История19 юли 2024

Военен гений ли е бил Чингис хан или обикновен терорист?

Дръжте приятелите си близо, а враговете си мъртви

В аналите на историята малко имена вдъхват толкова благоговение и страх, колкото Чингис хан. И има основателна причина за това: той може би е най-великият завоевател в историята, изградил най-голямата континентална империя от група враждуващи номадски племена в Централна Азия. Кое е това, какво прави Чингис и неговата армия толкова невероятно успешни?

Военната машина

От момента на раждането си Чингис хан бил белязан за величие. Поне така казват неговите биографи. Според най-старата оцеляла литературна творба на монголски език, „Тайната история на монголите“, той е роден с кръвен съсирек на ръката – в онези времена сигурен знак, че ще стане смел воин. Но преди да стане страшилището на народите, той е бил просто едно бедно момче – Темуджин, полусиракът без племе, който оцелял в монголската степ като берял горски плодове и ловувал плъхове и птици за прехрана.

Но момчето имало заложби – дарбата да прави съюзи. Най-ранният му бил с първата му съпруга Бьорте. Вторият, след като жена му била отвлечена от враждуващо племе, бил с могъщ дружески хан на име Тогрул. Темуджин вече разполагал с армия. И с почти свръхестествен усет за това как да я използва.

„Силата на монголската армия се крие в способността й да води бойни операции с успех и ефективност, които далеч надминават способностите на техните врагове да се противопоставят“, описва военният историк Ричард Габриел в книгата си от 2006 г. „Най-великият генерал на Чингис Хан: Суботай Доблестният“.

„Монголците изглежда са били първата армия, която е възприела военното командване по начин, който набляга на целите, като същевременно оставя избора на начини и средства на командира на единицата“, обяснява Габриел.

Армията, управлявана от Чингис хан, била необичайно добре организирана. Пълководците използвали новаторска система – плътна мрежа от куриери по връзките, както и изучаване в тънкости на тактиката на уловките и шпионажа. И когато най-сетне идвало време да се нанесе удар, врагът не разбирал откъде му е дошло. Монголците били професионални нападатели. Редиците били стройно конструирани от конни стрелци – бойци, които представлявали „квантов скок във военната технология“, според историка Франк Маклин, цитиран от History Extra.

Не след дълго порасналият Темуджин станал владетел на империя, простираща се от Китай до Иран. Но това обяснява само как е получил земята, а не как е останал там.

Добродушен тиранин

Ако управлявате една от най-големите империи в историята на света, ще ви се наложи да влизате в съприкосновение с различни народи. Векове наред различни имперски сили са отчитали това като проблем. Само си спомнете, например, за насилствената християнизация на коренното население на Юга и мезоамериканците от конквистадорите или Закона за изселването на индианците в САЩ.

Може да се изненадате, но Чингис хан всъщност не се е интересувал от подобни насилствени мерки срещу групи с различна идентичност. „Като цяло монголците са били толерантни към религиозните различия“, пише професорът по история от Станфордския университет Норман Наймарк в своята книга от 2017 г. „Геноцид: световна история“. И допълва: „и като такива [те] насърчават взаимодействието между културно богатите общности на вярата в Централна и Южна Азия, Европа и Близкия изток“.

„Монголците не се интересували много от расови, етнически или езикови различия, което в крайна сметка насърчило общуването и смесването на народи и култури в тяхната огромна империя“, продължава Наймарк. „Много от най-доверените генерали и служители на хановете са били от различни националности и религии от Евразия.“

Много запазени словесни документи разказват колко естествено монголските окупатори са се смесвали с хората из земите, които завладявали. Те се женели за местни, наемали занаятчии и приемали военните съвети от новите си поданици. Те дори попивали и популяризирали философията и изкуството на културите, които побеждавали.

„Широко разпространената представа за монголите [е] за варвари, грабители, целящи клане и унищожение“, пише Морис Росаби, експерт по история на Китай и Централна и Вътрешна Азия от Колумбийския университет, през 2002 г. „Малко внимание обаче се обръща на значителния принос на тези степни народи като покровители на изкуствата през тринадесети и четиринадесети век.“

Далеч от унищожаването на всичко, с което са влезли в контакт, Чингис хан и неговите потомци са ръководили изграждането на големи градове и инфраструктура. Те финансирали развитието на медицината и астрономията и спонсорирали амбициозни инженерни проекти.

Те поощрявали развитието на театъра и историческата наука. Те „дали работа на конфуциански учени и тибетски будистки монаси, насърчавайки изграждането на храмове и манастири“, пояснява Росаби. Имали действена политика „за подкрепа на търговията и занаятите“.

„Въпреки че бруталността на техните военни кампании не може да бъде пренебрегната, не трябва да се омаловажава и тяхното въздействие върху евразийската култура“, каза Росаби.

Предай се или умри

И все пак Чингис хан остава в историята като владетелят с непоколебимото правило спрямо покорените народи: подчинете се или ще бъдете унищожени.

„Редовно е осъществявал кланета на поробени народи, с произтичащия от тях терор“, пише Чарлз Баудън, професор по монголски език в Лондонския университет, в Енциклопедия „Британика“. „Неговата практика да призовава градовете да се предадат и да организира методично избиване на онези, които не са се подчинили, е описана като психологическа война […] Съпротивата е донесла сериозни разрушения.“

Монголската политика за избиване на всички, които са се противопоставяли на победителя и изравняване със земята на всичко, създадено от тях, си е геноцид според днешните стандарти. Населението на Унгария и Китай е намаляло наполовина след тяхната окупация. През 1246 г. Киев, според един европейски пратеник на внука на Чингис хан, бил превърнат от монголите от „много голям и гъсто населен град“ до „почти […] нищо, [с] оскъдни двеста къщи там и жители в пълно робство“.

И да, монголците не убивали заради различия в религията или расата, но унищожавали всичко живо, включително котки и кучета на неподчинилите се, както и тях самите, ако не покажели пълна лоялност. „Монголската империя се разраствала чрез чист терор“, пише Наймарк. „Кой княз и население биха били готови да се съпротивляват на монголите, знаейки, че ги очаква съдбата на изтребление?“

Източник