Проф. д-р Красимир Желев е български лекар – анестезиолог, утвърден като първопроходец и новатор за Европа в областта на биологичната медицина и интегративните лечения, с международно признание и над 30-годишен опит. Магистър по три специалности: акупунктура, невронна терапия и медицина на болката, с широк обхват от специализации на три континента. Действащ лектор и обучител. Почетен професор на Академичния съюз, Оксфорд, Великобритания. От 2016 г. притежава собствена клиника, „Суис Пейн енд Детокс“, в Кройцлинген, Швейцария. През 2023 г. основава Холистичен център „Тракия“ в село Коньово, България, а от началото на 2025 г. е част и от екипа на клиника „Пиано“, Бийл, Швейцария.
– Проф. Желев, кое е най-важното, което трябва да знаем за интегративната медицина?
– Интегративната биологична медицина работи холистично – на телесно, умствено и духовно ниво, и само когато трите се обединят, организмът може да се излекува. Нейната цел е да установи причинно-следствените връзки, като разглежда нещата в дълбочина, без да се ограничава само до физическото тяло както официалната медицина.
– Как започна вашият личен път към този подход?
– Един ден, преди 30 – 35 години, дойде пациент и ми каза: „Вие какъв лекар сте?! Предписвате само хапчета. Ами храната?“, и аз се замислих. Не знаех много за храненето и си казах „Той има право“, обаче в университета не са ни обучили. Следователно това не трябва да го знаем, но пък това не е извинение… Всички сме положили Хипократова клетва, в която се казва: Primum non nocere („На първо място не вреди!“), но колко го спазваме? Може би 2 – 3%. Съвременните колеги лепят дипломи по стените и повече вредят, защото не знаят как да изпълнят препоръката на Хипократ „храната да е нашето лекарство“. Тогава и аз не знаех, бях завършил Медицинската академия в Дрезден, Германия. Тази страна е родината на биологичната медицина и там има много по-големи възможности да се научат тези неща. Там срещнах много пациенти, излекувани, след като са преминали терапията на д-р Макс Герсон – американски лекар от немски произход, излекувал над 30 000 онкоболни пациенти. Той е абсолютен гений! Алберт Айнщайн и жена му са се лекували при него. Прочетох всичките му книги. Записах се на курс в института на Сан Диего и след три години чакане да ми дойде редът завърших курса. Отидох в клиниката в Тихуана, Мексико, за да видя как се прилага терапията. Тогава разбрах, че това е пътят.
– Терапията на Герсон ли е сърцевината на вашата работа?
– Тя е един от опорните камъни. Лекар, който не започва с разговор с пациента и не дава съвети за правилно хранене, не може да е добър. Винаги започваме от храненето. Питам онкопациентите какво им е казал онкологът за храната – почти винаги отговорът е: „Всичко може да ям“. Това означава, че той няма да успее да им помогне. Ако не се промени храненето, мисленето и начинът на живот, човек е обречен. Убеден съм, че от медицината, която ни се проповядваше в университета, само 10 – 20% в момента са на приложение в практиката ми.
Заболяването е сигнал за промяна. Ако не я направим, няма спасение! Ако я приемем, имаме всички шансове. Пример е Беате Бишоп, която е диагностицирана с агресивен меланом на 42 години. Днес е на 103, все още жива и съавтор в книга на Шарлот Герсон, дъщеря на прочутия терапевт.
При тежките диагнози е много важна психическата устойчивост, защото страхът е първата предпоставка, която потиска имунната система. Затова трябва да има лекар, който да помогне, но при засиленото участие на пациента, а не пасивно, както е сега – очаква се докторът да даде някое хапче, дето да убие тумора. Невъзможно е.
– Преодоляването на страха от диагнозата ви прави и психолог за пациентите, нали?
– Да. Истинският лекар трябва да бъде и психолог. Блокадата в нашето подсъзнание, породена от мислите и чувствата, трябва да се освободи. Причината за нея е нерешен душевен конфликт. Той дава отражение на телесно ниво. Затова първо трябва да спечелим доверието на пациента, след това да го осведомим внимателно за състоянието, в което се намира, и да му помогнем да разбере и преосмисли положението. Разбере ли нещата, можем да вземем правилното решение за лечение. Тогава вече сме осъзнати. Ако хирургът, който го оперира, му каже „Махнахме тумора, може да ядете всичко“, след три – четири месеца той идва при нас, пълен с метастази. Как можем да наречем такова поведение на лекаря? Некомпетентно, несъответстващо на истината и поради това безотговорно. Пациентът се доверява на човек, който всъщност го лъже. Ако здравето ни е най-скъпо, трябва да е на първо място, а не само да се доверяваме сляпо на лекарите. Пациентът трябва да допринесе сам за здравето си. Той е отговорен за опазването му, а не лекарят...
Прочетете цялото интервю с проф. д-р Красимир Желев в брой 11/2025 г. на Списание 8. Водещата тема е посветена на семейните констелации.
Купете броя тук
Купете броя тук
