Радиоактивната напитка, която убивала

Ебен често пътувал из Щатите, за да гледа игрите на отборите. През 1927 г, на връщане от футболен мач между Йейл и Харвард с влак, Ебен паднал от горното легло и наранил ръката си. Въпреки грижата от личните му лекари и треньори, Ебен се оплаквал от постоянна болка, която се отразявала на голф уменията му. По препоръка на лекар от Питсбург Ебен започнал да пие Радитор - патентовано лекарство, съдържащо следи от радий - радиоактивен елемент.

 

В следващите 3 години Ебен приел голямо количество Радитор с надежда, че ще му помогне. Наближавайки 50, Ебен усещал, че губи допир колкото с играта, толкова и с жените. Той взимал средно по 3 шишета на ден. В началото се чувствал ободрен и изпълнен с енергия. Той препоръчал напитката на приятели, даже я давал на състезателните си коне. Но бавно напитката започнала да губи магическите си умения. Той започнал да отслабва, да усеща често главоболие и зъбите му - да падат.

Д-р Джоузеф Манинг Стайнер, специалист по рентген от Манхатън, наблюдавал няколко случаи на жени, които работили с радий в завода на САЩ за радиоактивния елемент и били натровени. Той разпознал симптоми на такова натравяне в състоянието на Байерс. Незабавно бил подаден сигнал за изследване на Радитор. През 1913 г. Федералната търговска комисия призовала Байерс да свидетелства за лекарството, но той не бил в състояние да пътува, затова комисията изпратила адвокат в дома му в Саутхемптън да го разпита.

Той намерил Байерс в ужасно състояние. „Млад и осъзнат, той едва говореше. Главата му беше бинтована. Той беше претърпял 2 успешни операции за премахване на цялата му горна челюст без двата предни зъба и по-голямата част от долната. Останалата костна тъкан бавно се разпадаше и се оформяха дупки в черепа му”, написал адвокатът.    

Смъртта на Байерс била ужасна 6 месеца по-късно. Според аутопсията той имал само 6 зъба, двете му челюсти били изгнили, мозъкът му бил абсцедирал, бъбреците му не работели. 10 микрограма радий са фатална доза, а в костите му имало 36 микрограма.

Злочестата участ на Байерс осведомила публиката за опасността от натравяне с радий. Но останали още много, които вярвали в лечителните способности на елемента. Лекарят на Байерс, д-р Мойар, който му предписал Радитoр, яростно отрекъл лекарството да е причина за смъртта. „Не е имало смърт, причинена от лечение с радий сред пациентите ми”, заявил д-р Мойарс. „Аз съм пил толкова или повече вода с радий, колкото г-н Байерс, и съм на 51, активен и здрав… Вярвам, че радият има обособено място в лечението на определени заболявания и го предписвам, когато е нужно.” Според него причината за смъртта на Байерс била комбинация от кръвно заболяване и подагра.

Смъртта на Байерс не убедила всички, но успяла да подтикне  Федералната търговска комисия към  действие. Скоро тя издала заповед за прекратяване на производството на Радитор.

Радитор
Радитор е създадено от Уилям Дж. А. Бейли, който прекъснал обучението си в Harvard University и лъжливо твърдял, че е доктор по медицина. Той представил Радитор като метаболитен стимулант и афродизиак, чието освобождаване на енергия от атомите на радия, стимулира органите в тялото, например надбъбречната и щитовидната жлеза, ускорява възстановяването от различни заболявания като главоболие, диабет, анемия, констипация, астма и много други. Радитор се продавал в шишета по половин унция, съдържащи по 1 микрокюри от радий 228 и от радий 226, като солите на радий били разтворени във вода. Кутия от 24 такива бутилки струвала $30.

Уилям Бейли    
Бейли никога не е осъждан за смъртта на Байерс, което му позволило да продължи да предлага шарлатански лечения. През 1937 г Бейли продавал таблетки, съдържащи водорасли, за които твърдял, че лекуват 32 специфични заболявания, както и други  неразположения. Друго негово лекарство включвало носене на парче радиоактивен радий до кожата. Бейли успешно продавал продуктите си и бил заможен до края на живота си.