История25 декември 2024

Ще чествам Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя през цялата година

Вече 181 години очарователната приказка на Чарз Дикенс обикаля света и преподава човечност

„Коледна песен в проза, или коледна история за духове“ (на английски: A Christmas Carol in Prose, Being a Ghost Story of Christmas), повече позната само като „Коледна песен“ (A Christmas Carol) е новела от Чарлз Дикенс. За първи път е публикувана на 19 декември 1843 г., а на 25 декември 1939 г. е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.

Горкият Скрудж си спомни колко щастлив беше в онези дни, за разлика от сега, когато парите го интересуваха много повече от приятелите. Запита се как ли е станало така, че е забравил да се забавлява, кога ли се е случило, та той не го е забелязал? Призракът на Отминалите Коледи го бе накарал да разбере в какъв самотен и нещастен старец се бе превърнал.
Няма нищо на света толкова неустоимо заразно, колкото смеха и добрият хумор.
Ще чествам Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя през цялата година. Ще живея в миналото, настоящето и бъдещето. Духът и на трите ще се борят в мен. Няма да омаловажа уроците, които ми преподават.
Няма място за съжаление, което може да компенсира неправилно използваната възможност в един живот.

— Тук съм заради тебе, Ебенизър Скрудж. Преди да е станало твърде късно, трябва да те предупредя за нещо! — закънтя гласът на призрака. — Ако не се промениш, докато е време, ако не станеш добър и щедър към другите, ще свършиш като мене! Докато бях жив, аз не се интересувах от нищо друго, освен от пари. И погледни ме сега — самотен стар призрак, обречен вечно да скита сам, заобиколен единствено от касите за пари.

Той отиде в църквата след разходка из улиците. Наблюдаваше хората, които бързаха за някъде и галеше децата по главите, и беседваше с просяците, и надничаше в кухните на домовете през прозорчетата на приземните етажи. И разбра, че всичко това му доставя удоволствие. Никога не беше мечтал за каквато и да било разходка, не знаеше, че нещо такова може да му достави толкова много щастие. Усещаше хиляди миризми, носещи се във въздуха, всяка от които беше свързана с хиляди мисли, надежди, радости и грижи, отдавна, отдавна, забравени.

„Човече - каза призракът - ако човек си по сърце, а не непреклонен, въздържай се от това зло, докато не откриеш какво е излишъкът и къде е той. Ще отсъдиш ли кои хора да живеят, кои хора да умрат?“

Тъмнината беше евтина и Скрудж я хареса.
Сърцето му се смееше и това му беше напълно достатъчно.
Коледа е лошо извинение на всеки 25 декември да бъркаш в джобовете на хората.

„Лек съм като перце, щастлив съм като ангел, весел съм като ученик. Замаян съм като пиян. Весела Коледа на всички! Честита Нова година на целия свят! Здравейте!“

Няма нищо, което да е толкова тежко, колкото бедността. И няма нищо толкова осъдително като стремежа към богатство!
Какво право имаш да си мрачен? Каква причина имаш да си мрачен? Ти си достатъчно богат...
Достатъчно е човек да разбира собствените си работи и да не се меси в чуждите.
Нося веригата, която съм си изковал приживе.
Парите не могат да купят щастлив живот или спокойна смърт.

– Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика (Бодлива зеленика – храст с червени зрънца, който служи за коледна украса), промушен през сърцето му. Точно така!
– Вуйчо! – възкликна умолително племенникът.
– Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя.

Източник