ИсторияЕкатерина Ангелова / 22 ноември 2022

Как Джон Ф.Кенеди се превърна в герой, много преди да стане президент на Америка

59 години от атентата срещу JFK

снимка: Wikipedia

Днес се навършват 59 години от атентата срещу 35-ия президент на САЩ Джон Ф.Кенеди. Нека си припомним една история от живота му, в която той спасява другарите си по време на Втората световна война и която го превръща в герой.

Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклин, Масачузетс. Израства в многодетното семейство (има осем братя и сестри) на Роуз и Джоузеф Кенеди. Завършва с отличие прочутия Харвардски университет (където е и част от плувния отбор на учебното заведение) и започва живо да се вълнува от случващото се в Америка и по света.

Втората световна война е в разгара си и младежът решава, че иска да служи на своята родина. Кандидатства за армията, но здравословното му състояние се оказва проблем. Като дете Джон страда от хроничен колит, скарлатина и хепатит. Като възрастен – има язви, астма и болен гръб. Кандидатурата му е отхвърлена – записан е като „4-F“ или „медицински дисквалифициран“.

Дж. Ф. Кенеди обаче не може да се примири с този факт. Обръща се за помощ към баща си – Джоузеф Кенеди, който е богат и влиятелен бизнесмен и политик. Неговото приятелство с капитан Алън Кърк – директор на Службата за военноморско разузнаване, се оказва спасителният пояс за Кенеди-младши. Заобикаляйки процедурите, той го вкарва в редиците на флота и така започва военноморската кариера на Джон Кенеди. Първоначално е разпределен да служи като прапорщик, но постепенно се издига в йерархията. Завършва военноморското си обучение през 1943 г. и достига до чин младши лейтенант.

Американският флот му поверяват командването на моторна торпедна лодка - PT-109, и нейния екипаж – трима офицери и около десетина военнослужещи. Изпращат ги на служба в южните части на Тихия океан. В продължение на няколко месеца пехотинците провеждат нощни патрули на територията около Соломоновите острови. По време на поредния такъв, край пролива Блекет, се случва нещо неочаквано.Датата е 1 август, часът около 2.30 през нощта. Един от моряците извиква:

„Кораб на 2 ч.!“.

Кенеди, който в този момент управлява лодката, поглежда в оказаната посока и различава в тъмнината очертанията на огромен японски разрушител, приближаващ към тях със скорост 40 възела. Лейтенантът прави опит да обърне лодката, но напразно. 388-футовият масивен японски разрушител Amagiri, се забива право в американската PT-109. Лодката се разцепва на две и едната й половина потъва във водите на океана.

Двама от пехотинците на Кенеди умират незабавно, други са тежко ранени. 26-годишният по това време командир започва да оказва помощ на ранените. Пренася ги до отломките от другата половина на лодката, които още плават на повърхността и така спасява живота им.

Един от моряците – Патрик Хенри Макмеън, машинен инженер, има тежки изгаряния по цялото тяло. Кенеди доплува до него, стиснал в зъби спасителната му жилетка. Оцелелите мъже, макар и трудно, започват да плуват в мрака. Когато слънцето изгрява, пехотинците все още се намират в откритите води на Тихия океан. Джон Кенеди знае, че това е много опасно. От една страна парчето от лодката, за което се държат, постепенно започва да потъва. От друга – американският командир е наясно, че японските лодки и самолети скоро ще започнат да патрулират в района и има опасност да ги видят. За техен късмет, взирайки се отвъд хоризонта, Кенеди забелязва очертанията на малка ивица суша.

„Ще плуваме до този малък остров“, каза той.

В продължение на повече от 5 часа командирът плува към брега, дърпайки „сала“ с ранените си другари, въпреки че и самият той удря болния си гръб по време на сблъсъка с японския разрушител. Най-сетне моряците достигат до бреговете на остров Плъм Пудинг. Кенеди се срива на земята от изтощение и продължително повръща цялата нагълтана по време на спасителната акция морска вода. Но с това изпитанието за пехотинците не приключва. Когато се спуска нощта, Кенеди отново се гмурва в океанските води, носейки фенер и опитвайки се да открие спасителна лодка на американската армия. Но не успява. На следващия ден ранените моряци преплуват разстоянието до съседен остров, като командирът отново тегли силно обгорения Макмеън на гърба си.

На 5 август екипажът се натъква на дружелюбни местни жители от Науру. Лейтенант Кенеди издълбава послание в кокосов орех и го пуска във водите на Тихия океан. Съдбата е благосклонна към единайсетте оцелели американски пехотинци. Скоро призивът им за помощ, гравиран в кокосовия орех, достига до американска военна база, намираща се наблизо. Изпратена е спасителната лодка, която прибира изстрадалите корабокрушенци. Това е едната версия, описваща края на историята.

Според друга (по-вероятна) хипотеза, кокосовият орех не е бил пуснат във водите, а е бил занесен от местен жител до намираща се в близост военна база.

За героичната си постъпка Дж. Ф. Кенеди е отличен с Медал на Военноморските сили и Корпуса на морската пехота, което е най-високото отличие, присъждано за огромни заслуги по това време в Америка. Получава и Пурпурно сърце – военна награда, връчвана от името на президента. Кенеди твърди, че не се чувства като герой и просто е направил това, което е трябвало да се направи в критичната ситуация. Само няколко месеца по-късно (по време на които се възстановява) бъдещият американски президент отново се качва на борда на бойна лодка, този път РТ-59. С нея той спасява 50 войници от парашутния полк, заседнали на островен бряг.

Три години след морското изпитание и героичния подвиг на Дж. Ф. Кенеди, той решава да се захване с политика. Войната вече е приключила, но е взела живота на брат му Джоузеф, който имал амбициите (разбира се, подкрепени от баща му) да се кандидатира за президент. Тъй като това не се случва, по трънливия път на президентството избира да тръгне Джон.

През 1960 г. той се кандидатира за президент срещу досегашния вицепрезидент Ричард Никсън. И печели изборите, превръщайки се в 35-ия президент на Америка.

„Всеки човек, който бъде попитан през този век, „Какво е направил, за да си струва животът му?, мисля, че може да отговори с голяма доза гордост и задоволство: „Служих във флота на Съединените американски щати“.

А неговата служба и случката от 1943 г. очаквано печелят сърцата на американските граждани и несъмнено изиграват огромна роля в това Кенеди да бъде избран за водач на народа.