Потребна е езикова просвета*

„Езикът е един от основните стълбове, които крепят нацията. Наблюдавам в обществото ни чувство за малоценност, що се отнася до произхода ни. Повечето хора се асоциират с Бай-Ганьовите маниери и пренебрегват безбройните достойнства да се наречеш българин. Словото е начин за въздействие и себеизявяване. Родният ни език изобилства от изразни средства, с които могат да се заместят чуждиците, но тогава ще звучи ли „готино“ и „модерно“? Нима българският вече е демоде или това е поредното доказателство за ниското ни национално самочувствие? Всеки език е възможност за общуване между различни култури. „Човек е толкова пъти човек, колкото езици владее“ (унгарска поговорка). От друга страна, смятам, че всеки себеуважаващ се българин трябва да може да борави умело с езика, за да интерпретира чуждите думи и да ги предаде с магията на многовековния ни език – българския.“

Тези думи ни изпрати Цветина Минкова, десетокласничка от ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив, като обосновка на участието си в националния ученически конкурс „Имам самочувствие – пиша на български“, който обявихме съвместно със 107. ОУ, София, в края на април тази година. В духа на начинанието ни „Избирам родния си език“ с него предизвикахме учениците от 5. до 12. клас да снимат места в страната, чието име е изписано на чужд език или с чужди букви, и да дадат насрещно предложение как би изглеждал надписът, когато е назован на български, без да поставяме пред тях ограничения в изразните средства. С радост установихме, че съхраняването на родния език не е безразлично за младите умове, тъй като получихме 108 творби от 18 училища в 14 населени места.

Предложенията бяха разгледани от петима оценители: политолога д-р Рада Коджабашева, проф. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН, Ваня Блъскова, старши експерт по изкуства от Регионално управление на образованието – София-град, и двама представители на Списание 8. Те значително се затрудниха кои произведения да изберат като най-добри, отличаващи се с предимства и от езикова, и от изпълнителска гледна точка.

Някои от творбите изпъкваха с истинско съвременно словотворчество, като „разкрасителница“ вместо „салон за красота“. При други беше подходено с изобретателност и надскачаха буквалния превод от чужд език на български – „Вкусът на българските катми“ вместо Pantastic Pancakes, „Рафи – студено доволство“ вместо Raffy Gelateria, „Даяним до откат“ вместо Non stop, „Сияйна усмивка“ вместо ArtDent. При трети пък правеше впечатление, че децата се затрудняват да разпознаят чуждиците (хотел „Банкя палас“, хотел „Картуун“, „грил“, „динър“, „мол“). Намираха се и такива, които предлагаха чуждестранните марки да са с български имена, които да се използват само у нас. Така например Kaufland, от немски – der kauf – „покупка“, и das land – „страната на…“ – става „Страната на покупките“ или Jumbo да е „Магазин за всеки“, а Lidl – „Всичко за всеки“. Мариела Стоянова например, работила върху изписването на наименованието на българската спортна марка Flair, изказва мнение, че ако фирмата се бе кръстила на български – „Нюх“, името би носило още по-голямо усещане за удобство, стил и качество.

След усилено обсъждане бяха отличени 20 предложения. Всички участници в конкурса ще бъдат удостоени с грамоти, а наградените сред тях ще получат книга на български автор и броеве на Списание 8. Тъй като журито бе силно впечатлено от изпратените творби, старанието и будното отношение на учениците, реши да връчи и голям брой поощрителни награди.

Искрата за този конкурс запали д-р Рада Коджабашева, която вложи сърце и време да разгори пламъка му сред възможно най-много училища. На заразителния й порив първи откликна Данко Калапиш, директор на столичното 107. основно училище „Хан Крум“, заедно с когото осъществихме този родолюбив замисъл. Споделяме с вас думите на г-н Калапиш защо е приел да стане съорганизатор на начинанието:В следващите дни ще публикуваме имената и творбите на отличените участници, като допълнително ще се свържем с всички за получаването на наградите им.

* Думи на Александър Теодоров – Балан