Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно
снимка: IStock
Войната рядко се свързва с човещина. Но две случки от най-страшните конфликти в човешката история показват, че празничният дух може да сближи дори най-върлите врагове. Едно от най-ярките доказателства за силата на коледния дух е Примирието от 1914 г.
Stille Nacht. Heilige Nacht
Изумени, изморените мъже се показват колебливо от окопите. Германските войници поздравяват британските с „Весела Коледа“ на английски. Ръкуват се, пеят коледни песни, разменят подаръци – цигари, храна, копчета, шапки... Дори играят футбол! После се скупчват около огъня, разменят си вестници и закачки. „Ние им пробвахме киселото зеле, германците си хапнаха от тортите и шоколадите ни,” разказва английски войник в писмо до вкъщи.
Това неочаквано примирие позволява на двете страни най-накрая да погребат мъртвите си другари, чиито тела лежат от седмици на ничията земя. Помагат си едни на други и в това. „Те пренесоха мъртвеца, положиха го на земята и ние всички го посипахме с по шепа пръст. После заедно казахме молитва,” пише друг британец до близките си. Нерегламентираното примирие от 25 декември се разпростира на цели 500 мили по Западния фронт. Смята се, че около 100 000 войници от двете страни, т.е. около 2/3 от войските там, са участвали в легендарното примирие. То се разпространило широко, но все пак не било масово. На много места стрелбата за жалост е продължила.
Сбогом на оръжията
За командира на британския Втори корпус - генерал Хорас Смит-Дориен, от тази близост идвала най-голямата опасност за морала на войниците. Затова той изрично забранява всякакво побратимяване с вражеските войници. Според него колкото по-близо са противниковите окопи, толкова по-голям е рискът подчинените му да се размекнат. Случилото се на Коледа през 1914 г. показало колко прав е бил.
Завинаги в изкуството
Този безценен момент е отразен и в изкуството. Той е центъра на романа „Войната на Майкъл Форман“ и на филми като „Весела Коледа“ и „О, каква прекрасна война!“.
Бъдни вечер у Елизабет
През Втората световна война няма примирие. Но през декември 1944 г., по време на битка, докато американците се борят за живота си под масиран германски огън, на Бъдни вечер една германска майка спасява няколко живота, проявявайки човечност.
Трима американски войници, един от които тежко ранен, се изгубват в заснежената Арденска гора, докато се опитват да намерят американската защитна линия. Те вървят три дни, докато звуците на битката отекват в околните хълмове и долини. На Бъдни вечер се натъкват на малка къща в гората.
След малко на вратата се чука отново. Появяват се немски ефрейтор и трима много млади редници, почти деца. Те също са изгубени и гладни. Пожелават й „Весела Коледа“. Елизабет им казва, че са добре дошли да влязат на топло и да хапнат, но не ги предупреждава, че вътре има други, с които ще трябва да споделят трапезата си. Ефрейторът пита остро дали не са американци. Елизабет кротко отговаря, че да, трима са, а единият е ранен. И те са изгубени и измръзнали. „Свята нощ е и тук няма да се пролива кръв,“ отсича жената и заставя новодошлите да оставят оръжията си навън.
Страхът и напрежението бавно се стапят благодарение на топлината и уханието на печена кокошка с картофи. Немците вадят бутилка вино и хляб. Докато Елизабет готви, един от германските войници, бивш студент по медицина, преглежда ранения американец. На английски той обяснява, че няма инфекция, но е загубил много кръв. Затова се нуждае от храна и почивка.
Когато трапезата е сложена, атмосферата става още по-спокойна. Докато Елизабет произнася молитвата, Фриц забелязва сълзи в очите на изтощените войници – и на германците, и на американците. Двама от германците са едва по на шестнайсет, а ефрейторът – на 23.
Примирието продължава през нощта и на сутринта. Разглеждайки картата на американците, ефрейторът им помага да открият позициите си и им подарява компас. Елизабет връща всичките им оръжия и враговете се ръкуват и тръгват в противоположни посоки.
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледата с ритъма на сърцето
В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото