноменално талантлив да сготви, друг да пише или да прави музика. В училището и детската градина „Монтесори“ ние ще откриваме заложбите, които са във всяко дете. И ще подадем обратна връзка, като ще спестим на родителите това детето да бъде размотавано на какви ли не занимания, за да си хареса нещо евентуално в 10-и клас. Част от нашата мисия е да не оставяме нито една заложба да се прахоса и да прогние. Част от специалистите на „Академия за човека“ ще помагат на даровитите деца. Ще участват олимпийски шампиони, световни рекордьори, учени с международен принос. Суперщастлив съм, никога не съм бил по-щастлив, от два месеца не спя от щастие, защото училището отваря врата към бъдещето на децата, към потенциала им. Но и тъгувам, че няма министър, който да стане и да каже, че утре в радиус от 500 м от училищата няма да се продава това, това и това… А е елементарно и мисля, че е постижимо, защото това е в защита на детето.

– Не са ли ви предлагали да станете министър на образованието, за да осъществите тези идеи в цялата страна?
– Предлагали са ми да стана министър на културата, други са ме питали защо не съм министър на образованието. Не ставам за тази работа, защото искам да работя само с гениални хора. Ако всички министри са гениални и министърът на финансите е гениален, може да свършим страхотна работа. Но няма как да направиш нещо, ако хората край теб са слепи.

– Забелязвате ли грешки на родителите в отглеждането на децата?
– Сегашните родители са тотално изперкали да искат постоянен контрол върху децата си, защото се страхуват детето да не умре, да не го откраднат… Обаждат му се всяко междучасие. Това е недоверие към детето, към училището, средата, учителите и в крайна сметка недоверие към себе си. Насаждаме страх и после искаме смели деца, които да творят. Те треперят, не могат да си вържат обувките. Така не се възпитават човеци и творци.

– Цифровият свят поглъща ли бъдещето на децата?

– Абсолютно. Именно затова никакви телефони няма да се допускат в клас. Това е дигитална отрова. На държавно и световно ниво трябва да бъде взето решение всички игри, свързани с насилие и самоубийства, да бъдат напълно забранени и най-строго преследвани от закона. И понеже това нещо не се прави, аз съм взел вътрешно решение никога повече да не гласувам през живота си до момента, в който не се появи човек, организация, партия, институция, която да каже, че ще лобира на национално и световно ниво за тези забрани. Компютърните игри с убийства са проказа, дигитален рецидивизъм.

Ако 50% от парите, налети за ковид проучвания, пропаганда и ваксини, бяха отишли в антипропаганда за подрастващи срещу алкохол, наркотици и цигари, те щяха да счупят производството им, но властите нямат воля за това. Същото важи и за електронните игри.

– Как гледате на изкуствения интелект – вие и хората в екипа ви?

– Ние нямаме никакъв страх от епохата на изкуствения интелект. В нашето училище точно на фона на епохата на изкуствения интелект ще призоваваме твореца повече от всякога, защото, ако има нещо, което не е заплашено от друг интелект освен от естествения, това е творецът. Всеки човек, който създава, той е творец. И когато кажа, че обявяваме защита на детето, визирам създаването на условия за проява на творческия му потенциал.

Човекът е призван, творецът е призван повече от всякога в епохата на изкуствен ия интелект. Той може да изиграе съвършено градивна роля за човечеството, да оттласне хората към собствено развитие.

Творецът може да използва изкуствения интелект. Пианото също е машина, на която обаче Бах увековечава своите 48 прелюдии и фуги. На тази машина той стъпва с върховно творчество. Който не е творец, нека се страхува от ИИ. Който е творец, просто ще се усмихне и ще види още по-широко поле за развитие и изява.

– Кое възпита у вас вашата непримиримост и творческа сила?

– Бунтът, протестът, любопитството. Но мисля, че най-важен фактор е страданието. Този, който изпитва страдание максимално рано, той тръгва към промяна най-бързо и стъпва в силата си. Най-голям катализатор на развитието е страданието. Ние трябва да запознаваме децата с реалността. Аз не искам те да бъдат в балон, а да познават действителността и последиците от всяко решение, пътя към всяка мечта. Аз съм минал през това и видях, че който е страдал, той може да излезе от пашкула. Влизаш в режим на свръхсъпротивление и пашкулът не може да те събере. Тогава излизаш величествен, тогава се ражда творецът и истинският човек.

Статията е публикувана в Списание 8, бр.3/2025