Запазените документи, истории и легенди, записани поколения след смъртта на Иисус често си противоречат. Затова има крайни изследователи, които защитават тезата, че Иисус Христос не е бил реална личност, а е измислен от първите християни. Не можем да приемем този краен скептицизъм. Информацията за него е твърде много и от твърде различни източници, за да се твърди, че е измислена. Евангелията, които са официалната биография на Иисус, не са приказки, започващи с „Имало едно време едно царство, отвъд девет планини в десета...“. Историята, която те разказват, се случва на конкретно място – в римската провинция Юдея (Палестина), в конкретно време – при управлението на Пилат Понтийски (26-36 г.). Днес всеки би могъл да посети описаните в евангелията места и да придобие усещане за земите, в които се е родил и живял Христос. Аз самият го направих, пътувайки до Израел, Сирия и Ливан. Стигнах и до Маллюла (Сирия) – едно от последните места, където все още може да се чуе арамейски – езикът, на който е говорил и проповядвал Иисус Христос. И в един от най-старите манастири в света – „Св. Сергиус и Бакхус“, чух и записах изречена на древния език молитвата „Отче наш“, така, както според евангелието на Матей (6:9-13) за пръв път е била произнесена и завещана от Иисус Христос преди около 2000 г. (Нещо изключително странно се случи впоследствие с видеото, което бях заснел там, но това е друга тема.) Нека се насочим към сведенията, които ни дават за Иисус нехристиянските извори – римляните езичници и ортодоксалните евреи.

Казахме, че християните едва ли са обективни историци на Иисус, но същото се отнася и за евреите. Всеки представител на този народ знае, че именно те са убили Иисус Христос, а и християните не спират да им го припомнят. Освен това, според еврейската религия няма други пророци освен библейските - старозаветни. Всеки по-късен за тях е лъжепророк и лъжемесия. Включително и Иисус. Христос не е име, а титлата на Иисус и означава именно месия („машия“ на иврит) или помазаник на гръцки. На иврит името му се произнася „йешуа“ и е образувано от съчетаването на думите „йехова“ (Яхве - името на Бог) и „спасение“. Личното име Йешуа (Йешу, Йехошуа) е  било  популярно в Юдея по онова време. То се споменава на няколко места в свещените книги на евреите - в Тората и Талмуда. Еврейската библия, наричана Тїра, съвпада с първите пет книги на каноничната християнска Библия - Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Те са известни още като Петокнижие или Мойсееви закони, защото според преданието са записани от пророка Мойсей. Освен Тората ортодоксалните евреи се ръководят и от Талмуда, сборник с обяснения и тълкувания, съставен от равините между ІІ и VІ век. Най-старата му част се нарича Мишна - първоначално устен закон – постулати, които не се записват, а се предават от уста на уста. Но заради гонения срещу евреите и опасността това знание да се загуби, то е било записано и така е достигнало и до нас. Ето един от текстовете, който според равините се отнася за Христос:

„В навечерието на Пасха те обесили Йешу ха Ноцри (Иисус от Назарет). 40 дни било разгласявано, че ще бъде убит с камъни затова, че се занимава с магьосничество, подстрекаване и отклоняване на Израел (от Бога), и който може да каже нещо в негова защита, да дойде и да се застъпи. Но не намерили нищо в негова защита и го обесили в навечерието на Пасха. ... Нашите равини ни учат: Йешу ха Ноцри имал петима апостоли – Матай, Накай, Нецер, Буни и Тода.“ (Талмуд, Мишна, Санхедрин, 43а)

Според текстовете в Талмуда присъдата срещу Иисус е произнесена и изпълнена самостоятелно от евреите. Римляните и Пилат Понтийски нямат нищо общо. Има разминаване в описанията на това как е изпълнено смъртното наказание (разпънат, обесен или погубен с камъни) и в броя и имената на апостолите му (5 вместо 12), но името Йешу и времето – в навечерието на Пасха, съответстват на историята на Иисус от евангелията. Една от най-големите провокации в Талмуда по отношение на Иисус е твърдението, че е незаконороден.

„Това се случило, когато раби Елазар бен Дама бил ухапан от змия и Иаков, мъж от село Сома, дошъл да го излекува в името на Йешу(а) бен Пантера, но раби Исмаил не му позволил. Той казал: „Не ти е разрешено, бен Дама.“ Бен Дама му отговорил - „Аз ще ви докажа, че той ще ме излекува“. Но той нямал възможност да докаже това, защото починал.“ (Йерусалимски Талмуд, Тосефта, Хуллин 2:22-24)

Йешуа бен Пантера означава Иисус, син на Пантера. В по-късни добавки равините твърдят, че това е Иисус от Назарет, и го обявяват за незаконен син на Мария от римски войник с името Пантера. Дори разказват история как Мария, която била фризьорка, извършила прегрешение и забременяла не от мъжа си и след като детето се родило, със семейството си заминала за Египет, където тамошните магове научили Иисус да прави чудеса. Тази история обаче е съчинена от слухове, които започват да циркулират сред евреите повече от век след смъртта на Христос. Християнските писатели са ги чували още в древността, но са ги игнорирали като измислица, или коментират, че Пантера не е лично име, а погрешно изписване на гръцката дума „партенос“ – девица. Тоест, че Иисус е син на девицата. И понеже Пантера е необичайно име, дълго време се е смятало, че е измислено... Докато в 1859 г. при строителни работи до германския град Бад-Кройцнах (в района на р. Рейн, западно от Майнц) не била немерена надгробна плоча с изображение на римски войник и надпис: „Тибериус Лулиус Абдес Пантера от Сидон, 62-годишен, служил 40 години, бивш носител на щандарта (знаменосец) на Първа кохорта на стрелците, лежи тук.“ За Първа кохорта на стрелците се знае, че е била разположена в Юдея (Палестина) до 6-а година от раждането на Иисус, когато е предислоцирана в Далмация (Западните Балкани), а през 9 г. от н.е. е преместена в района на река Рейн в Германия. Там е намерен и надгробният камък на Пантера, от който се разбира, че войникът е роден в античния средиземноморски (финикийски) град Сидон (Сайда в Ливан), на 40 километра южно от Бейрут и на приблизително още толкова от древната Галилея, където Иисус е прекарал поголяма част от живота си и откъдето са призованите от него апостоли. Възможно ли е погребаният в Германия Пантера да е служил в района по времето, когато Иисус се е родил? За това подсказва епитафията му, а и фактът, че е добавил към името си това на император Тиберий (14-37 г.). Нормална практика в Рим е било, когато някой придобие римско гражданство (или получи свобода, ако е бил роб), към своето име да добави това на императора, който го е възнаградил. И като знаем, че Тиберий е властвал между 14 и 37 г. от н.е., а Пантера е бил освободен след 40 години в армията, можем да предположим, че службата му е започнала между 27 и 4 г. преди раждането на Иисус. Разбира се, това, че е служил в района по същото време, когато се е родил Иисус, не означава нищо, а само провокира догадки, породени от пуснатите от равините слухове. Ще припомня, че тези слухове са разпространени за първи път повече от век след смъртта на Христос и вероятно са резултат на конфликт между ортодоксалните евреи и дискриминираното християнско малцинство по онова време. Но са интересен нюанс към цялата история. И ако днес посетите музея Rоmerhalle в Бад-Кройцнах, веднага щом влезете под купола, покриващ останките на древна римска вила, отляво ще видите голям колкото човешки ръст перфектно запазен камък с релеф на римски войник и надпис на латински. Не му обръщайте внимание. Обърнете се на другата страна и ще видите подобен камък, на който фигурата на войника е без глава. Това е Пантера. 

Историците приемат, че най-достоверна информация за живота, бита и нравите в Юдея през І век ни дава еврейският историк Йосиф Флавий (37-100 г.). В масивното си съчинение „Юдейски древности“ той разказва за смъртта на Йоан Кръстител (кн. XVIII, 5, 2), за това как Иаков – братът на Иисус, е бил убит с камъни (кн. XX, 9, 1) и споменава самия Иисус (кн. XVIII, 3, 3). През Средновековието християнските преписи на „Юдейски древности“ са редактирани в абзаца, който засяга Христос, и от името на Флавий са добавени думите „Той беше Месията“ и др. Затова вместо редактираните европейски преписи на съчинението ще цитираме същия абзац от Флавий, но записан от арабския християнски историк от Х век Агапий от Херополис (Сирия), който е възможно да е по-близък до оригинала.

„По това време живял мъдър човек, чието име било Иисус. Неговото водачество било добро и било известно, че е добродетелен. Много хора измежду евреите и от други народи станали негови последователи. Пилат го осъдил да бъде разпънат и да умре. Но тези, които били негови апостоли, не изоставили своето апостолство. Те разказват, че той се е появил сред тях три дни след като бил разпънат, и че е жив; следователно той вероятно е Месията (Христос), чиито чудеса пророците са описали.“ (Из „Книга на имената“ на Агапий от Херополис, Х в.)

Основният ни източник на информация за живота на Иисус е колекцията от текстове, известна като Новия завет. Той е всъщност аргумент, че обещанието, или да го наречем - договорът (завет), който Бог сключва с хората чрез  Мойсей в Стария завет (Петокнижието), вече е пренаписан чрез идването на Иисус Христос - обещаният от пророците месия. Затова християните сега трябва да спазват новия договор (завет), но с респект и към стария. Повечето от това, което знаем за Иисус, идва от първите четири книги – евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан, както и от няколко неканонични евангелия, които не са влезли в Библията. Всъщност това, че е канонично, не го прави по-достоверно от историческа гледна точка. Думата „евангелие“ идва от гръцки и означава добра новина. Което само по себе си ни говори, че това не са „биографии“ на Иисус, а книги, написани, за да го представят в подходяща светлина. В никакъв случай не казваме, че лъжат, но информацията, която ни предоставят, е подбрана. Това не са точно биографии, а агиографии – жития на светци. Нещо като кампанийните „визитки“, чрез които днес политиците ни се представят по време на избори. Едва ли някой вярва например, че официалните биографии на президента Барак Обама или на премиера Бойко Борисов разказват едно към едно истинската им история. По отношение на Иисус обаче ние нямаме друг избор освен да използваме „добрите новини“, защото често това са единствените източници, които имаме...


Цялата статия е публикувана в брой 5/2012 на Списание 8
Купи броя от тук