ИсторияТеодора А. Николова, куратор във Фондация „Тракия“ / 24 ноември 2019

Внос на лукс в Тракия

Владетелите високо ценели разкошните предмети. Получавали ги като данък или подаръци

Амфора ритон от Кукова могила, Дуванлии, сребро с позлата, началото на V в. пр. Хр. Национален археологически институт с музей - БАН.

Статията е с незначителни съкращения. Целият текст е публикуван в брой 9/2019 г.

Снимки: Марин Каравелов за Фондация „Тракия“

Стане ли дума за траките, първо се сещаме за спиращите дъха техни съкровища. Посетителите на музеите се тълпят пред Вълчитрънското, Панагюрското, Рогозенското... Тези произведения разнасят славата на траките и по света. Но дефинирането на тракийското изкуство е трудна задача. Така е, защото това, което днес наричаме Тракия, не е било единна държава. То по-скоро е съвкупност от много общности (или племена) - някои от тях независими, формирали съюзи, но и съперничели си през вековете. Тези племена, макар и наречени с името „траки“ от гърци и римляни, не са смятали себе си за обединена общност и се различавали помежду си. Освен това географски територията на Тракия е разположена на кръстопътя между Европа и Азия и нейното културно и политическо развитие непрекъснато е търпяло външни влияния и промени.

Стратегическото разположение на Тракия я поставя на кръстопът на мощни империи през вековете. Интензивното военно и дипломатическо сътрудничество предполага обитаване на едни и същи земи и тясно взаимодействие в политически и социален аспект. Множеството археологически находки на луксозни съдове от метал с ахеменидски и гръцки произход или изработени в ателиета под тяхно влияние в тракийските земи са ясна индикация, че те са били обичаен метод за обмен със и от тракийските владетели. И докато някои от находките лесно могат да бъдат отхвърлени като военна плячка, съществува значително количество археологически доказателства, че много от прекрасните метални изделия са били предоставяни като дипломатически подаръци с политическа цел, като форма на плащане за военна помощ, плащане на данъци или за предявяване на иск върху конкретна територия.

Ритон с протоме на козел и сцена „Смъртта на Орфей“, сребро с позлата, 420-410 г. пр. Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „Тракия“

Луксозните предмети от метал, изглежда, са допринесли за навигирането на сложните взаимоотношения между Тракия и останалата част на античния свят и очертават един от начините, по които чуждестранните лидери са успявали да запазят благоволението на тракийските царе.

Значителна част от артефактите, известни от археологическите находки от Тракия, носят белезите на разнообразни културни и стилови традиции.Част от тези предмети са изработвани в различни ателиета на древния свят, разположени в ареала от предахеменидския Близък изток през Мала Азия до Класическа Гърция и Италийския полуостров. По всичко личи, че тракийският елит високо е ценял предметите на внесения лукс (основно съдове), тъй като често срещаме такива изделия в техните погребения. Изглежда, че поради ценността си някои от тях са били предавани в семействата от поколение на поколение.

Част от луксозната палитра изделия е внесена под формата на дипломатически дарове за местните тракийски владетели. Съдовете, изработени от благородни метали, са имали общопризната парична стойност и по този начин често са били предпочитана валута, използвана при посещения на чуждестранни пратеници, опитвали се да постигнат своята политическа цел. Мотивите зад привидно едностранния жест на даровете варират, но както изглежда, основно са обвързани с придобиването на геополитически ползи от чисто военен характер или за улесняване на търговските взаимоотношения.

ПЕРСИЯ И ТРАКИЯ
В тракийските погребения често са откривани съдове за пиене, изработени от бронз и благородни метали, определяни от специалистите като ахеменидски или изработени под влияние на ахеменидския стил. Но какво общо имат Тракия и Персия, би се попитал някой, който не познава в детайли историята на античния свят.

Според сведенията на Херодот, считани за основен източник на информация за периода, ахеменидското присъствие в Европейска Тракия се търси от края на VI в. пр.Хр. (около 513 г. пр.Хр.), когато Дарий Велики стартира кампанията си срещу скитите и преминава с армията си през Източна Тракия до река Истрос (Дунав). Ахеменидското присъствие продължава до гръко-персийските войни (499-449 г. пр.Хр.). След войните Анатолия остава ахеменидска територия, а контактите между европейските траки и персите продължават до около 400 г. пр.Хр.

Миниатюрна култова брадва, украсена с протоми на бик, грифон, елен, а предното `и острие е оформено като стилизирано изображение на глава на козел, бронз, VIII-VII вek пр. Хр.
Регионален исторически музей - Стара Загора.

Но паметници, близки по стил до тези от Близкия изток, са засвидетелствани в Тракия още отпреди персите. Предахеменидски характеристики се проследяват в бронзовите зооморфни фигурки и миниатюрни култови брадви, датирани в VIII-VII в. пр.Хр. В тракийска среда са много популярни плитките разлати купи и фиали, известни на изкуствоведите като „тип мезомфалос“ – форми, които вероятно водят началото си от Асирия, откъдето се разпространяват на Запад. Най-ранните фиали в Тракия намират близки паралели с бронзовите чаши от Гордион, Фригия. Въпреки това фиали, изработени от благородни метали и използвани в Тракия, добиват най-голяма популярност покрай персийската поява по Северноегейското крайбрежие, но са най-често срещани през IV в. пр.Хр.

ОДРИСКОТО ЦАРСТВО
Ориенталски влияния са усещани и преди появата на ахеменидите на Балканите, а периодът на постоянен близък контакт, взаимодействия, дипломатически и търговски обмен с персийската цивилизация за повече от век, изглежда, е оставил значим белег върху тракийската култура. Присъствието на ахеменидите в Тракия очевидно изиграва ключова роля за формирането на Одриското царство в края на VI в. пр.Хр., което впоследствие се превръща и в най-мощната тракийска държава в Античността.

Точната дата на консолидирането є не може да бъде определена, но според Херодот първите дипломатически контакти на нейния основател цар Терес (съгласно сведението на Тукидид ) със скитите (Hdt. 4.80) могат да бъдат датирани към втората четвърт на V в. пр.Хр., с което основаването на царството може да бъде поставено в края на VI в. пр.Хр. Ахеменидската кампания е с огромен капацитет, поради което последиците за суверенитета на всички племена и държави по пътя є са значителни. Тази политическа реалност, изглежда, е ключов фактор за обединението на част от траките.

ПЕРСИЙСКИ СТИЛ

По всяка вероятност одрисите са основен доставчик на провизии за персийската армия. Редовният контакт помежду им от своя страна вероятно допринася за възприемането у траките на някои ахеменидски практики в сферата на политиката и администрацията, както и на персийските маниери за подчертаване на аристократичното положение в обществото. По-дълбоката причина за взаимодействието между ахеменидите и траките обаче е сходството в организацията на персийското и тракийското общество. Двете имат подобна йерархична структура, управлявана от аристократи: тракийските парадинасти наподобявали персийските сатрапи, а одриските царе управлявали от укрепени резиденции, сходни с ахеменидските столици.

Фиг. 3. Амфора ритон със зооморфни дръжки, сребро, ок. 500 г. пр.Хр.
Колекция Васил Божков. Снимка: Марин Каравелов за Фондация „Тракия“

Тракийският елит, подобно на ахеменидите, по време на официални угощения и на религиозни церемонии е ползвал златни и сребърни съдове. Освен социално събитие, симпозиумът (пирът) е бил също така широко разпространена форма на общуване, превърнала се в институция, по време на цялата Античност, а и след това. Възможно е голямата част от вносните предмети на лукса да са били ползвани точно при такива случаи. Съдовете, изработени от благородни метали, са част от широко разпространена серия от „екзотични“ форми, които първоначално са свързвани с персийския стил.

АМФОРИ И РИТОНИ
Много добър пример за такъв източен съд в ахеменидски стил е амфората ритон от Кукова могила, в некропола на Дуванлии (началото на V в. пр.Хр.). Цялостният облик на вазата – форма и декорация – принадлежи към т.нар. персийски стил. Близки паралели на тази форма, изработени от метал, е амфоата от колекцията на Васил Божков (датирана около 500 г. пр.Хр., вероятно дело на лидийско ателие, работило под ахеменидско влияние). Златната амфора ритон от Панагюрското съкровище, чиито дръжки са оформени като кентаври, може да се счита за елинизиран наследник на същия тип съд.

Ритоните с животинска глава или животинска предна част (протоме) са ахеменидски тип съдове. Примери, изработени от благородни метали, днес се откриват в България на територии, някога обитавани от траки. Сребърният ритон с протоме на бик (IV в. пр. Хр.) от Боровския сервиз силно наподобява такива ирански модели.

Ритонът като ритуален съд за пиене на вино е изпълнявал ролята на белег за социален статус и престиж, а употребата му в Тракия е с много дълга традиция. Ксенофонт разказва за рогове, пълни с вино, които били разнасяни на гостите на одриския цар по време на пиршества (Xen. Anab. 7.3.24).

ЗНАКЪТ НА ВЛАДЕТЕЛЯ
Фиали, чаши и купи за пиене с типичната ахеменидска форма също намират своето приложение в ежедневието на местните тракийски елити. Форми от този род, изработени от метал, стъкло и керамика, са широко разпространени в цялото Източно Средиземноморие. Множество подобни сребърни чаши с ясен персийски произход са откривани в тракийски погребения. Някои от тях носят надписи с лично име и име на селище. Според някои учени такива предмети са били притежавани от самия владетел, маркирали са територии, които той вероятно е притежавал, и впоследствие са били дарявани на други като дипломатически подаръци, пропагандиращи името му и неговите владения.

Ритон с протоме на бик, Боровско съкровище, сребро, първата половина на V в. пр. Хр. Регионален исторически музей - Русе. Снимка: Николай Генов в каталога на изложбата Los Tracios. Tesoros enigmáticos de Bulgaria, Барселона-Валенсия-Мадрид, 2005-2006

ДАР СРЕЩУ БЛАГОВОЛЕНИЕ

Обменът на дарове в Тракия е описан от античните автори Тукидид и Ксенофонт. Тукидид например разказва, че тракийският цар Ситалк е получавал данък под формата на злато, сребро и други луксозни стоки. Той твърди, че за разлика от персийската практика одрисите само приемали дарове без отплата и при тях „нищо не можело да се извърши без подаръци“ (Thuc. 2.97. 3-4). Ксенофонт също описва обичая, в който след пира поканените гости поднасят на одриския цар Севт различни дарове. Но допълнително пояснява, че „колкото по-голям бил подаръкът, толкова по-голямо щяло да бъде и благоволението на царя“, и по този начин оборва твърдението на Тукидид (Xen. Anab. 7.3.20-33).

Като цяло историческите извори сочат, че тракийската практика около даряването не се различава значително от тази на персийския или близкоизточния царски протокол и по сходен начин дипломатическите дарове имат крайната цел постигане на полити-икономически дивиденти – плащане на данъци или наемане на воини.

Известни с храбростта си, траките неведнъж са били търсени като военни наемници в гръцките, а после и в елинистическата армия. Те са близки съседи на тези народи, поради което чисто логистически са били най-предпочитаният избор при сражение. В античните извори често е отбелязвана смелостта на тракийските воини, като това остава валидно и през римската епоха. Известен цитат на Тукидид описва атаката на 1500 тракийски наемници, водени от спартанския пълководец Бразидас по време на Пелопонеските войни: „За които не ги познават, варварите (траките) представляват нещо ужасно в момента, когато се готвят да нападнат. Те са страшни за погледа с множеството си и непоносими с мощния си вик“ (Thuc. 4.126.5). Още в най-ранни извори за траките се казва, че се прехранвали от война и грабежи. Опитността и ловкостта им във военното дело, както и високата им численост ги прави ценен платен съюзник при сражение.

Кантарос със сцени „Смъртта на Орфей“ и „Отвличането на Елена“ от Тезей и Пиритоос, сребро с позлата, 420-410 г. пр. Хр. Колекция Васил Божков.
Снимка: Марин Каравелов за Фондация „Тракия“

В началото на Пелопонеската война дипломатическите отношения между траки и гърци са допълнително укрепени, тъй като атиняните редовно ползват тракийски наемници. Известен е сключеният съюз с одриския цар Ситалк, който по това време вече е доказан богат и могъщ владетел, разполагал с огромен военен ресурс. Този обширен процес на военно и културно взаимодействие най-естествено спомага много гръцки предмети да се озоват в тракийски земи, по всяка вероятност под формата на дипломатически дарове, които да обслужват актуалния дневен ред.

Неминуемо този постоянен контакт между гърците и техните тракийски съседи е довел до дълготраен процес на културен обмен и хибридизация между двете отделни култури.

РАЗПЛАЩАНЕ В СЪДОВЕ
Вносните гръцки предмети на лукса обикновено са впечатляващи съдове, изработени от материали като бронз и благородни метали, които със сигурност са имали за цел да потвърдят елитарния статус на техния собственик.
Сред учените съществува мнение, че основното предназначение на този тип предмети на лукса е да бъдат ползвани като разплащателно средство, имайки предвид стойността им, изразена в благородни метали.

РИТОНИ ПО ПОРЪЧКА
Ритоните са ползвани в целия Егейски свят (особено в Атика), но предимно изработени от керамика. Откриваните в Тракия ритони от метал обикновено имат гръцки произход, но в самата Гърция няма доказателства за тяхното използване, което предполага, че такива съдове са били изработвани изключително за чуждестранни получатели като траки, скити, македони и т.н.

Например сребърният ритон с протоме на козел (420-410 г. пр.Хр) от колекцията на Васил Божков, намерен в Тракия, вероятно е произведен в ателие под атинско влияние, разположено някъде по Северноегейското крайбрежие. Ритонът ни представя известна версия на мита за Орфей, където той бива убит от разярените тракийски жени. Подобна сцена е представена и върху сребърния кантарос от същата колекция (420-410 г. пр.Хр.). Това са артефакти с иконографски сцени, тясно свързани с тракийската култура и възприятие. Орфей, известен в гръцката митология като тракийски герой, поет и музикант, е бил лесно разпознаваема фигура за тракийския получател. Логично, изборът на дар има предназначението да впечатли дарявания и да покаже добрата воля и намеренията на дарителите, така че символичната стойност на подобен предмет би била единствено и само от полза.

Материалът е изготвен със съдействие на Фондация „Тракия“