Част от Юда има и в теб, и в мен...
Готови ли сме за покаяние?
Художник: Караваджо
Две са случките, които историята помни за Велика сряда.
Но на този ден е и Зловещият заговор - Юда Искариотски обещава да предаде Иисус на пръвосвещениците за тридесет сребърника. Спасената грешница отдава цялото си богатство на Христа и целува нозете му, а Юда, един от апостолите, продава за пари Учителя си с целувка.
В Гетсиманската градина Христос го нарича приятел. На иконите със Страшния съд често го изобразяват като дете, което седи на коленете на дявола в долния десен ъгъл. Любимото чадо на Сатаната, което заради предателската си целувка приема огнена целувка. Той е носил ковчеже за пожертвования и значи е бил нещо като счетоводител в малката апостолска община.
Ние не можем всеки път, когато се се причастяваме, да не си спомним за него: „Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда…”.
Какво знаем за него? Че е бил юдеин сред останалите ученици-галилеяни. Бил е по-образован и вероятно по-високомерен. Бил е близък на Христос и е бил обичан от Него. Да предадат могат само близките, своите. В сърцето ни тупти този, който е допуснат там. Чуждият може да е враг, не но може да е предател.
Неговата истинна същност е сребролюбието. Името му е „крадец". Така казва Йоан Богослов. А неговите думи не подлежат на съмнение. Не трябва да се измисля нищо повече.
Разочаровал ли се е Юда от Месията и затова ли Го е предал?
Или пък е искал да ускори събитията и да приближи спасителната развръзка? Няма да гадем.
Работата е там, че целият свят е препълнен със сребролюбие и разврат. Каещите се измамници и блудниците - това е предната фланга на повярвалите в Христос. Но сребролюбието у нежелаещите се да се каят, ги кара да оневиняват Юда, за да може да го използват за тяхно оправдание.
„Част от Юда има и в теб, и в мен" – казва свети Юстин (Попович). Зародишът на Юда носи всяко човешко сърце. (В същата тази Велика сряда, в дома на Симон, прокажения, когато жената помазва Иисус с миро, Юда пита защо е това разхищение и не би ли могло това миро да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. - бел.ред.) Но не любовта движи езика на Юда, а това, че му е жал да стане зян благовонното масло.
А нима не постъпваме така и ние?
Защо да позлатяваме куполите на църквите и да украсяваме храмовете със скъпи икони? По-добре да дадем тези пари на бедните.
Защо този има толкова скъпа кола? По-добре да се помогне на сираците и старците. Познати ли са ви тези гласове? Ох, не любовта към скромността и не човеколюбието движат езиците ни, когато изричаме това. Това е зародишът на Юда в дълбините на сърцето ни. Още нероден се учи да говори.
Всъщност скъперничеството, завистта и мрачната злоба са част от духа на Юда в нас. Затова и не можем да се причастим, без да кажем в молитва: „…нито целувка ще Ти дам като Юда…”
Той е образец на незавършеното покаяние. Връща парите, хвърляйки ги в краката на първосвещениците. Признава вината си: „Съгреших, че предадох невинна кръв” (Мат. 27:4). Но не е достатъчно да признаем открито вината си и да хвърлим парите, спечелени с грях. Трябва да изтърпим мъката и отчаянието, трябва да чакаме Господ Иисус Христос да утеши душите ни.
Та нали Той би утешил душата му, ако Юда бе изчакал Възкресението. Същото важи и за Петър. Трикратното отричане от Христос не е много далеч от предателството, което е признато публично. Но Петър е победил отчаянието, а Юда е жертва на отчаянието.
Няма какво да се говори повече за него. Но и да мълчим не бива.
Най-важното е да не приличаме на него.
Протоиерей Андрей Ткачов
7 април 2015 г.
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно