Изпратен да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!
150 години без Апостола на свободата Васил Левски
Избрахме да почетем годишнината от смъртта на Васил Левски с най-човешкото и точно негово описание от Иван Вазов в този откъс от "Немили-недраги".
Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му. Когато посещаваше Букурещ, той заедно с известията за устрояване комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик говори: резултат беше записванието на един милион гроша самоволни пожертвувания! Той често беше груб, не гъделичкаше никого, защото проповядваше една длъжност, а не едно учение. Недостатъкът на знанията му се изкупуваше с напредничавостта на понятията му.
Огорчен еднаж от дивотията и суеверието на някои селяни, той им каза гневно:
Дяконът беше безстрашлив, до явно рискуване живота си. Всекичасните опасности, в които няколко години се намираше, бяха му станали като свой елемент, в който се чувствуваше по-бодър и черпеше нова самоувереност, както един генерал, привикнал да слуша безсилните пищения на куршумите край ухото му. В Сопот, в стаята на учителя, имаше комитетско тайно събрание. Ненадейно се озова един гост, познат като турски шпионин, и сяда. Всичките мълчат, но гостът не си отива. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева:
Всички жители от същото село помнят каква невероятна дързост и риск показа. Палтото му падна в ръцете на полицията и в пазвата се намериха няколко бунтовнически прокламации, печати от восък, преправяни тескерета, отрова и портофелчето му. Властта го търсеше под камък, жандарите сновяха въоръжени из улиците. А Левски, предрешен като селянин, с една лисича кожа, провисната въз лявото око, зяпаше простодушно пред самата полиция и питаше минувачите: "Дека стои хекимина?"
Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъствуваше у тях: непобедимо търпение и постоянство. Първите бяха като внезапни метеори в мърчината на нашето небе, които блеснаха, смутиха душите и изгаснаха. Би казал человек, че тия хора дойдоха само да турят по едно голямо име в историята и да си отидат. Попрището на Левски беше по-дълго и по-плодотворно. Своеволието на съдбата искà, щото един прост турски кятипин, едно полуграмотно дяконче да покаже на света какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя грамаден лик пред нас. Защото, каквото и да казват някои скептици, Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове, устрои им комитети, учи, насърчава, плаши богаташите, наддумвà учените, сърди турците, постоян до невъзможност, упорит до безумство; властите се умориха да го преследват – той се не умори да им се изпречва; противостоя на препятствията, убеди неверующите, разпали заспалите. Само против измяната остана безсилен…
Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Васил Левски, Апостолът, който беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!…
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно