ИсторияГоран Стефанов / 24 декември 2023

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото

снимки: iStock

Според някои изследователи наименованието Бъдни произлиза от „дъно“ и е свързано с митологиите на индоевропейските народи, в които така е наричан драконът, живеещ в дълбините. Той трябва да бъде изпепелен от Змеебореца, добрия бог, за да се роди от пепелта му новото начало. Това би следвало да символизира и бъдникът в камината. Славейков свързва името Бъдни с нощно бдение, т.е. с обичая бъдникът да гори цялата нощ. Съществува голяма вероятност Бъдни вечер да произлиза от старославянската дума „бòндет“ със значение да бъде, да се случи, да се изпълни библейското пророчество девица да зачене и да роди син Божи.

Някога в камината се е слагало голямо, специално подбрано за случая дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Това е бъдникът. Дебелото дъбово дърво е обредно отсичано от стопанина и отнасяно в къщата. По начина на изгарянето му се гадаело за плодородието през идната година. От него са се вземали живи въглени и са се поставяли във водата, прекадена на трапезата. Вярвало се е, че тя предпазва от зли сили през идните дни, наричани мръсни или пòгани, от Коледа до Йордановден. Пòганите дни са смятани за особено опасно време, през което след залез-слънце бродят всякакви зли същества като вампири и караконджули. В Странджа казват, че през това време не трябва да се доближават дори и параклисите, защото светците се превръщали в кръвожадни зверове.

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото. Според едно поверие, когато Богородица приготвяла люлката за Млада Бога, всички птици спрели да пеят, само кукувицата не спряла, затова Божията майка я прокълнала да кука само три месеца в годината – от Благовец до Еньовден.

Боговица с трикратно пресято брашно

Почетно място на трапезата заема обредният хляб, така наречената Боговица или Божечник. Той се замесва от момиче или млада невеста, облечена с празнична премяна. Брашното се пресява през три сита, а хлябът се украсява с различни тестени фигурки на животни, хора или растения, в зависимост от това какво има в дома. След прекадяването, в Странджа, стопанинът разчупвал питата над главата си и по парчетата се е гадаело какво ще е времето през оставащата част от зимата. Ако лявото е по-голямо, тя ще е дълга и студена, ако е обратно, по-скоро ще дойде пролетта. В Сакар и някои части на Северна България преди преломяването на Боговицата стопанинът е запалвал свещ върху нея, вземал я е в едната ръка, в другата с менче вино е излизал пред дома и е канил светците, отговорни за летните бури и градушки – св. Илия, св. Елена и св. Герман, на вечеря. На обредната трапеза освен Боговицата трябва да присъстват още шест постни ястия, общо седем, менче червено вино и вода. След вечеря трапезата не се вдига, защото се вярва, че Богородица идвала сред нощ и сядала да си хапне.

Сите момци – коледари!

На Бъдни вечер се прави и обичаят коледуване от млади, неженени момци, които се наричат коледари. Те обикалят всички домове в селището, носят благата вест, пеят песни и благославят. Стопаните ги посрещат и ги даряват с храна, пари и ги черпят с вино.

Изключително любопитен и въздействащ е коледарският обичай в Ямбол. Там коледарите, освен че пеят и казват благословии, играят. Техният танц се нарича ямболски буèнек. В българската памет съществуват три буèнека, и трите са свещени. Това са коледарският буèнек, изпълняван от ямболските коледари, лазарският буèнек, изпълняван от лазарките в Ямболско, и нестинарският буèнек, изпълняван от нестинарите, танцуващи върху огъня в Странджа.

Музиката на коледарския буèнек се изпълнява с гайда, но може да се допълва от гъдулка и кавал. Мелодията е в размер 2/4, това е свещеният размер, който съвпада с ритъма на сърцето и довежда до транс. Неслучайно коледарите танцуват цяла нощ, без да усещат умора.

Коледарската дружина се нарича кљда. Състои се от 15 – 20 момци, които се държат за коланите си и не се пускат, докато не приключи коледуването. В кљдата се спазват строги правила и напомня боен строй. В най-десния край на кљдата се намира „бàшът“, който държи сабя в дясната си ръка и командва останалите коледари. За баш се избира най-опитният, който играе коледар поне от пет години. В най-левия край е „куйрљкът“, най-младият от коледарите. Той носи в лявата си ръка специално омесен за обичая кравай.

С бъклица руйно вино

Кљдата е предвождана от „станинùк“. Единствено той трябва да е женен мъж, с добро семейство. Станинùкът не се хваща с останалите коледари, а танцува отделно пред тях, като носи и бъклица с червено вино, с което от време на време черпи дружината. Станинùкът се избира в началото на коледните пости от останалите коледари. От Никулден до Коледа всяка вечер коледарите се събират в дома на станинùка, където разучават песните, коледарските благословии и стъпките на буѓнека. Станинùкът ги посреща и черпи с вино. Зад кљдата върви маскиран мъж с дисаги през раменете. Това е „котката“. Той мяука и носи даровете, които домакините дават на коледарите.

Всички коледари са обути с подковани ботуши, снабдени с шпори. Докато танцуват буѓнека, те заместват ритъм секцията в музикалния съпровод, а земята се тресе под краката им. На Бъдни вечер коледарите обикалят всички къщи. В миналото се е случвало, когато се срещнат две кљди, да възникне битка между тях, затова Ямбол е поделен между коледарите на квартали. На другия ден, Коледа, кљдите се отправят към централния площад, където става обичайното коледарско надиграване, а станинùците се поздравяват и черпят с вино.

Според някои учени коледарският танц в Ямбол е заимстван от маршируващите казашки войници при Освобождението. Обичаите търпят промени, развиват се. Възможно е такова мащабно събитие като Освобождението на България да е оказало влияние върху коледарите и те да го преповтарят като акт всеки път, но коледарската обредност е съхранила много древна символика, която достига до нашите дни като жива старина още от античните времена.

В Ямбол в миналото са казвали, че момче, което не е играло коледар, не може да се ожени, ако не е пило коледарско вино, не може да възмъжее.

Статията е публикувана в Списание 8, бр. 12/2023 г.