История30 май 2023

Первитин - дрогата, която стои зад спечелени нацистки битки

Как Германия се опита да произведе свръхвойници, наблъскани с метамфетамин

Хайнрих Бьол, немски писател и нобелов лауреат бил млад мъж в разцвета на силите си когато както много свои връстници се присъединява към Вермахта – въоръжените сили на нацистка Германия. През Втората световна война той служи в цяла Европа и в Съветския съюз. Докато воюва в окупирана Полша, Бьол пише на родителите си в Кьолн: „Тук е тежко и се надявам, че ще разберете, ако скоро ви пиша едва веднъж на няколко дни. Днес ви пиша най-вече, за да ви помоля за малко Первитин." Няколко месеца след това той отново пише писмо до тях с молба отново да му осигурят Первитин.

Первитинът е чудотворният опиат на нацистка Германия
Той е предназначен за употреба от пилоти, моряци и пехотни войски с цел достигане на свръхчовешки постижения. Войниците, които приемали медикамента, можели да остават будни с дни и да изминават километри без да се нуждаят от почивка и без да изпитват глад. Днес той е познат като метамфетамин или кристален мет. Метамфетаминът е изключително мощен опиат, дори и в малки дози стимулира централната нервна система като освобождава допамин и така дава на човек продължителна еуфоричност, повишава бдителността и концентрацията и премахва умората. Този наркотик има и ефект на силен афродизиак, което го прави масова „парти дрога". Службата на ООН за наркотици и престъпност изчислява, че в света 25 милиона души злоупотребяват с кристален мет. Той е синтезиран за пръв път през 1887 г. когато се е предписвал за лечение на ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието), затлъстяване (понеже премахва апетита) и запушен нос (под формата на капки за нос).

По време на Втората световна война немските въоражени сили тъпчат войниците си
с големи количества стимуланти като алкохол, опиати и метамфетамин, за да поддържат добрата им кондиция и настроение. Директорът на Военномедицинската академия - Ото Фридрих Ранке и Институтът по обща и военна физиология заключват, че употребата на наркотици и опиати ще подобрят самоувереността и концентрацията на войските, както и ще им позволяват да поемат по-големи рискове като в същото време ще намалят чувствителността им към болка, глад, жажда и умора. Ранке промотира метамфетамина като чудотворно лекарство, което би помогнало на Германия да постигне победа над съюзниците.

Във военните среди метамфетаминът се продавал на малки хапчета, наречени Первитин и се използвал от всички клонове на комбинираните въоръжени сили на Вермахта. Мъжете ги наричали „таблетки Стука" (по името на известния немски бомбардировач), „хапчета Херман Гьоринг", както и „шоколадов резервоар" заради мощта, която тези малки хапове отключват.

Между април и юли 1940 г. над 35 милиона таблетки Первитин и Изофан (леко модифицирана версия) са изпратени на германската армия и военновъздушните сили. Инструкциите на опаковката препоръчват доза от една до две таблетки „само при необходимост, за да се поддържа будност“. Често подложените на силен стрес войници превишавали дозата.

Герд Шмийкъл от 7-ма танкова дивизия си припомня преживяното под влияние на стимуланта по време на боевете в Житомир, Украйна, 1943 г.:

„Не можех да спя. Бях приел твърде много Первитин. Всички бяхме зависими от него доста време, приемахме го по-често и в по-големи дози от допустимото. Хапчетата сякаш премахваха чувството на нервност и вълнение. Изпаднах в свят на ярко безразличие. Опасността губеше границите си, собствената сила сякаш се увеличаваше. След битките изпадахме в странно състояние на опиянение, в което острата нужда от сън се бореше с чистата бдителност."

Норман Олер, автор на „Тотално опиянение - Наркотиците в Третия райх" е на мнение, че германското нашествие във Франция се е осъществило благодарение на Первитин. „Няма наркотици, няма нашествие" казва Олер в интервю пред Гардиън.

„Когато Хитлер чу плана за нахлуване през Арден, го одобри. Но върховното командване каза: не е възможно, нощем трябва да почиваме, а те (съюзниците) ще се оттеглят и ние ще останем в планината. Но тогава беше пуснат указът за стимуланти и това позволи на войските да останат будни три дни и три нощи. Всички командири на танкове бяха „надрусани", а без танкове категорично нямаше да спечелят."

Едни от най-впечатляващите истории за мощта на наркотика идва от Финландия, която воюва заедно с немците, а после минава на страната на Съюзниците към края на войната.
На 18 март 1944 г. Аймо Койвунен, финландски войник, назначен за ски патрул в терена на Канталахти, във Финландска Лапландия, кара трети ден зад вражески линии, когато групата му попада в засада на съветските сили. След престрелка преследвачите са свалени, след което групата се предвижва на ски цяла сутрин и Койвунен е изтощен и на ръба на припадъка същия следобед. Той си спомня, че носи в себе си цял запас от Первитин и за да не спира, той бърка с ръкавица в джоба и изважда хапчета, които поглъща без да преброи. По-късно разбира, че вместо една таблетка, приема цялата опаковка - общо цели 30. След малко в тялото му забушува мощна енергия. Той бързо напредва в снега, но ефектът не трае дълго и започва да губи съзнание (точно това, което се опитвал да избегне с опиата).

Когато се буди от транса, Койвунен се оказва отдалечен на 100 километра, загубил патрула, боеприпасите и храната си и без никакъв спомен за това предвижване. Той продължава да кара ските към мястото, където вярва, че ще го чакат останалите от екипа, а през това време продължава да се бори с вълни на сънливост и халюцинации. Това продължило няколко дни като се редували фази на будност и сън. После Койвунен стъпил на мина, която отнесла крака му. Неспособен да се движи лежал в канавка в продължение на седмица без провизии при -20 градуса, в очакване на помощ. Когато го открили, той бил загубил 43 килограма, а пулсът му бил 200 удара в минута. На ските е изминал над 400 км. докато ядял само борови пъпки и сибирски сойки, които улавял и гълтал сурови.

Това става първият документиран случай на предозиране на войник с метамфетамин по време на битка. В продължение на войната немските лекари все повече се безпокоят заради пагубните ефекти на тази дрога над здравето и поведението на войниците.

Историкът Лукаш Камиенск пише в своя книга: „В деня след приема на дрога войниците са били с влошено общо състояние, имали симптоми като прекомерно потене, нарушено кръвообращение, а в някои редки случаи се е стигало и до смърт. Броят на произшествията на военните пилоти също се е увеличил. Войник, приел Первитин, обикновено се оказвал неспособен да се представи адекватно на следващия ден или два, приличайки повече на зомби, отколкото на воин. Понякога ефектът се изявявал в страшно агресивно поведение, което помага да се обяснят зверските убийства от униформени от Вермахт. Случвало се е и войниците да извършват убийства над висшите си офицери, което е заплаха за армейския морал."

Въпреки че военните се опитват да ограничат употребата на Первитин като го класифицират за забранено вещество на 1 юли 1941, десет милиона таблетки от него са изпратени на войските същата година.

Към края на войната Германия започва да тества нов стимулант - хапче с кодово име D-IX. Той съдържа пет милиграма кокаин, три милиграма первитин и пет милиграма Еукадал (обезболяващо средство на основа морфин). Камиенск казва, че то е дало на хората „почти машинална издържливост", а мечтата на Хитлер да превърне воините на Вермахт в почти роботи замалко да се осъществи.

Обаче Германия губи войната преди старта на масовото производство на новия опиат D-IX и това слага край на амбициите й да създаде свръхвойници.

Източник