Проф. Диана Гергова, археолог:

Траките са познавали безсмъртието на душата

Новото в рубриката „Предците наши“ е, че занапред  тя ще излиза в абсолютно всеки брой на „8“ благодарение на щедрата помощ на семейство истински българи, които откликнаха на молбата ни за финансова подкрепа и „осиновиха“ рубриката. „Нетера.бг“ също вече има „своя“ рубрика в „8“ - „Доброделници“ (стр. 68). Тя е за хората, които невидимо, заради себе си правят непрестанно добри дела в своите делници. Точно като семейството спомоществуватели на тази рубрика. Те категорично отказват да споменем имената им, но държат да напишем за тяхното решение, за да дадат пример и на други българи да се включат в каузата - „Списание 8 - за хората и от хората“.


- Проф. Гергова, откъде знаем, че траките са вярвали в безсмъртието?
- Има много източници. От тях е известно, че Орфей формулира учението за безсмъртието. А за практиките на обезсмъртяване, за специфичните ритуали, които извършват траките, има доста писмени извори. Най-много те са за гетите, тъй като това е племето, което според античния автор Йорданес е духовно най-извисено измежду всичките им съвременни народи. Херодот пък пише, че те обезсмъртяват, разказва за тях и техния жрец, бог и цар Залмоксис, който ги събира на трапеза, за да ги учи на безсмъртие. А александрийските автори говорят за това, че келтските друиди приемат идеята за безсмъртието от Залмоксис, когото античните автори смятали за пророк и един от първите философи сред варварите.
Бих искала да подчертая, че ако реформата на Орфей  от изследователите на религията се датира в последните векове на II хил. пр.Хр., то активните траколожки археологически проучвания през  изминалите   почти  50 години  потвърждават, че именно в това време в тракийската култура настъпват дълбоки промени, част от които безспорно са свързани с една нова доктрина. Появяват се много светилища, които функционират над хилядолетие, надгробните могили са всеобща форма на погребение,  в земята се заравят  в чест на боговете дарове от злато и сребро, наричани най-достъпно съкровища, появяват се мегалитните паметници и т. н.  Тракия наистина е земята на Орфей. Неслучайно Херодот казва, че тъй като тракиецът Орфей пръв въвел мистериите, те били наречени заради него „трескея“.

- А това оригинална идея на Орфей ли е, или той я заимства отнякъде?
- Орфей я формулира и превръща в учение въз основа на по-стари вярвания. Известно е, че той е ходил в Египет. Оттам я заимства. Това е всъщност идеята за Озирис, който се възражда отново и отново и е близка до идеята за Дионис, който е разкъсан, но също се възражда. Тази идея е разпространена в Тракия от втората половина на  второто  хилядолетие пр.Хр.,  силно демонстрирана като доминираща през I хил. пр. Хр., когато тракийската култура  и държавност достигат своя апогей, но  запазена в християнските погребални практики в някои части на България  и до наши дни. Тази доктрина има своите по-ранни прототипи и на север в Европа. Вижда се материализирана в много интересните  мегалитни паметници – например прочутите мегалитни  гробници от  Ирландия и други паметници от Северна Европа, т.е. тя е позната и в земите на митичните хипербореи - навсякъде жреци на Аполон. Интересното е, че и Тракия е земята на хипербореите, а и  самият Орфей  е наричан хиперборей.  Орфей формулира според изследователите на античната  религия  идеята  за безсмъртието  по нов начин и превръща тези по-ранни представи в едно учение, което се разпространява на много места – орфизмът е характерен не само за Тракия и Македония, има го и  в Северното Причерноморие,  както и в Южна Италия, където е Питагор. Това учение  се е отразило върху материалната и духовната култура и в погребалните практики в цялото Източно Средиземноморие през отделни периоди.

- Траките имат ли понятие за душа и кое се обезсмъртява – само тя или цялостният индивид с физическото му тяло?
 - Да, имат понятие за душа. И тя е вечна. Според орфическото учение тялото е затвор за душата и за да се слее тя с Космоса, с вечността, трябва да бъде освободена от затвора на материята.
- За да се обезсмъртят, траките трябва да умрат по същия начин като Орфей. Той е разкъсан от басаридите и е препогребан на няколко места. Главата му е положена в могила, която се превръща в хероон,  костите му са събрани в урна, поставена на колона. Орфическата смърт означава точно това – освобождаване на душата от материята чрез мистерии, разчленяване на тялото, препогребване на костите и т. н.   Древните са вярвали, че за истинското обезсмъртяване костите трябва да бъдат докоснати от слънчев лъч и душата да се изкачи по него към Kосмоса.  А за погребенията на питагорейците се знае, че посветените  можели да общуват с мъртвия, за да са сигурни, че са извършили всички обреди правилно.

- Затова ли в тракийски погребения се откриват разчленени тела?
- Дълги години  се задаваше въпросът  защо в Тракия  намираме празни гробници, почти нямаме цели скелети. Или пък златото и скъпоценните предмети са запазени, а костите ги няма.  Този въпрос си е задавал още Богдан Филов. Той предполага, че вероятно  става дума не за ограбване на гробниците, а  за специфичен погребален обрeд.
Смея да кажа, че  това негово предположение се постарах да докажа с неоспорими факти при проучванията  ми  на елитарните некрополи  на гетската духовна и политическа столица в Сборяново. Бяха приложени за пръв път  нови методи на разкопаване на могилите с гробници. От тези разкопки стана безспорно видимо, че ситуацията, която намираме в  една гробница – само част от скелетите, по-късни жертво-приношения, „умъртвени“ дарове, е оригиналната – оставена е такава от траките, а не е възникнала вследствие на по-късни ограбвания. Т.е. гробниците в Тракия  имат функцията на гробници храмове. Това са местата, където се извършват част от мистериите на обезсмъртяването, свързани с препогребване или разпръскване  на костите в духа на орфическата идея за унищожаването на материята и обезсмъртяване на душата.

- Херодот  описва много интересни ритуали – пиршества, надбягвания и т.н.  Безсмъртието е свързано и с  жертвопринасянето на най-достойната съпруга. Трябва да се подчертае, че това жертвоприношение го има само при няколко народа – траките, индусите, скандинавците и прабългарите. Т.е. в нашите земи имаме предаване на една традиция, която вероятно е свързана с едно и също аристократично учение за безсмъртието. Мъжът трябва да бъде последван от най-достойната си  съпруга, иначе той няма да стане безсмъртен. Идеята е, че жената е символ на Богинята майка. А тя е тази, която в тракийското изкуство – например в сцената от Свещари - поднася венеца на безсмъртието на владетеля, а в централната сцена в Казанлъшката гробница тя, а не владетелят седи на трона.
- Залмоксис учи, че тя отива в друг, светъл свят, където няма страдания и грижи. Смята се, че това е по-ранната идея за рая, която преминава в християнството заедно със самата идея за душата и съпътстващите пътя є мистерии.  Самият Орфей пък се превръща в добрия пастир или Иисус и е представен като такъв в  християнските катакомби, както и в десетки мозайки. Христос, добрият пастир, е представян често с лира.
Орфей е шаманът, певецът, музикантът, магьосникът, който омайва всичко живо с музиката си. Според Херодот той въвежда мистериите в Гърция и понеже е тракиец, мистериите се наричат траскея. Така че той въвежда цяла система от ритуали, свързани с неговото учение...

Цялата статия е публикувана в брой 12/2018 г. на Списание 8