Остаряла ли е Хипократовата клетва и нуждае ли се от редакция?

Ето така е звучал текстът на древната Хипократова клетва

Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.
Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.
Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.
Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.
Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя подобно нещо.
Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.
И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.
Заклех се!

Съвременната версия на Хипократовата клетва 

Заклевам се да изпълня, според възможностите и преценката си, този завет:
Ще уважавам трудно извоюваните научни постижения на онези лекари, по чиито стъпки вървя, и с радост ще споделя моето знание с тези, които идват след нас.
Ще прилагам, в полза на болните, всички необходими мерки, като избягвам тези двойни капани на свръхлечение и терапевтичен нихилизъм.
Ще помня, че в медицината има изкуство, както и наука, и че топлината, съчувствието и разбирането могат да надделеят над ножа на хирурга или лекарството на аптекаря.
Няма да се срамувам да кажа „не знам“, нито ще пропусна да се обадя на колегите си, когато уменията на друг са необходими за възстановяването на пациента.
Ще уважавам поверителността на моите пациенти, тъй като техните проблеми не ми се разкриват, за да може светът да ги узнае. Най-вече трябва да стъпвам внимателно, когато става въпрос за живот и смърт. Ако ми е дадено да спася живот, благодаря. Но също така може да е по силите ми да отнема живот; тази тежка отговорност трябва да се посрещне с голямо смирение и осъзнаване на собствената ми слабост. Преди всичко не трябва да си играя с Бог.
Ще запомня, че не лекувам диаграма с висока температура, раково образувание, а болно човешко същество, чиято болест може да засегне семейството и икономическата стабилност на човека. Моята отговорност включва и тези произтичащи проблеми, ако искам да се грижа адекватно за болните.
Ще предотвратявам болестта винаги, когато мога, защото превенцията е за предпочитане пред лечението.
Ще помня, че оставам член на обществото със специални задължения към всички мои ближни човешки същества, тези със здрав ум и тяло, както и към болните.
Ако не наруша тази клетва, нека се наслаждавам на живота и изкуството, уважаван, докато съм жив, и помнен с обич след това. Нека винаги действам така, че да запазя най-добрите традиции на моето призвание и нека дълго време изпитвам радостта от изцелението на тези, които търсят помощта ми.