История30 май 2023

Михаил Бакунин: „Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички"

209 години от рождението на бащата на анархистичните движения

На 30 май, през 1814 година, е роден бащата на анархистичните движения Михаил Бакунин. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Фихте, Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие – за Франция и Швейцария.

Бакунин е участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон. Сътрудничи на А. И. Херцен. Създава в Женева Алианс на социалистическата демокрация. Член на I интернационал; изключен през 1872 за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.
Умира на 1 юли 1876 г. на 62 години в Берн, Швейцария. Много от мислите на Бакунин са актуални и днес, въпреки че са писани преди повече от два века.

Свободата на човека се състои единствено в това, че той се подчинява на законите на природата, защото той самият се припознава в тях, а не защото те са наложени върху него отвън от каквато и да е чужда воля, човешка или божествена, колективна или индивидуална.
Аз мога да бъда свободен само сред хора, ползващи се от еднаква с моята свобода. Утвърждаването на моето право за сметка на друг, по-малко свободен от мен, може и трябва да ми внуши съзнание за моята привилегия, а не съзнание за моята свобода… А нищо не противоречи на свободата, както привилегията”.
Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички.
Нашето основно убеждение се заключава в това, че както свободата на всички народи е солидарна, така и отделните революции в отделните страни са длъжни да бъдат солидарни, че от днес в Европа и в целия цивилизован свят няма повече място за отделни революции, а само за една всеобща революция… Всички частни интереси, национални самолюбия, претенции, дребнави зависти и вражди са длъжни да отстъпят и се слеят в общия универсален интерес на световната революция.
Те твърдят (марксистите), че само диктатура – тяхната диктатура, разбира се, може да създаде волята на народа, а нашият отговор на това е: Диктатурата не може да има друга цел, освен самоподдържане, и тя може да роди само робство у хората, които я толерират. Свободата може да бъде създадена само от свобода, от универсален бунт от страна на част от хората и свободна организация на трудещите се маси отдолу нагоре.
Следва ли от това, че аз отхвърлям всяка власт? Такава мисъл е далеч от мен. По отношение на обувките, аз се обръщам към авторитета на обущар; относно къщи, канали, или жп линии, аз се консултирам с архитект или инженер. За определени специални знания, аз се обръщам към определен учен. Но аз не позволявам нито обущаря, нито архитекта, нито учения, да наложат властта си върху мен. Аз ги слушам свободно и с цялото ми уважение, което заслужава тяхната интелигентност, характера им, техните знания, запазвайки винаги неоспоримото ми право на критика и недоверие. Не се задоволявам с консултация само с един авторитет относно който и да е специфичен отрасъл. Консултирам се с няколко – сравнявам техните мнения, и избирам това, което ми се струва най-добре звучащо. Но не приемам непогрешим авторитет, дори и относно специални въпроси. Следователно, каквото и отношение да имам за честността и искреността на определен човек, то аз нямам абсолютна вяра в когото и да било.
Ето защо няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и, преди всичко, доброволна власт и подчинение. Същата тази причина ми забранява, да призная фиксирана, постоянна и универсална власт, защото няма универсален човек, никой е способен да овладее всички детайли, без които прилагането на науката към живота е невъзможно, на всички науки, на всички клонове на социалния живот.
Ние сме убедени, че свобода без социализъм е привилегия и несправедливост, и че социализъм без свобода е робство и бруталност.
Когато хората са бити с пръчка, те не са много по-щастливи, ако пръчката се нарича „народна пръчка“.
Идеята за Бог предполага абдикацията на човешкия разум и справедливост. Това е най-решаващото отрицание на човешката свобода, и непременно завършва с поробването на човечеството, на теория и на практика.