Худ. Гео Милев, Автопортрет
Той е на 21, когато през март 1916 г. е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателните сили в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Гео Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
Претърпява 15 тежки операции и получава протеза, която му причинява болки и дискомфорт през годините до трагичната му гибел, които са твърде малко...
Гео Милев е поет и драматург, изящен преводач, издател, публицист, художник. След завръщането си от Германия издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. През януари 1924 г. започва да излиза списание „Пламък“. В него е публикувана поемата „Септември“, за която редакторът на английското й издание (преведена е на 18 езика) Дейвид Бейкли казва: „Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев е един от бележитите поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Бил е на 30 години.
Автор: Петър Рамаданов
В памет на великия ни поет ви предлагаме кратки откъси от романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, посветен на последните години от живота на талантливия ни творец с голямо сърце, удушен с тел, подложен на зверски изтезания преди това и хвърлен в общ гроб. (Книгата на Карастоянов е издадена през април 2014 г., но тиражът е отдавна изчерпан, в сайтове за антикварна литература цената й стига до 97 лв. Редакторът на тези редове се записа в библиотеката на кварталното читалище, за да я прочете. - бел.ред. )
„Късно следобед на петнайсети май двайсет и пета година госпожа съпругата на поета и сестра му отишли в дирекцията – белокаменното здание до Лъвовия мост с петолъчка над покрива, което тепърва щяло да се пълни с призраци, отмъстителни вампири, глухи духове, караконджули и ангели с подгизнали от кръв криле. Носели му палто, защото заранта го изпратили само с една носна кърпа – а
бил много студен ден този петнайсети май. Толкова било студено, че на двете им измръзнали пръстите в дантелените ръкавици – сякаш не било пролет, ами се била върнала зимата.
Разбира се, изобщо не ги пуснали вътре и додето стояли отвън, а над цяла София почвало да се смрачава, те двете го мернали зад един прозорец на последния етаж.
[...]
Но и поетът нямало как да знае, че последното, което е написал в живота си, било оная разписка, че е получил от секретаря на офицерското дружество „Инвалид“ триста лева заем. Който никога нямало да върне...
[...]
Поетът въобще имал странно отношение към смъртта. Бил я преживял веднъж, когато тя го държала в мрака при себе си седем дни и седем нощи. После уж го пуснала да си иде, но оттогава насетне си го следвала, където и да идел и каквото и да правел. Та затуй вече я имал за нещо досадно, защото тя непрекъснато му напомняла за себе си. Стигало му само да се погледне в огледалото. Или когато усещал гузния потрес у онези, които го виждали за първи път... Единствено Мила не била трепнала, когато го срещнала през един декемврийски ден на седемнайсета година на ъгъла на „Леге“ и „Дондуков“ – тя въобще не се уплашила от бездната ужас зад черната му тогавашна превръзка и от отчайващите следи по цялото му лице.
Поетът никога нямало да забрави това.
[...]
Защото времето лети и страхотно завива в нощта. А нощта е все една и съща. И думите са същите. „...едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи...“ – казва Гео Милев и един забравен днес драскач веднага му отговаря: „О, Геомилевщина, тъмна язва, която гледа на литературата с едно око, половин глава и четвърт мозък!“
После идват ония с ниските чела и с окървавените тояги...“
Худ. Гео Милев
