Свети Игнатий и гадаене за идната година

През декември българите почитат няколко големи светци и отбелязват техните празници. Това е и месецът, в който приключва старата година и започва новата. Преходно време, белязано от множество обреди и забрани.
Празниците през декември:
4 декември      Св. Варвара;
5 декември       Савинден;
6 декември      Никулден;
12 декември     Св. Спиридон;
18 декември    Св. Модест;
20 декември   Игнажден;
22 декември    Св. Анастасия;
24 декември    Бъдни вечер;
25 декември     Коледа;
27 декември     Стефановден.

На 20 декември българската църква и народният календар отбелязват празника Игнажден, посветен на св. Игнатий Богоносец. Когато Игнатий бил малко момче, Иисус Христос го взел на ръце, повдигнал го и казал на своите последователи и ученици, които точно в този момент спорели кой от тях е най-голям: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Изобразяваното на иконите в ръцете на Иисус малко момче е именно Игнатий Богоносец. Така го запомнили апостолите.

Отказва жертвоприношенията

Свети Игнатий станал ученик на евангелист Йоан, който впоследствие го ръкоположил за епископ на Антиохия. Заемал този пост 40 години. Веднъж император Марк Улпий Траян наредил в чест на победите му всички поданици да принесат жертви на езическите богове. Епископ Игнатий отказал да го направи и наредил на всички християни да се откажат от жертвоприношенията. Когато императорът разбрал, се отправил към Антиохия, за да наложи подчинение. Там двамата се срещнали и императорът попитал що за име е това Богоносец, а Игнатий отвърнал, че го наричали така, защото носел Бог в себе си.

След като Траян не успял да накара Игнатий да му се подчини и да принесе жертва, го изпратил в Рим, за да бъде публично екзекутиран. В Колизеума след горещи молби към римските християни да не попречат на мъченичеството му той бил хвърлен на зверовете през 108 г. сл.Хр. По време на това последно пътуване св. Игнатий написал седем послания, които Поликарп Смирненски изпратил до филипяни и римляни. След смъртта си той се е явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лечението на тежки болести и хората започнали да търсят често помощта му.

Ден, обуславящ новата година

В народните представи на Игнажден започвала новата година. Вярвало се, че всичко, което се прави на този ден, имало магическа сила да донесе здраве, плодородие и късмет през идната година. Затова българинът се вглеждал внимателно в знаците, които му давал светът през този ден.

Празникът Игнажден се е наричал още Иднажден, Млада година, Нов ден или Полазовден. Смятало се е, че на празника и след него денят започва да нараства с по едно грахово зърно, а слънцето се обръщало към пролетта. Вярвало се е, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са вид слънчева магия. Те символизирали слънчевия диск и помагали на слънцето да свети по-силно. Паленето на огън на земята имало за цел да подсили небесния огън в дните, в които е най-слаб. Освен това той има силата да пречиства и унищожава всичко лошо. На Игнажден домакините месели колачета за всеки член от семейството. Първата щипка квас обаче са запазвали като цяр.

Със специално замесен квас вечерта срещу Игнажден можело да се правят магии за берекет и любов. Магическият обред се извършвал само от жени. Строго се спазвала забраната да не се допускат мъже до обреда, наричан Пазене на кваса. Той започвал вечерта на 19 декември с магическо мълчано хоро, играно от събралите се тайно в някоя къща жени и моми. Те играели мълчешката, без музика около нощвите за месене на хляб. Задължително присъствали и възрастни знахарки с магьоснически познания и способности. Докато се играело мълчаното хоро, две девойки, обърнати с гръб към нощвите, замесвали квас за хляб. Едната е трябвало да бъде първата на баща и майка, а другата – родена последна. Към брашното знахарките, които всъщност ръководели целия обред, добавяли стрити на прах магьоснически билки и наричали магически слова. Това те правели, докато двете девойки месели, а останалите играели. След това квасът се увивал прилежно в кърпа и се оставял в ъгъла на стаята. До него сядала една от жените и го пазела, стояла будна през цялата нощ, а останалите продължавали да играят. На следващата вечер отнасяли кваса в дома на някоя друга от участничките, където отново го пазели. И така в продължение на 12 нощи квасът бил пренасян и пазен в 12 различни къщи, но тайнственото мълчано хоро се играело само три пъти, вечерта срещу Игнажден, на Бъдни вечер и срещу Васильовден.

Сутринта на Сурваки, или Васильовден, знахарките разкъсвали кваса и го раздавали само на жените в обреда. Той се пазел през цялата година и притежавал огромна сила да отблъсква всичко зло и да привлича доброто и късмета към жената, която го носела, и нейния дом. Омъжените жени, притежаващи кваса, силно привличали съпрузите си, които омагьосани, започвали да ги гледат като писани яйца. Ако притежателката на кваса е мома, всички момци, които я зърнели, мигновено губели ума си по нея и се избивали да я искат за съпруга.

На Игнажден много широко разпространено е било и чакането на полазник. Така се е наричал първият човек, който влезе в къщата през този ден. Вярвало се, че какъвто е човекът, такава ще е и годината. За целта домакинята ставала рано и почиствала добре дома. Измитала дори и саждите от комина. Но за да не стават грешки, всяка къща си имала свой, предварително избран полазник, който се смятало, че носи добро. За най-благополучни полазници се възприемали здравите и заможни мъже или младите бременни жени.

Полазникът се чакал с радост и нетърпение и се посрещал като скъп гост. Той първо поздравявал домакините, като задължително носел пръчка и трески, които поставял в огнището. С пръчката го разравял и наричал: „Колкото искрици излязат, толкова пиленца, агънца, теленца, жребченца и дечица да се народят!“. След това ръсел пшеница из къщата и продължавал да благославя: „Да се роди берекет, дето рало ходи и дето не ходи!“.

Домакините от своя страна с благодарност гощавали полазника богато и го дарявали с храна, кърпа и везана риза.

Обича ме, не ме обича

На Игнажден момите гадаели за това дали и за кого ще се омъжат през новата година. За целта момата излизала вечерта, сядала на дръвника на двора с шепа ечемик, посипвала се с ечемика и казвала заклинанието: „Който ми е на късмет, да дойде да жънем заедно!“. След това се навеждала и със затворени очи с дясната ръка вземала от ечемика, а с лявата – няколко трески или пръчки. Ако се окажело, че треските са чифт (четен брой), сватба през новата година нямало да има. Но ако се окажели тек (нечетен брой), тогава момата слагала събрания ечемик под възглавницата си и повтаряла заклинанието три пъти. След което лягала да спи. Вярвало се, че ще ù се присъни момъкът, за когото да се омъжи през настъпващата година.

Вечерта на Игнажден е първата от трите кадени вечери. Другите две са Бъдни вечер и вечерта преди Йордановден. На игнажденската трапеза се събира цялото семейство. Понеже празникът попада в края на Коледния пост, на трапезата всички храни трябва да са постни. В миналото се правели сарми, картофи с праз, боб със зеле и туршия, както и пита без украса. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупвал питата над главата си, като раздавал парчетата на останалите от семейството. Вярвало се, че на когото се падне най-голямото парче, у него ще бъде и късметът. От трапезата по време на ядене не се ставало, защото се вярвало, че кокошките няма да мътят. Освен това на Игнажден не се е искало, нито давало нищо назаем, за да не излезе късметът от дома.