Подкрепете ни!




ИсторияЕкатерина Ангелова / 20 януари 2022

Историята и тайните на древната Александрийска библиотека

Тя е била в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание

Изображения: Wikipedia и Istock
Изображения: Wikipedia и Istock
Александрийската библиотека е най-голямата и известна библиотека в древния свят, която няма аналог, поради мащаба на броя на книгите и ръкописите, съхранявани в нея.

Александрия е основана около 331 г. пр. Хр. от завоевателя Александър Македонски, на чието име е и кръстена. Градът е разположен на територията на Египет и бързо след основаването си се разраства и се превръща в основен център на елинската цивилизация. Тя е третият по големина град в африканската страна след Кайро и Гиза, но в древността е най-големият.
Александрия става известна най-вече със своята уникална и огромна митична библиотека и с Александрийския фар – едно от седемте чудеса на древния свят. След смъртта на Александър Македонски, Александрия е превзета от египетския фараон Птоломей I Сотер и заменя тогавашната столица на Египет – Мемфис, като остава с този статут близо хилядолетие.

Храм на музите
Връщаме се назад във времето. Годината е 297 г. пр. н. е. След като пада от власт в Атина, Деметрий от Фалерум търси убежище и го намира именно в Александрия. Той е член на перипатетичната философска школа, основана от Аристотел. Бившият гръцки политик и умел оратор разполага с огромен набор от познания и завиден интелект. Това не убягва от погледа на тогавашния египетски управник – Птоломей I и Деметрий става негов приближен съветник.
В резултат на тяхното общуване и жажда за ново знание (и могъщество) след няколко години е създаден огромен изследователски институт в столицата, известен като Александрийския музейон или музей („храм на музите“). Тази структура представлява комплекс от светилища за всяка от деветте музи, прототип на Лицея на Аристотел в Атина, център за интелектуални и философски обучения, лекции и дискусии. Но и център, разполагащ с множество лаборатории, обсерватории, ботанически градини, зоопарк за екзотични животни, жилищни помещения и трапезарии.

Купуват и конфискуват книги
Част от грандиозния културен център става и прословутата Александрийска библиотека. Според някои източници тя е създадена още по време на управлението на Птоломей I, според други – по време на това на сина му – Птоломей II Филаделф. Библиотеката има амбицията да се превърне в най-голямата и пълна в света. И успява, поне в рамките на древния свят. Към научния музей са назначени 100 учени и изследователи, чиято работа е да правят проучвания, експерименти, да набавят копия на ръкописи и книги. Те били на заплата, с осигурени място за живеене и прехрана. Един от тях – Калимах, създава първия библиотечен указател в историята, тъй като без такъв било невъзможно да се намери това, което читателят търси.

Първите ръкописи и архиви в библиотеката са завещаните от Александър Македонски нови географски карти на неизследвани до момента световни територии и сведения за различните култури и народи по света. Към тях започват да се прибавят исторически, литературни, философски, математически, астрономически, всевъзможни научни и религиозни текстове, много от които са написани на гръцки език. Постепенно интересът на съдържателите на библиотеката и техните управници нараства главоломно и те започват да купуват и конфискуват книги и ръкописи от целия свят. Под конфискуват имаме предвид практиката на птоломейските поданици да претърсват всеки акостирал на брега на Александрия кораб (а те били много и идващи от различни дестинации) и да изземат от него намерените книги и ръкописи. Понякога собствениците на книжата били обезщетявани с направено копие (препис) на конфискувания материал или парична сума. Понякога – не.

Цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание
Освен познанията и фактите, които се отнасят до земните дадености на нашата планета и хората на нея, както и традициите и наследството на египетския (основно) и други народи, търсачите на всемирно познание са развълнувани и от теми като възникването на Земята и човешкия род, мистериите на света и загадките на Вселената. Александрийската библиотека постепенно се превръща в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание. Много известни гръцки и чуждестранни учени и философи посещават библиотеката, за да „придобият знание“, в това число Платон, Херодот и много други.

Развитието на Александрийската библиотека продължава и през управлението на наследниците на Птоломей II. Според писанията на Хипократ Птоломей III (макар и чрез измама и кражба) успява да се сдобие с оригиналните текстове на великите драматични поети Есхил, Софокъл и Еврипид. Всички наследници на трона от династията на Птоломеите дават големи суми на свои пратеници и ги командироват в Древна Гърция, в различни точки от Близкия Изток и света, като им заръчват да купуват всички книги, на които попаднат, независимо от тяхната тематика и автор.

Броят на книгите и ръкописите в Александрийската библиотека нараства дотолкова, че се налага да се построи дъщерна библиотека в друг квартал на града, известна като Серапеума (храма на бог Серапис). Там според легендата се осъществявали мистериозни езотерични практики, учения и били събрани ръкописи, съдържащи древни метафизични тайни и посвещения.

Древни тайни
Според различните исторически извори наличностите в двете библиотеки имат различни стойностни изражения. Като започнем от 40 000 свитъка от папирус и пергамент, минем през около 500 000 екземпляра, както твърдят повечето историци, и стигнем до внушителните 700 000 бройки, които се споменават в някои исторически източници. При един от опитите да се класифицират, книгите са разделени в категории като риторика, право, епос, трагедия, комедия, лирика, история, медицина, математика, естествени науки, астрономия, астрология и други. Но съществувала и една друга категория за езотерични книги, съдържащи древни тайни. Според някои източници, в Александрийската библиотека можело да бъдат открити мистични ръкописи, създадени от атлантите, свитъци, разказващи за летящи чинии, същества в скафандри, слизащи от небето на Земята, както и книги на непознати езици, които не можели да бъдат преведени.

Едно от най-зловещите изпепелявания в историята
Истината за съдбата на Александрийската библиотека (и нейното продължение) остава противоречива и до днес. Ясно е, че „цялото познание за вселената“ изчезва под пламъците на безмилостни пожари и с това си отиват някои от най-ценните източници за древната история на света и Космоса. За едно учените са единодушни – пожарите в двете постройки на библиотеката са станали по различно време. Кога обаче са се случили те и дали са станали преди или след арабското нашествие в Александрия, остава неизяснен факт и до днес. Едно обаче е неоспоримо – това е едно от най-зловещите изпепелявания в историята – както като мащаб, така и в интелектуално и духовно измерение.

Една от най-спряганите от историците теории твърди, че „Кралската библиотека“ (първата и основна сграда, която се намира в Кралския квартал и по-точно в Кралския дворец) е станала неволна жертва на военен конфликт в Египет. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар се включва в гражданската война между Клеопатра и нейния брат (и бивш съпруг) Птоломей XIII. В една от битките Цезар бива обсаден от вражеските войски по суша и от кралската флота по вода. Единственият му изход е да нападне с огън своите противници, което и прави, и така взима надмощие в битката. Но мащабът на пожара добива страховити размери. Освен подпалените кораби, в пламъците се стопяват и близки складове и други постройки. Разрушенията, нанесени на Александрийския град, са огромни. В пламъците е обгърната и така унищожена и великата Александрийска библиотека или поне една голяма част от нея.

Анатемосан храм на езичеството
Колкото до втората постройка - Серапеума, съхраняващ немалка част от великото човешко и божествено познание, той е опожарен и впоследствие „сринат до основи“, когато през 4-ти век християнството става единствената призната религия в Римската империя, а свещената втора част на Александрийската библиотека е анатемосана като храм на езичеството. На нейно място е издигната християнска църква и това бележи официалния край на великата египетска и световна Александрийска библиотека. Поне това е една от основните версии за унищожената втора светиня.
Друга теория твърди, че библиотеката в Александрия е унищожена през 642 г. Тогава градът е завоюван от арабския пълководец Амру ибн ал-Ас. Впоследствие се появяват исторически свидетелства, че неговият халиф – Омар Бар-Хебрей, е този, който е отговорен за унищожаването на Александрийската библиотека. Думите му били: „Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; а ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги.”

Книгите и ръкописите, пише още, били използвани, за да поддържат огъня в местните бани, който процес на горене продължил повече от 6 месеца. Поради този и много други спорни факти и писмени източници се ражда и разминаването в мненията на историците за това кога и как точно е разрушена свещената Александрийска библиотека. Но в крайна сметка резултатът е един и същ. Цялото събрано световно и космическо знание и познание си отива безвъзвратно под светлината на пламъците, които всъщност носят непрогледен мрак.


Александрийската библиотека днес
Малко след средата на XX век се ражда идеята за възраждане на великата Александрийска библиотека. През май 1986 г. към проекта се присъединява и ЮНЕСКО. Няколко години по-късно египетският президент Хосни Мубарак лично се включва в инициативата, което значително ускорява темповете по работата и реализирането ѝ. Така през 2002 г. врати отваря възродената Александрийска библиотека, която е изградена в памет на древната, и е превърната в голям културен център, по подобие на предшественичката си. Модерната изследователска библиотека в Александрия съхранява най-голямата в света цифрова колекция от исторически ръкописи и е хранилище на най-голямата колекция от френски книги на африканския континент.

Още по темата:

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Личната трагедия на „продавача на щастие“ Дейл Карнеги История

Личната трагедия на „продавача на щастие“ Дейл Карнеги

Един от най-известните автори на популярна психология умира самотен и болен на 1 ноември 1955 г.

„Петте защо“ на Сакичи Тойода История

„Петте защо“ на Сакичи Тойода

Защо е нужно да си задаваме въпроси за мотивите ни

Ти си застъпница на тези, които са в неволя История

Ти си застъпница на тези, които са в неволя

Това пише в житието на Св. Петка Патриарх Евтимий

Възкръсването на България История

Възкръсването на България

България получава своето окончателно признание, без да използва военни средства

Честит празник! История

Честит празник!

Преди 116 години България става наистина свободна

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език История

Поемата „Септември“ от Гео Милев преведена на бенгалски език

Д-р Мридула Гхош е учила самостоятелно български език, превеждала е още Вазов, Ботев и Багряна

Малка Богородица дарява с рожба и здраве История

Малка Богородица дарява с рожба и здраве

За този християнски празник каноничните евангелия мълчат

6 септември – великият акт на Съединението История

6 септември – великият акт на Съединението

Как младата българска армия осигури териториалната цялост на България

2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата История

2 милиона души се хващат за ръце по протежение на 600 км в името на свободата

35 години от най-дългата жива верига в света - Балтийския път

Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона История

Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона

Сребърен амулет с името на Христос е бил навит на руло, заради страха на ранните християни от преследване

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад... История

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад...

Стихотворение на Хр. Смирненски отпрeди 104 г. развълнува социалните мрежи