Личната трагедия на „продавача на щастие“ Дейл Карнеги

Родителите на Дейл Карнеги били бедни фермери. Те дали всичките си спестявания, за да може синът им да учи в педагогически колеж. Докато учел, Дейл ставал в три сутринта, за да почисти обора и да върши друга селскостопанска работа, след което яздел кон шест мили, за да стигне до мястото си на обучение. Износвал дрехите и обувките на по-големия си брат и много се срамувал от бедността си. Неговите съученици го смятали за непохватен и за неудачник.

Чувствал се по-добър от връстниците си само в едно – ораторското изкуство. Той се интересувал от тайните на красноречието от малък и наистина говоренето пред публика му се получавало отлично. Учителите го хвалели за това, че е общителен и за дискусионните му умения. И Дейл използвал този талант като основен коз. Ораторството му давало увереност в способностите му.

След дипломирането си той опитал да организира курсове по публично говорене, но идеята не предизвикала ентусиазъм сред местните фермери. По-късно се мести да живее другаде. Работи като търговски пътник - продава бекон, мас и сапун. 

„Бях едно от най-нещастните момчета... Мразех работата си, мразех да живея в евтино обзаведена стая, пълна с хлебарки. Хранех се в евтини, мръсни заведения, където също пъплеха хлебарки. Прибирах се вечер с главоболие, причинено от чувство на разочарование, безпокойство, горчивина и бунт“, спомня си той за онези времена. Въпреки това, благодарение на тази работа, той успява да събере пари и да организира собствена школа, където преподава реторика и сценично изкуство. По същото време Карнеги започва да пътува из страната, изнасяйки лекции за това как да общуваме успешно и да изграждаме взаимоотношения. Скоро курсовете му придобиват невероятна популярност.

През 1926 г. Дейл Карнеги публикува първата си книга „Публично говорене и влияние върху бизнес партньори“. Един ден директорът на издателството посещава лекциите му по практическа психология и е толкова впечатлен, че му предлага да обобщи всички материали и да ги издаде под формата на друга книга. Така се появява най-известният в света труд на психолога „Как да печелим приятели и да влияем на хората“, който е наречен „учебник за успех“ и е продаден в милионни тиражи още през първата година. По забавен и достъпен начин авторът разказа как да направим добро впечатление на хората и по този начин да повлияем на техните решения. В продължение на 10 години тази книга остава в списъците с бестселъри на New York Times. Следващата му творба „Как да спрем да се тревожим и да започнем да живеем“ също е преведена на много езици по света. Карнеги става основател на Института за ефективно публично говорене и човешки отношения.

В личния му живот обаче нещата се разминават с правилата и съветите, които той дава в книгите си. През последните си години той е самотен, въпреки огромния брой последователи и почитатели. Карнеги се жени два пъти, но и двата брака се провалят. Той не коментира причините за семейните си проблеми. Първият развод е докато пише главата „Седем правила за щастлив брак“, обяснимо е, защото му се налага да скрие факта за разтрогнатия съюз с жена му. Вторият брак продължава по-дълго, вероятно защото съпругата му стана негов мениджър и притежава голяма част от доходите му, но и това партньорство не устоява на времето. Нито пък може да се нарече щастливо.

През последните си години Карнеги страда от нелечима болест - на Ходжкин, злокачествено заболяване на лимфната система. В своите трудове психологът твърди, че всички болести възникват поради стрес, безпокойство и прекомерна подозрителност на хората, което пречи на постигането на щастие и успех. И за да намерите душевна хармония и физическо здраве, просто не трябва да помрачавате съществуването си с хронична тревожност и негативни емоции. Очевидно самият автор не е успял да направи това. Теорията на Карнеги е многократно критикувана – авторът е обвиняван в разминаване между теория и практика и в това, че само обобщава и представя в достъпна форма опита на съвременните психолози.

Според една от версиите причината за смъртта е заболяването му. Но много по-често срещаната версия е, че майсторът на положителното мислене се е самоубил, неспособен да се пребори със сериозната болест и самотата.