Той е сред малкото учени, които вземат на сериозно думите на Херодот. И успява да ги подплати с факти и исторически издържани хипотези. Директна връзка с Египет той открива още в крилатия слънчев диск от светилището Палеокастро, което повече от 30 години бе погрешно мислено за каменен идол. Египтологът превежда директно от фараонски топоними и названия като Странджа, Перперек, Перелик, Сютка... Какво означават, ще прочетете в текста. И ще се изумите. Пътуването в миналото на Древна Тракия и Египет ще продължи с неизвестната история на една от най-красивите жени по онова време - тракийката от Родопите - Родопис. Тази омайна хетера е прототипът на любимата приказна героиня Пепеляшка. Ще ви разкажем и за Орфей в Египет, донесъл от там вярата за бога Слънце. Елате с нас да прочетем историята под  друг ъгъл и да разкрием египетските мистерии в Древна Тракия.

Странджа означава мястото на Ра, Перперек – двойно светилище

Д-р Васил Добрев разказва откъде са минали, за какво са дошли и какво са оставили след себе си eгиптяните

„Ако египтяните са били тук, да се замислим откъде биха минали най-напред? За какво биха дошли? И какво би останало след тях, което да е налице и до днес?“ – провокира д-р Добрев. – „Идвайки от Азия, трябва да са пресекли Босфора. И макар още преди това да са били в Тракия, в нашите земи първо са минали през Странджа и Сакар. Там трябва да се търси. За своите мащабни строежи египтяните са имали нужда от огромни дървета със здрава дървесина за направата на шейните, с които са влачели каменните блокове за пирамидите. Там такива дървета няма. И днес внасяме за нуждите на разкопките. Друга липсваща суровина е медта. От нея обаче има и по-наблизо - в Йордания. Но гори няма. Ето за това са дошли. Имаме надписи за червеното дърво. Така го наричат. Използвали са го не само за строителство, но и за направата на свещено масло. То явно е внос и може да са мурите, които растат тук и имат червена кора. Не знаем. А след египтяните остават топоними, названия на места, през които е преминал Сезострис с войските си.“

Д-р Добрев вижда в името на Странджа директен превод от езика на древните фараони. Първо обяснява, че гласните не играят голяма роля. Те са взаимнозаменяеми и по принцип в науката се търсят корените от съгласни, такива са правилата и логиката на лингвистиката. Наставката „джа“ е очевиден турцизъм. Когато я махнем, остава коренът „стрн“. „Ст“ – може да се прочете „сет“, което от египетски означава място. „Ра“ е добре известно – Слънцето, върховният и единствен бог. „Н“ е означение за дателен падеж, за принадлежност, както и в българския език (например мамин). Т.е.

Странджа означава мястото на Ра

Дали тази хипотеза кореспондира с мистериите около храм на египетската богиня Бастет и тайнствени саркофази именно в мистичната Странджа, не може да се каже. Но лингвистичните доводи не свършват дотук.
„Тъй като в Египет работя на платото Сакара, а в България родът на майка ми произхожда от Сакар планина, не мога да не видя сходството” – шегува се Васил Добрев.
Коренът е „скр”. Учените свързват „скр” с латинското свещен, сакрален, но названието на планината най-вероятно е много по-старо. В Древен Египет това е бил коренът на думата сокар. Сокар е божеството на некропола, на подземния свят, на прераждането и обновлението.

Изобразяван е с глава на сокол

Впрочем в Египет „р“ и „л“ са взаимнозаменяеми, както са „б“ и „п“. Следователно корените „скр“ и „скл“ са практически едно и също. И сокар е също сокол“ – обосновава ученият. Разглеждайки картата на България, топонимът буквално се набива на очи: 3 върха със същото име има в Средна гора покрай свещения път на одрисите над с. Старосел – Сакара, Сакар колиба и Сакърка; близо до с. Зелениково – вр. Сакар тепе; в Смолянско – вр. Сакарка; в Сакар – село Сакарци.
Недалеч от Сакар планина са Източните Родопи и величественият Перперикон, или както оригинално се нарича Перперек. Според д-р Добрев „пер“ „на фараонски“ означава светилище и е повторена два пъти. Буквата „к“ накрая означава „ти“, но в мъжки род. Ако се обръщаме към бог – се използва „к“; за богиня – „ч“. И до днес същото правило е останало в арабския. „Затова

Перперек  означава „Неговото светилище“

 А повторението пер, пер според Добрев вероятно е горното и долното светилище.
Названия, които повтарят същата логика, има много, повечето в Родопите: Голям и Малък Персенк („сен“ на древния египетски означава две), голям и малък Перелик, Перник. Винаги се повтарят „пер“- светилище, и „к“.
Според езиковеда и етимолог акад. Иван Дуриданов, издал през 1976 г. речник на тракийския език, обаче „пер“ означава скала. Местата, носещи имена с този корен, са били почитани от предците ни, а всеизвестно е, че светилищата им са разположени на и около скали. 
Лингвистичните хипотези на д-р Васил Добрев ни пренасят и в Централни Родопи – обителта на легендарните беси.

Те са жреческото съсловие на сатрите, пазители на светилището на Дионис, както пише Херодот. „Бесите не са племе, те са каста“ – потвърждава Добрев. – „Както последователите на Буда се наричат будисти, на Христос – християни, на Мохамед – мохамедани, така

последователите на бог Бес са се наричали беси

В множествено число имаме беси, в единствено – бес. А Бес е египетско божество, което прогонва лошото.“
В своите светилища бесите са почитали и Сабазий. За него се знае, че е тракийският Дионис, известен от V век пр.Хр. Приема се, че името му е заемка от фригийския език. По време на шумните шествия в негова чест са се чували викове: „Сђбо“ и „Сђбас“. Той се идентифицира със скалата, с твърдия елемент в природата, владеещ едновременно живата и мъртвата природа, равнопоставен на Великата богиня майка.
От „фараонска“ гледна точка обаче, махайки -ий или гръцкото -иос, остава вече споменатото Сабас или Сабес. „Са“ означава син. (Са Ра е син на Слънцето, откъдето произлиза и популярното име.)

Така че Сабес според д-р Добрев е бог, син на Бес

„Това обяснява изображението на Сабазий върху намерената при светилището Белинташ сребърна пластина. Той е страховит, с две змии в ръцете. Змиите плашат, отблъскват лошото. Както кобрата при фараона - тя създава периметър на недосегаемост около него. Плюе отрова и по този начин го пази. Египетският Бес също е страшен и грозен. Със самата си грозотия отблъсква злото.“ – не спира да ни удивлява прочутият египтолог.
Загадките около бесите нямат край.

Къде ли не е търсено легендарното им светилище,

но най-често именно в Западни Родопи. Те се делят на две основни части – Дъбрашко-Баташка (западна) и Перелико-Персенкска (източна). В първата най-висок е връх Сютка (2186 м), а във втората – първенецът на Родопа Голям Перелик (2191 м). И тъй като е споменато, че прорицалището се намира най-високо в планината, именно тези върхове често се посещават от изследователи и иманяри. Разбрахме вече, че Перелик подсказва за скрит култов обект. Сега да погледнем има ли и името Сютка нещо общо. Тук се сблъскват две равностойни по своята убедителност хипотези – тракийска и египетска.
Във Велинградския музей разбрахме интересни факти относно този връх. На местния диалект той се нарича Суткя, а не както е изписано по картите – Сютка. Непосредствено под него има особен извор, наричан от местните хора Пиздина вода или още Момин кладенец. Представлява

студен гейзер, излизащ макар и под слабо налягане през цепнатина в скалата

В околността до неотдавна съществувал издялан в скалата трон (наричан от местните Бръснарския стол). За съжаление бил взривен от иманяри.
Още преди да научим тези подробности, д-р Добрев бе споделил, че според него Суткя е „стк“ – сет ка, или буквално преведено – „място на енергията“.
„Виждате ли как от само себе си се потвърждава. Идват тук египтяни,

виждат единствения гейзер на района и как да го нарекат – Сетка

Това име го има в Египет. Един от внуците на Хеопс се казва така. А и този трон надали е случаен. Сет означава още трон или стол.“
Но според речника на акад. Дуриданов и по-разпространеното у нас схващане името на Сюткя идва от тракийската дума „сука“, означаваща цепнатина, пукнатина, теснина. Интересно е, че думата за момиче е почти идентична – суку или сук, което пък обяснява названията на извора. Така че може името на извора постепенно да се е пренесло върху самия връх. Логически от „сука“ – цепнатина, може да се свърже и названието на крепостта Цепина, разположена недалеч в подножието на върха, където е намерена уникалната култова тракийска керамика. Цялата котловина около нея е носила същото име – Цепинска, но по турско време е преименувана на Чепинска, поради трудността им да произнасят „ц“.
Но от тайнствения гейзер нека се пренесем 20-ина километра на запад при

най-големия карстов извор в страната, от който всяка секунда извират 1200 литра студена вода

– Клептуза. Намира се в квартал Чепино на гр. Велинград. Д-р Добрев и един от уредниците на Велинградския музей - Баряков, самостоятелно един от друг бяха достигнали до извода, че странното название произлиза от името на древногръцкия бог лечител Асклепий (Клептуза-Клептис-Асклепий). Най-прочутото му светилище било в Епидавъра, Гърция, а второто по големина се намирало в Пауталия, древното име на гр. Кюстендил, и до днес прочут с лековитата си вода.
Д-р Добрев обяснява, че Асклепий е египетският бог Имхотеп.

Имхотеп е бил забележителна личност - философ, първосвещеник, поет,

физик, астроном, архитект – проектирал е стъпаловидната гробница на фараона Джосер, бил е негов съветник. Изключителен лекар! Заради безчетните добрини, които е правил през живота си, той е бил обявен за божество – покровител на медицината и лечението.
Неговата неоткрита гробница се намира някъде на платото Сакара в Египет.
„Именно там откриваме гръцки текстове, които говорят за елини, посещаващи Асклепион, т.е. светилището на Асклепий или гробницата на Имхотеп. Имхотеп е едно от важните божества в късната епоха, при това заедно с Бес. Изведнъж двамата стават много важни. Значи древните гърци са посещавали Клептуза, а преди тях сигурно и други са идвали, имам пред вид египтяните” – разказва египтологът. – „Всичко това са хипотези, разбира се, но то историята какво е?“
Е, засега толкова, пък кой знае какво ни очаква догодина, когато отново ще потеглим на поредните експедиции...