История28 октомври 2021

Как „Цар Бомба" спаси света от нова война

Сеизмичната вълна от експлозията на най-мощното оръжие обикаля земното кълбо три пъти

Преди 60 г., на 30 октомври 1961 г. Съветският съюз изпробва най-мощното оръжие в световната история - термоядрена бомба. Това събитие се превръща в един от ключовите моменти, които принуждават страните, участващи в Студената война, да вземат важни решения за запазване на мира.

„Цар Бомба“, „Кузкина майка“, „Продукт V“ или просто „Иван“ - всички тези прякори се отнасят до изделието AN602, създадено след дълги години изследвания и проучвания от екип висококвалифицирани физици, ръководени от Игор Курчатов. В ядрото на будните умове са Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Смирнов, Юрий Трутнев и др.

Всъщност продуктът с капацитет от 100 мегатона бил готов за тестване още през 1959 г., но Никита Хрушчов - тогавашният генерален секретар на ЦК на КПСС и ръководител на съветската държава - се надявал да подобри отношенията със САЩ и затова наредил пусковият срок да се отложи. Но през лятото на 1961 г. конфликтът ескалира и международната обстановка се усложнява - в Берлин започват да издигат гранична стена, американски войски нахлуват в Куба, което кара съветското правителство да даде зелена светлина за възобновяване на изпитанията на ядрено оръжие.

Новината за това решение бързо се разпространява по целия свят, всъщност СССР и не възнамерява да крие намеренията си.

Още в началото на септември The New York Times публикува изявление на Хрушчов: „Нека тези, които мечтаят за нова агресия, знаят, че ще имаме бомба, равна по мощност на 100 милиона тона тротил, че вече имаме такава и ни остава само да я тестваме."

В действителност мощността на тестваната бомба е наполовина на обявената. Разработчиците намаляват мощността, след като изчисляват катастрофалните последици от експлозията и зоната на последващо радиоактивно замърсяване, ако се изпълни първоначалният проект.

AN602 е с тристепенна конструкция. Ядреният заряд на първия етап е с капацитет от един и половина мегатона. Термоядрената реакция е трябвало да започне на втория етап при капацитет от 50 мегатона. Третата степен, напълнена с Уран-238, осигурява същото количество. Решено е да се замени с олово, така че прогнозната мощност на бомбата да падне до 51,5 мегатона.

Това решение също е оповестено публично. На XXII конгрес на КПСС Никита Хрушчов заявява: „Казахме, че имаме бомба от 100 милиона тона тротил. И това е вярно. Но ние няма да взривим такава бомба, защото тогава можем да се нокаутираме."

Избран е полигонът на архипелага Новая Земля, срокът е определен за края на октомври, а от началото на есента в секретното градче Арзамас-16 текат последни приготовления.

В същото време стягат за полет и самолета носител. Бомбата е дълга около 8 метра и около 2 метра широка и трудно влиза в Ту-95. Конструкторите трябва да изрежат част от корпуса на стратегическия бомбардировач и да монтират в него специален фрагмент, крепящ бомбата. И въпреки това „Цар Бомба" стърчи наполовина от самолета.

На 20 октомври при изключително строги мерки на секретност чудовището е доставено от Арзамас-16 до военната авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самата бомба (заедно с парашутната система) тежи 26 тона и няма подходящ кран за транспортирането й, така че в монтажния цех е трябвало да направят и специална жп линия за нея.

Сутринта на 30 октомври от авиобазата към Новая Земля излитат два самолета: Ту-95 и лабораторният Ту-16. Два часа след излитането бомбата е хвърлена с парашут на височина около 10 хиляди метра в рамките на ядрения полигон Сухой Нос. Парашутната система е от изключителна важност - тя позволява на екипажа на самолета носител да се оттегли на относително безопасно разстояние. При свободното падане на бомбата вероятността за оцеляване на хората в бомбардировача е само 1%.

В 11:33 московско време, когато парашутната система се спуска на височина 4,2 хиляди метра, бомбата се взривява. Последва ослепителна светкавица, продължила около минута, стълбът на ядрена гъба се издигна нагоре. За 40 секунди той стига 30 километра, след това се разширява до 67 километра, диаметърът на купола достигна 20 километра. Сеизмичната вълна от експлозията обикаля земното кълбо три пъти.

Въпреки гъстите облаци, светлинният импулс се наблюдава на разстояние повече от хиляда километра от точката на експлозия. Унищожени са жилищни къщи в близките села. Поради електромагнитно излъчване, на територията на стотици километри от депото радиовръзката е изгубена за около 50 минути. Но 2 часа след експлозията учените вече могат да работят в епицентъра - радиационното замърсяване в този район се оказва практически безопасно за здравето - 1 милирентген на час.

Според окончателните оценки на специалисти капацитетът на „Цар Бомба" е бил около 58 мегатона в тротилов еквивалент. Това е около три хиляди пъти по-мощно от атомната бомба, хвърлена от Съединените щати над Хирошима през 1945 г. (13 килотона).

Тестът на най-мощното оръжие на планетата шокира лидерите и обществеността на всички страни. Разработчиците и ръководството на СССР отлично са знаели, че такава бомба няма да се използва за военни цели. Използвана е с една единствена – постигане на ядрен паритет със САЩ.

В резултат на продължителни преговори, през август 1963 г. в Москва представители на САЩ, СССР и Великобритания подписват Договора за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в космическото пространство, под водата и върху земната повърхност. Оттогава в Съветския съюз са провеждани само подземни ядрени опити. Последният взрив е на 24 октомври 1990 г. в Новая Земля. След това СССР обяви едностранен мораториум върху изпитанията на ядрени оръжия.

Източник