История7 май 2021

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански

„Аферата мис Стоун" е най-коментираното събитие в Америка в края на 1901 г.

Akron daily Democrat от 17 октомври 1991 г., архив

На 22 април 1915 година е убит Яне Иванов Сандански - български революционер (р. 1872), дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сандански е известен сред народа като Пирински орел, Сандан паша, Старика и е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи. Историците пишат за него, че е знаел, че ще загине от насилствена смърт. „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“ - са неговите думи. На 20 април Сандански тръгва от Роженския манастир за Неврокоп. Преспива в село Пирин. На сутринта конят му отказва да излезе от двора на къщата, където е пренощувал. Домакините го разубеждават да не тръгва, тъй като това е лоша поличба. Яне решава да не ги послуша. Засадата е в местността Блатата. Започва престрелка. Сандански пада от коня и си чупи крака, но продължава да се отбранява. Нападателите са от районната неврокопска чета на ВМОРО. Застрелян е в гръб.

Но нека се върнем 14 години преди последния ден от земния път на Яне Сандански и да си припомним един интересен исторически епизод, свързан с неговата личност.

Септември, 1901 г. Обществеността в САЩ е шокирана и възмутена от първата в историята на страната криза със заложници. Ето само няколко от водещите заглавия на американските вестници от онова време, цитирани от сайта на Библиотеката на Конгреса:

"Заловени от разбойници" - Houston Daily Postost
"Да осигурим освобождаването на мис Стоун" - The Salt Lake Herald
"Търсят се 17 808 долара за откуп за спасяване на живота й" - The Evening World
"Рузвелт се надява мис Стоун да бъде освободена" - The Evening World
"Откупът все още не е платен, но пленницата е жива" - Akron Daily Democrat
"Мис Стоун, пленница на българските бандити, ще бъде освободена в рамките на няколко дни" -The Call of San Francisco

Какво се е случило?

През 1901 г. един от основните проблеми пред Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)е липсата на пари за закупуване на въоръжение. Ръководството на ВМОРО обсъжда дълго различни начини за набавяне на средства. Стига се до извода, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не са полезни за решаването на проблема. Гоце Делчев упълномощава Михаил Герджиков да отвлече за откуп македонски богаташи. Опитите това да се случи са неуспешни. Провалят се и плановете за отвличане на богати турци и гърци. Яне Сандански предлага да бъде отвлече Фердинанд от България по време на посещението му в Рилския манастир, но Делчев е против тази твърде радикална идея на колегата си и настоява ако нещо се прави по този въпрос, то да се извърши на османска територия. Следват още провалени планове за отвличане.

„Аферата мис Стоун" започва на 21 август 1901 г. Отвлечени са протестантската мисионерка Елън Стоун и нейната спътница и съратница Катерина Стефанова-Чилка. Похитителите са от четата, водена от войводата Яне Сандански и заместниците му Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете жени са пленени някъде между Банско и Горна Джумая, тогава градове в Османската империя. Катерина е бременна.

Като на филм

Следващите шест месеца са като от екшън, който само историята може да напише. „Аферата мис Стоун" е изпълнена с бягство на четата от една локация в друга, с преследвания от чужди (турци) и свои (върховистката чета на Дончо Златков), с раждане на бебе в плен, с политически совалки на високо равнище и предизвикани международни преговори. За САЩ - това е първа заложническа криза. Поисканият откуп е 25 000 лири. Искането стига както до генералния американски консул в Цариград Чарлс Дикенсън така и до руския посланик Бахметов. Всеки детайл от аферата е достоен за отделна книга.

Самият Т. Рузвелт се включва активно в търсенето на начини да се съберат парите. Според хронологията в сайта на Библиотеката на Конгреса (където похитителите са наречени бандити), на 28 септември 1901 г. Американският съвет на комисарите за чуждестранни мисии обявява, че не може да плати откупа. Американското правителство също съобщава, че няма да плати откупа. На 5 октомври 1901 г. роднините на Стоун и група министри от Бостън апелират към американската общественост да се съберат пари.

След 6-месечна суматоха, с активната подкрепа и на Бахметов, са събрани 14 000 турски лири, а четата на Сандански склонява да приеме по-малко, отколкото е поискала и да освободи заложничките. Парите са предадени на 18 януари 1902 г. в Банско, а заложничките са освободени на 2 февруари край Струмица.

Стокхолмски синдром

Има различни тълкования за това какви са били преживяванията на двете заложнички, похитени от четата на Сандански. Историците пишат за това как при завръщането си в САЩ Елън Стоун изнася редица беседи, на които защитава комитите и каузата им. Говори за емоциите си, свързани с това да бъде заложница на хора, зачеркнали личния си живот, за да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. В коментара към архивите по случая Библиотеката на Конгреса нарича състоянието й Стокхолмски синдром. Елън Стоун описва преживяното в статията си „Six Months Among Brigands", публикувана в сп. „McClure's Magazine" в Ню-Йорк през 1902 г.

По това време широко отразявано от медиите, събитието често е наричано „първата съвременна криза със заложници в Америка“.