История17 юни 2019

XVIII век в Англия. Джинът като наркотик

Прекомерната употреба на „напитката на бедняците" води до лудост и самоубийства

William Hogarth’s Gin Lane (1751)

В средата на XVIII век ефектите от джина върху английското общество превръщат днешната употребата на наркотици в почти безвредна! В началото джинът започва да се употребява под формата на лекарство - смятало се, че ефектите му помагат в борбата с подаграта и лошото храносмилане, а най-голямото му преимущество е цената. През 1730 г. из цял Лондон се носят известия с кратки и ясни послания: „Пиян за 1 пени, мъртво пиян за 2, а със слама - за без пари”! По това време само в Лондон има повече от 7 хил. таверни и в столицата се дестилират 10 млн. галона (приблизително 45 млн. литра) джин годишно.

Джинът се разпространява предимно от бръснари, търговци, в бакалии, а също така се намира по пазарите. Този алкохол се превръща в напитката на бедняците, а някои работници започват да го получават като част от заплатата си. Данъкът му е само 2 пенса за галон, за разлика от 4 шилинга и 9 пенса за силната бира. Обикновените хора не могли да си позволят френски вина или бренди, затова джинът се превръща в най-евтиния и достъпен, а в същото време, силен алкохол.

Прекомерната му консумация довежда до висока смъртност в английската столица и правителството започва силно да се тревожи, установявайки, че всеки средностатистически лондончанин пие по 14 галона от напитката годишно. Взима се решение данъкът на джина да се увеличи, но това довежда до западането на много реномирани търговци в тази сфера и отваря път на нелегалните бизнесмени, които продават напитката с разнообразни изискани имена като „Cuckold’s Comfort”, „Ladies Delight” и „Knock Me Down”. През нощта продажбите на джин се осъществяват на черно.

Смята се, че голяма част от джина се е употребявал от жени, което е довело до липса на грижи за децата и семейството, а някои медицински сестри успокояват бебетата като им дават от опасната напитка. Като цяло хората са готови на всичко за бутилка джин – той става опиум за хората, превръща ги в доживотни длъжници, а някои дори стигат до бесилката заради неустоимата си зависимост. Напитката съсипва, води до лудост, самоубийства и смърт, но пък през зимата сгрява и утолява ужасния глад на най-бедните прослойки.

Прочети още:
XV век в Англия. Сключвате брак през юни, защото сте се изкъпали през май
Мизерията в градовете през Средновековието ражда някои истини и легенди

През 1736 г. се приема закон, който забранява продажбата на „дестилирани спиртни напитки”, които нямат лиценз на стойност 50 паунда. През последната нощ, в която галоните джин се продават евтино от дребните търговци, които не могли повече да си позволяват данъка, се изпива повече алкохол от всякога преди или след това. Властите очакват, че в деня след обявяването на новия закон по улиците ще настане ад от протестиращи, но с учудване установяват, че нищо подобно не се случва. Тълпата е толкова безчувствена и все още опиянена, че изобщо не се интересува от случващото се.

Въпреки по-скъпия лиценз, жаждата за тази отрова не успява да утихне, а ненаситниците започват да продават обзавеждането и домовете си, за да набавят пари, с които да си позволят да купуват още от любимата си напитка.

Ужасът, настъпил след случващото се в Лондон, е изобразен от Хогарт с името „Алеята на джина”. На рисунката е изобразена жена с възпалени крака, която смърка енфие, докато бебето й пада в огромен съд с джин. Хенри Филдинг, автор на книгата „Том Джоунс”, издава памфлет към правителството, явно заявявайки протеста си срещу безспирното пиянство на лондончаните. За пореден път правителството е принудено да предприеме някакво действие. Издава се нов закон за джина, който повишава данъка и забранява на дестилатори, бакалии, доставчици и затвори да продават алкохола.
Напитката вече престава да бъде такава напаст и потреблението й спада драстично.

През 1830 г. администрацията на херцога на Уелингтън приема закон за продажбата на бира, който премахва всички данъци върху нея и позволява на всеки желаещ да открие магазин за бира при заплащане на такса от две гвинеи. Този закон почти успява да премахне трафика на контрабанден джин. До края на 1830 г. в Англия и Уелс се появяват 24 хил. бирарии, а след още 6 години броят им достига 46 хил.

Джинът все още е сред популярните напитки, но за щастие употребата му далеч не достига количествата, подобни на тези в историята!
Източник