Език свещенКалина Бисерова, снимки Александър Лазаров и архив / 15 декември 2023

ИБЕ при БАН: Текст с латински букви е пак български?!

Няма технически причини общински и държавни фирми да пращат съобщения, които не са на кирилица, обясняват специалистите

Игрална зала, кръстена с хубава българска дума и изписана с латински букви, но за чие удобство?

„Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, различна от тази, която съответният език обичайно използва. Съществува разлика между графика и език.“ ИБЕ при БАН

София, а и в другите градове улиците са изпълнени с надписи на чужд език или на български, но с шльокавица; фирми и органи на държавната и общинската администрация пък пращат съобщения до българите с латински букви или на кирилица и с латински. Докога ще търпим тази подигравка с родния ни език?

На 24 май тази година Списание 8 внесе отворено писмо до президента с молба да използва правомощията си и да сезира Конституционния съд за нарушение на чл. 3 и чл. 5 от Конституцията. Според първия официален език в републиката е българският, а според втория – никой закон не може да противоречи на Конституцията. Подтикът за това дойде от политолога д-р Рада Коджабашева, а писмото бе подкрепено от интелектуалци, писатели и будни граждани.

Отговор досега не сме получили

Междувременно д-р Коджабашева отправи през лятото запитване и до Института за български език при БАН (ИБЕ – БАН), за да разбере тяхното становище относно приложението на българския език в България. В писмото си тя поставя 15 въпроса, сред които:

Има ли закон, който да потвърждава, че графичната система на българския език е кирилицата?
Поради каква причина се налага съществуването на Закон за транслитерация, след като българският език е официален за ЕС?
Има ли държава в света, която да е приела закон за транслитерация на собствените си букви на кирилица?
Текст на български език, изписан с латински букви, приема ли се за официален български език?
Съобщенията на общински и държавни фирми и институции с латински букви и чуждоезичните табелки на търговските обекти по улиците нарушават ли чл. 3 на Конституцията и/или езиковите норми на българския език?

На 23.10.2023 г. тя получава официален отговор, изготвен от Секцията за съвременен български език към ИБЕ – БАН, приет на заседание на Научния съвет, като тук ще споделим част от него.

Български на шльокавица пак е български език?!

Специалистите не отговарят на първия ú въпрос, вероятно защото в България има закон за транслитерацията, но няма закон, който да заяви, че графичната система на българския език е кирилицата. И който да задължи българите да пишат с българската азбука.

Вместо да отбележат този съществен нормативен пропуск, от БАН обясняват, че в пакета документи за присъединяването на страната ни към ЕС (със статут на закон) е включена декларация на нашата държава, в която се казва, че кирилицата е съществена част от културното наследство на Европа. По силата на тази декларация азбуката ни става и е една от трите, официално признати и използвани в съюза.

„Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, различна от тази, която съответният език обичайно използва. Съществува разлика между графика и език“, смятат специалистите, призвани да пазят българския език.

А английски или китайски на кирилица какво е?!

На логичния въпрос на д-р Рада Коджабашева дали текст на английски, френски или китайски, изписан на кирилица, се приема за (официален) английски, френски или китайски, българистите от БАН не дават отговор. Те пишат следното: „Ако не е уговорено друго в нормативната уредба на съответната държава, би следвало при официална писмена комуникация да се използва азбуката на съответния език“.

Все пак обясняват, че официалното писмено общуване в България трябва да протича на български книжовен език, като се използва съвременната българска азбука. Транслитерацията трябва да се прилага само в ограничен брой случаи, уговорени в Закона за транслитерацията.

Това означава ли, че когато общуваме неофициално: например издаваме книги, вестници, списания, можем да правим каквото си искаме? Впрочем това вече се случва дори в общуването на държавни и общински институции и дружества с гражданите на България. Затова д-р Коджабашева отправя следващите си въпроси (чрез приложени снимки от съобщения).

Омбудсманът пише на шльокавица?!

Официално общуване ли е, когато омбудсманът на Р България пише отговор към български гражданин освен на кирилица и с латински букви, пита д-р Рада Коджабашева.

А когато Центърът за градска мобилност към Столичната община праща всички свои съобщения за плащане на синя или зелена зона на шльокавица?

Когато транспортен документ на Столичната община е изписан на английски език с кирилица?

Ами когато Националната агенция за приходите праща съобщения за получаване на данъчна информация освен на кирилица и на английски и на шльокавица?

Или когато юридически лица, регистрирани в България, изписват фирмите си на английски и с латински букви?

Няма техническо основание да пишат с латински букви!

Специалистите от БАН отново не дават ясен отговор. Но разясняват, че „латиница се използва понякога поради технически причини, но само в електронни съобщения. Тя не се използва при класически тип официална комуникация между институциите и гражданите“.

Специалисти, до които от БАН са се допитали, заявяват, че понастоящем няма техническа причина, която да доведе до нечетимост на кирилица на електронни устройства. Следователно това не би трябвало да се случва.

Общините не си вършат работата?!

„Във второто приложение (отнася се за съобщенията на Центъра за градска мобилност - бел.ред.) текстът би следвало да е написан на кирилица“, признават от БАН.

Сходно е становището им и относно дейността на другата общинска транспортна фирма. „Текстът в третото приложение (на транспортния документ - бел.ред.) би следвало да е написан на български език със съвременната българска азбука, тъй като е предназначен за български граждани“, пише в писмото им.

◄►

Надписи по витрини не само с латински букви, но и изцяло на английски

По отношение на изписването на наименованията на фирмите специалистите от Института за български език цитират Търговския закон. Там пише, че търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език. Те отбелязват още, че отговорността и пълномощията за спазването на това задължение е на общините. (Ако обаче приемем за вярно предходното твърдение на БАН, че текст със съдържание на български, но изписан на латиница, също е български, тогава търговците могат да пишат имената си на шльокавица?!)

В допълнение от ИБЕ – БАН насочват вниманието ни към Регистъра на туризма, където се срещат имена на български фирми, включващи лексика от чужд език, но транскрибирана на кирилица. Според специалистите подобна практика не е забранена, но за ограничаването є биха могли да се приложат мерки.

Това нарушава ли чл. 3 от Конституцията?

Горепосочените примери нарушават ли чл. 3 на Конституцията, завършва своето писмо до БАН д-р Рада Коджабашева. Според чл. 3 на върховния закон „Официалният език в републиката е българският“.

Ето какво отговарят от академията: „Относно това дали посочените употреби нарушават чл. 3 на Конституцията, следва да се обърнете към юрист“.

Може би това и трябва да направим. Ако и вие смятате, че българският устен и писмен език е заплашен от замърсяване и унищожение, присъединете се към делото за опазването му. Повече за усилията ни да го съхраним можете да прочетете в бр. 5/2023, чиято водеща тема посветихме на него, както и в рубриката „Език свещен“.

Статията е публикувана в бр.12/2023 на Списание 8