Въпреки присмеха на част от общността, учените от Университета на Вирджиния продължават да търсят отговори на едно от най-големите предизвикателства към човешкото познание – какво се случва със съзнанието, когато тялото умира.
Един от изследователите е българката Мариета Пехливанова. Тя е водещ изследовател в Отдела за изследвания на възприятието (Division of Perceptual Studies – DOPS) към Университета на Вирджиния. Нейните научни търсения обхващат ПБС (преживявания, близки до смъртта), деца с предполагаеми спомени от предишни животи, общуване след смъртта и др.
– Г-жо Пехливанова, разкажете повече за дейността на отдела, в който работите?
– Нашият отдел към Медицинския факултет на Университета във Вирджиния е единствен не само в Щатите, но и в целия свят. Сътрудничим си с лекари от всякакви области. Скоро провеждахме проучване с известния изследовател д-р Брус Грейсън относно възприемането на ПБС (преживявания, близки до смъртта) в научната общност и защо, меко казано, това не се приема на сериозно. Това, което разбрахме от над двеста лекари тук, е, че те нямат достатъчно опит и информация по въпроса. Не са обучавани и така по-лесно отхвърлят това явление като неистинно или дори неетично.
Една от задачите ни е лекарите един ден да се обучават в това. Защото това са преживявания, които се случват на истински хора и в много случаи могат да ги променят.
– Дали основната трудност при възприемането на ПБС не е идеята, че в такъв момент съзнанието може да напусне тялото?
– Повечето от лекарите се съсредоточават да изследват етапи от ПБС, а не цялостното преживяване. Доста от теориите им предоставят единствено физиологични обяснения. П¬вечето хора казват, че са изпитали страхотна, безгранична любов или с нищо несравнимо спокойствие. Те са имали неповторими преживявания и са усещали, че тяхното съзнание, тяхната същност е извън тялото.
Има стотици документирани случаи, в които хората виждат тялото си отвън, например на операционната маса и гледат как медицинските работници правят опити да ги съживят.
– Няма ли как тези хора да са чули подсъзнателно разговор и после мозъкът да е сглобил информацията?
– В повечето случаи те са в кома или под пълна упойка. Те не чуват звуци, дори в зависимост от състоянието им по време на операция ушите им може да са запушени. – Как скептиците обясняват, че хората виждат себе си отстрани в такива моменти?
– Прави впечатление, че при ПБС хората изпитват приятни усещания и не искат да се връщат. Знаят, че оттатък е хубаво. Но какво ли се случва всъщност с лошите хора?
– Добре, аз съм сериен убиец и знам, че отвъд ме чакат светлина и щастие … Та нима всички ще бъдем възнаградени еднакво за земните си дела?
– Не съм имала възможност да познавам такива хора или дори да прочета нещо написано по темата от такива. Но е известно следното: хората виждат сцени от живота си.
– Класическата наука обяснява такива преживявания с халюцинации от медикаменти или от веществата, отделяни в тялото ни. Има ли разлика между ПБС и халюцинациите?Нещо повече: усещат изключително силно влиянието, което са оказали на другите със своите действия, независимо дали са въздействали добре, лошо или пък неутрално. После изпитват съжаление за своите постъпки. Затова повечето хора, като се върнат, не искат да живеят по предишния начин, защото са разбрали, че има и друга действителност.
– Често точно това е една от причините на ПБС да не се обръща сериозно внимание. Мозъкът халюцинира и точка. Но ние с д-р Грейсън задълбочено се занимаваме с това. Между ПБС и халюцинациите има няколко съществени разлики. Първо, при ПБС имаме сходни елементи, които са еднакви за всички. Второ, човек, който халюцинира, няма да ти каже след година какво точно е видял, нали? А преживяванията, близки до смъртта, се помнят с години, дори цял живот. Трето, халюцинациите не водят до нищо добро, докато ПБС водят до положителни промени, за които вече говорихме.
– Занимавате се и с темата за деца, които говорят за минали животи. Дали това има връзка с ПБС?
– Доколко има връзка между вярата в безсмъртието на съзнанието и вярата в Бог?
– Ние искаме да отделим нашите изследвания от религията, въпреки че съзнаваме, че вярата има силна връзка. Даже някои хора направо ни казват да не се занимаваме с такива неща, защото са „дяволски“.
Нашият подход е научен, с протоколи, подобно на тези шестнадесет точки на д-р Грейсън. Разбираемо обаче ние имаме проблеми с емпиричното изучаване на ПБС – няма как в лабораторни условия да предизвикаме такива преживявания върху пациент.
– Друго ваше поле на изучаване е общуването с мъртви хора. Какво точно изучавате?
– Това е, когато хората твърдят, че получават съобщения от починали близки. Или сънуваш сън, но когато се събудиш, усещаш, че той е различен от обикновено. Друг път усещаш, че умрелият е около теб, или някаква по-различна миризма. Друг път някой идва да се сбогува с теб – появява се бързо и изчезва. И след няколко дни разбираш, че този човек е починал...– Това пак може да се обясни с халюцинация, бълнуване, преумора и т.н.?
– Да, но често такива хора получават някаква информация от починалите, която впоследствие е проверена... Виждаме, че се случват толкова загадъчни неща, а не си правим труда да ги обясним – отричаме ги. Възможно ли е нашите научни теории за това как работят нещата, да са непълни, недостатъчни? Или да обясняват малка част от човешките преживявания. Важно е да търсим отговори, а не просто: тия нещо ни будалкат.
– Гледат ли пренебрежително на вас и вашите усилия?Тук търсим отговорите. Вярваме, че е важно да подхождаме нито с отрицание, нито от езотерична, но напълно от чисто научна гледна точка. Наблюдения, анализи, протоколи и т.н. Но дори и в нашия факултет има учени, които продължават да мислят, че се занимаваме с глупости.
– Някои от тях гледат, обаче нещата се променят. Има сякаш някаква вълна от интерес в обществото. Не знам дали е следствие от ковида, особено от млади хора. И ние самите се променяме. Отначало отделът е работил едва ли не тайно, но сега гледаме да привличаме внимание върху нашата дейност с интервюта, публикации, конференции и т.н. Важно е не само да вършим работа, но и да говорим за нея, за да информираме колкото се може повече хора.
– Вероятно срещате огромни трудности с емпиричността във вашата работа? Няма как да правите опити?
– Експериментална работа в този смисъл звучи малко зловещо. Преди седмици ни писа един човек, който един вид иска да си дари живота, за да изпита ПБС. Приемал опасността, че можел да умре. Няма как обаче ние да приемем такова нещо...
Вижте, не искам хората да си мислят, че са сами в това изживяване. Даже скоро възнамеряваме да направим международно допитване и ще се радвам читателите на Списание 8 да участват в него. Ще създадем форма с ясно зададени въпроси към хора с ПБС. Вече имаме разрешението на университета, защото това е деликатна тема и трябва да подхождаме внимателно. А като цяло в близко бъдеще възнамерявам да намерим сътрудници в България, с които да правим проучвания.
Много български лекари, анестезиолози, реаниматори, невролози ще ви кажат да не се „занимавате с глупости“… Вие лично като учен смятате ли все пак, че има съзнателен живот след смъртта?
– Мисля, че има „някакво“ съзнание, което преживява смъртта, но трябва да учим още много по въпроса.Ако искате да се свържете с Мариета Пехливанова, за да споделите вашето преживяване или да участвате в научни изследвания, пишете на ndebg1111@gmail.com.
снимка: University of Virginia
Отделът за изследвания на възприятието към Университета на Вирджиния е основан през 1967 г. Създаден е от канадския психиатър д-р Стивънсън с цел да изследва научно явления, които предполагат преживявания, несъвместими с материалистичния модел на съзнание. Той поставя началото с дългогодишни проучвания на деца, които твърдят, че помнят предишни животи, документирайки над 2500 случая от цял свят. С годините разширява дейността си и изследва ПБС, извънтелесни преживявания, съобщения за общуване след смъртта и др. Това е единственият научен отдел от този тип в утвърден медицински университет. Натрупал е архив от хиляди документирани случаи, подлагани на аналитичен и статистически анализ.
Статията е част от водещата тема на новия брой на Списание 8
