Хитът на лятото е посветен на историческа личност

Мириам Макеба е певица и автор на текстове, но и един от най-смелите активисти срещу апартейда в света. Хората я наричали „мама Африка“ заради неуморната и дейност за популяризиране на африканската музика и култура сред световната публика. Живяла е на три континента, първо изгонена от Африка, а след това станала нежелана и в Америка.

Когато си отишла от този свят, скоро след последния си концерт в Италия през 2008 г., Нелсън Мандела с почит заявява: „Нейните шлагерни мелодии „плачеха“ с гласа на болката, причинена от вечно изгнание, която тя изпитваше в продължение на 31 дълги години. В същото време музиката й вдъхна мощно чувство на надежда във всички нас.“

Зензи Мириам Макеба е родена на 4 март 1932 г. в сегрегиран квартал на Йоханесбург, Южна Африка. След като баща й умира, когато тя е на пет години, известно време работи с майка си като домашна помощница. На 17 години ражда дъщеря си. Почти по същото време започва да пее с групата Manhattan Brothers.

Участието й във филмите „Върни се, Африка“ и „Кинг Конг“ й носят славата и вниманието на западния свят. „Върни се, Африка“ я отвежда в САЩ през 1959 г., където певецът Хари Белафонте става неин ментор и дългогодишен сътрудник. През 1965 г. двамата печелят награда „ Грами “за „Вечер с Белафонте/Макеба“. Тя дори е поканена да пее на партито за рождения ден на президента Джон Кенеди през 1962 г.

В песните си тя пее за несправедливостта и неравенството на апартейда, сливайки традиционната музика с африканско съдържание с по-модерни форми, като по този начин прави африканското изкуство достъпно за различните вкусове на публиката. 

NYT („Ню Йорк Таймс“) пише в една статия за нея: „Честите изяви на Макеба по американската телевизия и сътрудничеството с Белафонте бяха за много американци първа среща с африканец. Тя изгради образ на достъпна, но космополитна изпълнителка, която утвърждаваше борбите на своя народ чрез достойнството, с което представяше тяхната култура.“

Макеба пее и на различни политически събития, включително по митингите на Мартин Лутър Кинг.

През 1960 г., когато майка й умира, певицата разбира, че няма да може да присъства на погребението, защото Южна Африка й е наложила забрана да влиза в страната.

Американският историк Рут Фелдщайн, в книгата си „Как се чувстваш свободен: Чернокожи артистки и движението за граждански права“, пише за Макеба, че с изгонването й, „белите южноафрикански власти създадоха по-ефективен символ на жестокостта на апартейда, отколкото тя би могла да направи от себе си.”

През 1963 и 1971 г. певицата свидетелства срещу апартейда в ООН, като говори първо пред Комитета на ООН срещу апартейда и след това пред Общото събрание на ООН.

През 1968 г. се жени за лидера на „Черните пантери“ Стоукли Кармайкъл. Популярността й бързо започва да пада в САЩ. Макеба и Кармайкъл се преместват в Гвинея. Няколко години след развода им Макеба се жени повторно и заживява в Брюксел.

Завръща се в родината едва през 1990 г. След като в Южна Африка, режимът на апартейда, срещу който се е борила толкова усилено, рухва.

На концерт в Италия през 2008 г. Макеба припада. Събитието е организирано в подкрепа на Робърт Савиано, автор, който получава смъртни заплахи, защото е писал за организираната престъпност. Малко по-късно умира.