Снимка: Добрин Кашавелов
Бертолд Кайнар е рейки лечител, както и личен и бизнес консултант. Израснал е в Израел, но днес живее и работи в България, като прилага принципите и практиките на духовното развитие, съответстващи на неговата широкоскорена личност като гражданин на света. Усилията му са насочени към напътствие на чувствителните хора към начините, по които те биха могли да преодоляват трудностите във всекидневневието си. Бертолд Кайнар е изучавал езотериката и усъвършенства уменията си в приспособяването на различни техники, така че да са от полза за другите. Част от вижданията си споделя в своята книга „Укрепващи практики за свръхсензитивните хора. Емпирично ръководство за работа с фините енергии“. В нея той описва чувствителността, която може да бъде дар, но само ако човек съумее да я види и приеме като нещо неповторимо свое. Кайнар представя лесни решения за справяне с предизвикателствата на деня пред твърде чувствителните хора. Авторът предлага обяснение на нивата на фината енергия – етерна, емоционална и ментална – и показва как те влияят върху всекидневния ни живот и как можем да работим с тях. В България Бертолд прави и лични консултации с хора с различни травми и проблеми. Част от тях той извършва в медицински център „Дорис“. Срещнахме се с него, за да си поговорим за книгата му.
1. Бертолд, кои са свръхчувствителните хора? Вие един от тях ли сте?
Свръхчувствителните хора възприемат средата отвъд петте сетива. Някои от тях могат да усещат какво мислят, чувстват или преживяват околните. Едни имат силна интуиция за предстоящи събития, а други усещат енергията на дадено място, или вътрешното състояние и намеренията на друг човек. С две думи, свръхчувствителните хора са емпати, но в много по-широк смисъл от този, който обикновено се разбира в обществото. До известна степен повечето хора са свръхчувствителни. И да, аз определено съм един от тях.
2. Миналата година на книжния пазар излезе първата Ви книга, озаглавена „Урепващи практики за свръхсензитивните хора“. В нея пишете, че чувствителността е дар. Каква е цената за този дар?
Да, книгата беше издадена в България миналата година, но тя е превод на моята книга, публикувана в англоезичния свят през 2022 г. Оттогава тя беше преведена на испански и чешки език, а сега, както споменахте, и на български. Истината е, че всеки дар има своята цена. И, колкото повече отхвърляме дара си, толкова по-висока е цената, която плащаме. Но, както всяка монета има две страни, така и тук, когато пренебрегваме дара, плащаме цена, а когато го приемем и започнем да служим чрез него, спираме да плащаме и започваме да печелим (в известен смисъл). С други думи, не плащаме цена, когато използваме дара си, а когато го отхвърляме, или използваме неправилно.
3. Депресия, тревожност, панически атаки – всичко това са термини, които отдавна излязоха в медицинската терминология и се настаниха трайно в разговорния ни език. Свръхчувствителността ли стои в основата им?
В основата на тези преживявания стои вътрешен дисбаланс, но прекалената възприемчивост ги прави по-остри. Високата чувствителност, ако не е овладяна от човека, който я носи, прави всичко по-напрегнато и по-дълбоко преживяно. Добрата новина е, че ако един свръхчувствителен човек иска да излезе от тези отрицателни състояния, това се случва чрез овладяване на собствената му чувствителност. Така с един удар се постигат две цели.
4. Опишете някоя от практиките в наръчника. С какво и по какъв начин те могат да ни помогнат?
Основната практика е насочена към управление на вниманието. Ако не управляваме вниманието си, не контролираме живота си и вътрешното си състояние. Това отваря място за всички онези неблагоприятни преживявания – депресия, тревожност и т.н. Контролът върху вниманието е контрол върху вътрешното състояние и върху чувствителността.
Запалете свещ, седнете удобно и гледайте пламъка й в продължение на 5 минути. Всеки път, когато тихият поток на вниманието ви бъде прекъснат от мисли, нежно върнете вниманието обратно към пламъка. Само пет минути практика – независимо от това колко успешно сте се концентрирали и колко време реално сте били фокусирани. Ако правите това всеки ден, постепенно ще можете да задържате вниманието си по-дълго върху пламъка и по-кратко върху мислите.
5.Случай от вашата лична практика, при който сте помогнали?
Трудно е да избера – дали да е интересен, или полезен случай.
Полезните често са скучни, а интересните са трудни за прилагане самостоятелно, а аз искам читателите да получат нещо истинско. Затова ще избера интересния. В консултацията, или терапията никога не можем директно да кажем на човека каква е причината за страданието му или къде историите, които си разказва, го ограничават. Ние го водим дотам – помагаме му сам да види моделите, които създават страданието или ограниченията му. Това понякога отнема много време и по пътя можем да загубим интереса на човека.
Затова използвам една интересна техника – лек унес, по време на който задаваме въпроси, а човекът започва да се вижда в различна обстановка. Забележете, че избягвам думите „клиент“ или „пациент“, за да не поставям хората в пасивна позиция. Те са героите в собственото си пътешествие; аз съм само този, който сочи посоката.
В това състояние хората се виждат в различни ситуации, които често са част от минало им. Те разпознават ограничаващите си убеждения, които създават сегашното им състояние. Много хора са заседнали в порочен кръг. Той се разгръща като видение, в което те самите са героите. Тази практика им показва друг различен път.
Една от „героините“ имаше трудности да приеме себе си и работеше усилено, за да доказва стойността си пред другите, за да бъде приета. В същото време тя отблъскваше хората, защото не вярваше, че могат да я приемат, докато правеше всичко възможно да бъде приета от тях.
Интересното е, че когато този проблем се разреши на подсъзнателно ниво във видението, той е почти решен и в действителността. Нашият мироглед се променя, реакциите и „вибрацията“ ни се променят, а заедно с това се променя и отношението на хората около нас.
Това е нашият живот. Ние сме героите в него и първопричината за всичко, което се случва.