История Димитър Стойнов / 2 юни 2021

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко

Кой е този общобългарски празник, който още от създаването си остава единствения велик ден на народното единство и идеали?

Портрет на Христо Ботев от 1875 г. Източник: ДА „Архиви“

Докато не се преборим с войнстващия атеизъм, ще сме във властта на негативите от времето на тоталитаризма и комунизма. Защото те, борейки се с вярата ни, всъщност нанесоха тежки удари под кръста на святата ни любов към земята, родолюбието ни и привързаността ни към „всичко българско и родно“.

Искате доказателства? Какво представлява тихомълком разрастващото се движение на т.н. старостилци? Не си ли дават сметка в чия задгранична воденица наливат вода и че са подведени да воюват всъщност срещу Българската православна църква, която за нейна чест и наше щастие, макар и със закъснение, призна грешката си от 1916 година и прие Григорианския календар за безспорно по-точен от Юлианския. И като световно признат за най-съвършен засега календар, следва да бъде задължителен за всички! При това въпросът за календара не е верски, а научен.

Забележителният български политик и мемоарист Петър Пешев в своята книга „Историческите събития и деятели“ по несъмнено най-достоен начин ни посочва как да отбелязваме историческите дати:

„Събитията до 1-вий април 1916 са датирани по стария календар, а от тая дата нататък по Григорианския, който е въведен със закон от Народното събрание. На 1-вий април 1916 г. се прескочиха 13 дни, като тая дата се числи 14 април.“

По този начин следва и ние да отбелязваме събитията отпреди и след 1.04.1916 г., като престанем да говорим за стар и нов стил, признавайки, че дните от 1-ви до 14-ти април 1916 г. просто не съществуват, стопявайки се в предишните векове. Ето защо гибелта на Левски следва да отбелязваме не на 19-и, а на 6 февруари, каквато е и признатата от тогавашния календар дата! Също така Санстефанският договор между Русия и Турция не е сключен на 3 март, а на 19 февруари…

По-фрапираща е злоупотребата с рождената дата на Христо Ботйов. В Енциклопедията на БАН от 1974 г. е отбелязано, че той е роден на 25.12.1848 г. и починал на 20 май 1876 г. …И откога почнаха да честват рождената му дата на 6 януари по другия стил? Веднага щом Св.Синод възстанови календара, който е бил в употреба у нас до 1916 г.!?...

Днес Григорианският календар е признат от повечето православни църкви. Ние като православни българи не бива да забравяме, че Христо Ботйов е роден на връх Коледа (25 декември) и точно поради това носи това име – ако не беше роден на такъв свят за всеки християнин ден, несъмнено щеше да бъде кръстен на името на дядо си. Гибелта му също не бива да забравяме е на 20-ти май!

Това предумишлено злоупотребяване със стиловете доведе до редица странни решения. Така напр. установеният от векове сакрален празник „Бабин ден“ – 8 януари, денят след Иванов ден, вече си има свой двойник – Ден на родилната помощ – 21 януари!?

Зад обяснението „стар“ и „нов“ стил се крие образът на онези псевдопатриоти, независимо дали го правят съзнателно или са допуснали да бъдат подведени, но те фактически всяват раздор и разделение, като всъщност това деление е насочено не само срещу БПЦ, но и срещу националното ни единство!

Празникът на св.мчк. Трифон също не се чества от нас на 14-и, а на 1 февруари! Чии интереси всъщност обслужват тези двойно празнувани празници? И каква общонационална енергия само се хаби напразно!

Мноозначен е и фактът, че денят на Априлското въстание вече не се чества на 20 април, а на 1 май!? Нямам намерение да изреждам всички нелепи последици от умишленото смесване на двата стила. Но остават две особено свидни дати за всяко българско сърце. Православните християни честваме паметта на Свети Климент, архиепископ Охридски на 25 ноември и открай време се знае, че това е празникът на всички български студенти. Тогава в чия памет е този ден 8 декември и какво общо има с науката?

Но най-скандално е празнуването на две различни дати на най-стария и общобългарски празник – денят на Светите братя Кирил и Методий! Нима Българската православна църква – и това в огромното си мнозинство не са само духовниците, а и всички православни християни, заслужаваме такова толкова оскърбително, пренебрежително и дори все още отрицателно отношение?

Ето какво казва за този празник академик Александър Тоодоров-Балан:

„Под турско господство, при липса на какви годе явни уредби на българския народ, празникът 11-и май е обединявал българите от всички населявани от тях страни като знаме на българския род и родна просвета. Оттогава и до днес той си остая едничък велики ден на народно единство и идеали!“ (Тоодоров-Балан.А.Кирил и Методи. Т.2.С.1934.с.14).

И наистина това е най-великия и значим български ден! Според отношението ни към този празник може да се съди доколко всеки от нас е роден и израснал в България и доколко е българин. Остава да осъзнаем, че правилното честване на този единствен по значението си и най-велик български празник сме длъжни да го отбелязваме всички заедно на 11 май.

Празникът е основан и осветен от Българската православна църква в ония кошмарни години на робството, когато голяма част от българите са били насилени да променят религията си в полза на исляма и затова днес всякакви мъдрувания и срамни умозаключения не оправдават по никакъв начин разделното му честване! Самият факт, че 11 май се създава, организира и чества с помощта на Българското православно духовенство „като знаме на българския род и родна просвета“, като „едничък велики ден на народно единство и идеали“, го определя и като най-достоен за национален празник!

Ние признаваме заслугата на цар Александър II за освобождението на България, но Санстефанският договор, макар и от национално значение, не е българско дело. А националният празник трябва да възвисява преди всичко националния дух и не някакви други заслуги, колкото и значими да са те. Нима не е ясно, че Санстефанския договор между Русия и Турция не е българско дело? И при самото подписване не е бил допуснат нито един българин!

Именно поради това за мнозина от нас този ден не е най-подходящ за национален празник, като за първенство с него могат да съперничат единствено 20 април и 6 септември, които също са върховна еманация на българския дух и единство. А когато става дума за такова толкова съществено и важно нещо, редно е да не пренебрегваме мнението и на самия Христо Ботйов: „11-ти май скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода“. В.“Знаме“, 9 май 1875 г.

В заключение искам да споделя и твърдото си убеждение, че най-малко единият от родителите на Светите братя е бил българин. Защото само онзи, който от най-ранна детска възраст е познавал основно източните и западните наречия на българския език, е могъл да сътвори обединяващата ги феноменална буква ь-двойно! За тези, които не са я изучавали, тя се произнася ту Я, ту – Е (хляб – хлеб, мляко – млеко) и ясно подсказва, че ако нямаха българско самосъзнание и основно задълбочено познаване на езика, едва ли биха прибавили такава на пръв поглед съвсем излишна буква.