снимки автора, Лилия Йотова („Ес Уай 11“) и личен архив
– За първи път в България се провежда „Опералия“ – вярно ли е, че този конкурс определя стандартите в оперното пеене по света?
– Всяка година в „Опералия“ участват над осемстотин кандидати на изключително високо равнище. Тук откриваме, лансираме, подкрепяме и насърчаваме кариерите на тези певци и това е правилно и стойностно. Надяваме се да запазим високите стандарти както в избора на изпълнители, така и като продължаваме да работим с най-добрите членове на журито. „Опералия“ е основана от баща ми Пласидо Доминго и днес всички от семейството ни работят в тази институция.
– Доминик Доминго е координатор на продукцията, по-големият ми брат, Пепе Доминго, прави фотографии на „Опералия“. Другият ми брат, Пласидо-младши, написа химна на конкурса. Майка ми подкрепя кариерата на баща ми над 55 години и е безценна част от журито.
– Пласидо Доминго неотдавна сподели любопитен факт: времето, по което е предстояло да се родите вие и брат ви, съвпада с важни негови дебюти в Ню Йорк. Сякаш сте били предопределени за операта?
– Дори от името ми се подразбира колко много съм свързан с операта. Баща ми е готвел дебют в „Силата на съдбата“ от Верди, затова решили да ме кръстят на героя му в тази опера – Алваро. Неочаквано се наложил друг негов дебют, преди този – в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Затова ми дали имената Алваро Маурицио, по персонажите му от двете заглавия.– Какво освен съдбовна предопределеност е операта за вас?
– Израснах с операта, цял живот я следвам. Без да съм се занимавал с пеене, съм влюбен в нея през всичките години, в които гледах баща ми в целия репертоар, който е изпълнявал. Изпитвам огромно удоволствие от прекрасните арии и от певците, които непосредствено след конкурса изгряват на най-важните сцени.
– Какъв е Пласидо Доминго освен баща?
– Той е много мил човек и много дълбок, отдаден и професионален артист. Той е скъп за мен с всичко, което заедно с майка ми са направили за нас, и съм щастлив от възможността в този етап от живота им да им върнем цялата получавана от тях подкрепа през годините. Баща ми се оттегли от операта, но все още прави много концерти и аз съм зает с подготовката, продукцията и представянето на голяма част от тях. С програмите за млади артисти, които създаде в Лос Анджелис, Вашингтон, Валенсия, в Шанхай, в Пекин и в Москва, той се отблагодарява за живота си в музиката, който му е дал много. Чрез „Опералия“ също помага на младите, които се опитват да пробият, защото добре помни как в начало на кариерата си с майка ми са пели в Тел Авив в четири или пет представления на седмица.
– А каква е ролята на майка ви да сте човекът, който сте днес?
– Тя е опора на цялото семейство. Както в моментите, когато баща ми пътуваше и изнасяше концерти по целия свят, а ние ходехме на училище, така и подкрепяйки кариерата на баща ми – в подготовката на репертоара и във всичко останало. Брат ми Пласидо-младши беше на път да се роди, тя все още пееше, но вече бе осъзнала, че кариерата на баща ми има невероятни възможности за успех и е по-добре да се посвети на неговото израстване. Тя внесе невероятен заряд и вдъхновение за творческото му дълголетие.
– Какви са предимствата и недостатъците, ако има такива, да принадлежиш към семейството на Пласидо Доминго?
– Предимства? Всичко! Не бих променил нищо. Бяхме и продължаваме да сме много, много близки. При нас винаги е ставало дума по-скоро за качествено, а не за количествено съжителство, защото се налагаше да бъдем разделени за дълго. Моментите, които майка ни успяваше да осигури, за да сме заедно, бяха много, много скъпи за нас. Чувствам се благословен и привилегирован за живота, който съм имал, и за всичко, което мога да върна сега, за да подкрепя своите родители. Направих няколко хода, за да бъда по-близо до тях. Живеех в Ню Йорк, когато те основно се намираха там. След преместването им в Европа – между Мадрид, Виена и Монте Карло, аз се прехвърлих в Мадрид със съпругата и с двамата ни синове, за да ги подкрепям, без да пътувам много.
Пласидо и Марта Доминго с Пласидо Младши и Алваро Маурицио
– Имате ли подкрепа от съпругата ви?
– О, да, тя е прекрасна. Тя е моята сила. Интериорен дизайнер е. Пристигна в Мадрид и каза: „Добре. Отсега нататък ще бъдем тук, по-близо до родителите ти. Нека се пораздвижа и да видя какво мога да започна да правя тук“. Влюбена е в града, синовете ни – също. Животът в Мадрид предлага повече стабилност и сигурност, отколкото Ню Йорк.
– Очаквате ли синовете да последват вашите стъпки?
– Не, не, не, те трябва да поемат по свой собствен път. Подкрепям ги във всичко. По-големият е 19-годишен, барабанист и перкусионист, учи в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. От 10-годишен свири в театрални пиеси. Има влечение към музикалния театър. Малкият, на 16 г., е по малко от всичко – обича музиката, спорта, много е добър по математика. Дори е актьор и обича да играе. Насърчаваме го да разпери криле.
– Кое е най-важното, което бихте искали синовете ви да наследят от вас?
– Децата не се раждат с наръчник за отглеждане. Но между нас има невероятно общуване, няма тайни, винаги говорим много откровено за всичко. Синовете ни са добри, искрени, чисти, здрави момчета. Верни са на приятелите си, на задълженията си, проявяват огромна всеотдайност и искрена отдаденост към страстите си. Мисля, че се справят добре.
– За съжаление, светът, в който те ще живеят, се очертава да е несравнимо по-жесток и опасен от нашия?
– Научили сме ги на великодушие и да се държат спокойно, да не влизат в свади. Да уважават всеки човек, всяка раса, религия, вяра и култура. Мисля, че това е добър начин да се опитваме да овладеем трудния свят и разнообразието, което съществува сега.
– Как виждате операта в този променящ се свят?
– Това, което наистина не може да бъде заменено все още, е човешкият глас. Той е нещо толкова естествено, толкова специално, че се надявам да мине много време, преди машина или компютър да могат да го заместят при изпълненията на живо. Както виждаме и на „Опералия“, появяват се много нови певци с невероятни заложби и ни вълнуват поновому с начина, по който изпълняват репертоара. Мисля, че ни очаква добро бъдеще по отношение на гласовете и на оперните театри, особено в Европа и в Съединените щати, независимо че сега преминават през трудни времена. Със сигурност все още има много публика за операта.– Изкуственият интелект заплаха ли е за човешкия глас?
– Не искам да звуча неуверено или наивно. Надявам се, че все още има много какво да се направи с човешкия глас, преди машина да може да изпълни цяло представление с гласовете, които пеят заедно. От моя син, барабаниста, знам, че има техника, която замества цял комплект барабани или барабанна писта за музика, което мен лично ме плаши. Но нищо не може да се сравни с живото изпълнение и се надявам то да се опази поне още няколко години от света на ИИ.
Алваро Маурицио Доминго е роден в Ню Джърси и е израснал в Барселона, Испания. Син на именития тенор Пласидо Доминго и мексиканската театрална режисьорка Марта Доминго. Изучава кино в „Бард Колидж“ в щата Ню Йорк, а в Училище по изкуствата „Тиш“ към Нюйоркския университет продължава да изучава кино, история на изкуството и френска литература. Продуцира и е оператор на няколко късометражни филма, сред които награденият To Fall in Exile (Да се озовеш в изгнание) на режисьора Салвадор Караско. Доминго е асистент-продуцент и преводач на продуцента Патрис Леду в „Жана Д’Арк“ (1999), „Петият елемент“ (1997), както и в многоезичната продукция на филмовата версия на операта „Кармен“ на Жорж Бизе, режисирана от Франческо Роси и с участието на Пласидо Доминго и Хулия Мигенес. Алваро Доминго е участвал в провеждането, продукцията и разгласяването на концерти на баща си. Вицепрезидент е на конкурса за оперни дарования „Опералия“.
Интервюто е публикувано в Списание 8, бр.1/2026 г.
