История26 февруари 2024

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Това го знае всяко хлапе - 365 дни са необходими на Земята, за да направи пълна обиколка около Слънцето. Но така ли е? Това пътуване всъщност продължава около 365 и четвърт дни. Високосните години помагат 12-месечният календар да съответства на движението на Земята около нашето светило. След четири години тези остатъчни часове се събират до цял ден. Във високосна година добавяме този допълнителен ден към месец февруари, което го прави дълъг 29 дни вместо обичайните 28.

Идеята за годишно наваксване датира от древен Рим. Тогава календарът бил с 355 дни вместо 365, тъй като бил базиран на лунните цикли и фази. Древните умни глави забелязали, че календарът им се разминава със сезоните. Добавили още един месец – Мерцедоний, за да наваксат липсващите дни. Марцедоний настъпвал на всеки две години след 23 февруари и продължавал понякога 22, а понякога 23 дни.

През 45 г. пр. н. е. римският император Юлий Цезар въвежда слънчев календар, направен по подобие на разработения в Египет. На всеки четири години февруари получава допълнителен ден, за да поддържа календара в съответствие с пътуването на Земята около Слънцето. В чест на Цезар тази система все още е известна като Юлианския календар.

С течение на времето станало ясно, че пътуването на Земята не е точно 365,25 дни – а 365,24219 дни, което е с около 11 минути по-малко. Така че добавянето на цял ден на всеки четири години всъщност е малко пресолена корекция. През 1582 г. папа Григорий XIII подписва заповед с поредната промяна. Високосна ще е всяка една на четири години, освен в годините от „века“, делими на 100, като 1700 или 2100, освен ако те също не се делят на 400.

Може да звучи малко като пъзел, но тази корекция прави календара още по-точен. Оттогава имаме Григорианския календар.

Ако календарът не правеше тази малка корекция на всеки четири години, той постепенно щеше да не съответства на сезоните. В продължение на векове това може да доведе до слънцестоене и равноденствие, настъпващи по различно от очакваното време. Щеше да е още зима, а календарът да показва лято и фермерите да се объркат кога да засаждат нивите си.

Други календари по света имат свои собствени начини за запазване на времето. Еврейският календар, който се регулира както от Луната, така и от Слънцето, е като голям пъзел с 19-годишен цикъл. От време на време той добавя високосен месец, за да се увери, че специалните тържества се случват в точното време.

Ислямският календар е още по-уникален. Следва фазите на Луната и не добавя допълнителни дни. Тъй като една лунна година е дълга само около 355 дни, ключовите дати в ислямския календар се преместват с 10 до 11 дни по-рано всяка година в слънчевия календар. Например Рамадан, ислямският месец на постене, попада в деветия месец от ислямския календар. През 2024 г. той ще продължи от 11 март до 9 април. През 2025 г. това ще се случи от 1 до 29 март, а през 2026 г. ще се чества от 18 февруари до 19 март.

Астрономията възниква като начин да осмислим ежедневието си, свързвайки събитията около нас с небесните явления. Концепцията за високосните години е пример за това как от ранна възраст хората намират ред в условия, които изглеждат хаотични.

Автор на тази статия, публикувана в The Conversation под лиценз Creative Commons, е Бхагия Субраян, докторант по физика и астрономия в университета Purdue.

А знаете ли, че през 28 години календарите на високосните години съвпадат напълно – и по дати, и по дни от седмицата? Ако случайно сте останали без календар за тази година, можете да ползвате от 1996 г. ...Същата работа ще ви свърши и календар от 1968 г.