Д-р Александър П. Апостолов е сред най-уважаваните имена в световната енергетика – главен инженер в „Омикрон електроникс“, главен редактор на списание „Пи Ей Си Уърлд“ и член на Националната академия по инженерство на САЩ. Роден в София и правнук на академик Александър Теодоров-Балан, той съчетава инженерната точност с дълбока духовност.
Пионер в цифровизацията на електроенергийните системи и международен ръководител в Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) и Международния съвет за големи електрически системи (CIGRE), д-р Апостолов вижда човека като „интерфейс на глобалното съзнание“ – същество, което създава действителността чрез своето съзнание. Неговият път е мост между България и света, между науката и духа.
– Д-р Апостолов, какво ви води в живота и професията?
- Смятам, че съм намерил себе си преди много години и околната среда не ми се отразява съществено. Съобразявам се дотолкова, доколкото е необходимо, за да оцелея в нея. Духовното ми израстване промени моето отношение към света.
– Казвате „духовното ми израстване“. Как започна то? Има ли точен миг, в който го осъзнахте?
– Процесът започна рано, но осъзнаването дойде петнадесет години по-късно – под душа (смее се). Още в гимназията бях обсебен от мисли за Космоса, Вселената, времето, безкрайността… Тогава започнах да търся себе си. Понякога се чувствах самотен, защото рядко срещах хора, които разсъждават по същия начин. Имало е моменти, в които съм си казвал: „Защо не съм някой глупак?“ (усмихва се). Мислите ми бяха толкова дълбоки, че често ми пречеха да спя. Това търсене ме доведе до източните философии – започнах да практикувам йога, да чета за дзенбудизма. Веднъж на Панаира на книгата в зала „Универсиада“ попаднах случайно на Индийския павилион. Отворих една книга и се зачетох. Беше като шок! Изведнъж открих човек, който мисли като мен – индийския гуру Ошо. Той ми оказа най-силно влияние. Тогава, в една сутрин под душа, преживях нещо като прозрение – осъзнах, че знам кой съм и че нищо не може да ме спре да бъда това, което съм. Оттогава, вече повече от четиридесет години, живея в това състояние на осъзнаване – че съм проводник на едно глобално, вселенско, космическо съзнание. Разбрах, че действителността не е това, което си мислим.
– Какво имате предвид?
– Смятам, че нямаме свободна воля. Абсолютно всичко, което се случва, е обусловено. Ние създаваме действителността чрез съзнанието си – и тя не е базирана на това, което става „сега“, защото този момент се проявява още преди сигналите да достигнат до нашето съзнание. Съзнанието получава несинхронизирани сигнали, генерирани в различни моменти, и на тяхна база „сглобява“ реалност. А какво всъщност се е случило, само Господ знае. Имам теория: ние сме измервателното устройство, което – от гледна точка на квантовата механика – предизвиква колапса на вълновата функция. С други думи, ние сме интерфейсът между глобалното съзнание и квантовата реалност. Без нас като наблюдатели тя не би съществувала.
– Какво ви накара да напуснете страната?...
