Худ. Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах, Wikimedia Commons
Учени успяха да извадят големи части от едно от Седемте чудеса на древния свят от морето, повече от 2300 години след първоначалното му построяване.
Съвсем естествен процес е исторически архитектурни гиганти да се загубят с времето – било то поради разпадане или пък заради катастрофални събития. Въпреки че по света все още могат да се видят културни паметници от различни епохи, много от най-известните сгради в историята вече ги няма. За археолозите в днешно време се оказва трудно или невъзможно да ги възстановят.
Сред най-известните от тях са така наречените Седем чудеса на древния свят: Великата пирамида в Гиза, Колосът на Родос, Мавзолеят в Халикарнас, Храмът на Артемида, Статуята на Зевс в Олимпия, Висящите градини на Вавилон и Александрийският фар. Само Великата пирамида в Гиза е запазена до днес, въпреки че е най-старата – отпреди повече от 4000 години.
Неотдавна учени и изследователи успяха да извлекат ключови елементи от легендарния Александрийски фар.
Дълго време това творение на човешката ръка е смятано за най-високата сграда в целия свят. Построен от гръцкия архитект Сострат Книдски, за да насочва моряците през крайбрежните води на Александрия. Започнал е да свети около 284 г. пр.н.е., до момента, в който е бил съборен от земетресение през 1303 г.
До 1477 г. повечето от камъните на емблематичната сграда са били използвани за изграждане на крепост на мястото, където някога е стоял фарът.
Както съобщава Archaeology News, проектът PHAROS, ръководен от археолога Изабел Хайри от Френския национален център за научни изследвания (CNRS), е успял да извлече масивни каменни блокове от дъното на Средиземно море, за които се смята, че са от Александрийския фар.
Открити са 22 блока. Повечето от тях тежат до 80 тона всеки. От морското дъно са извадени и фундаментни тротоарни плочи както и нерегистриран досега пилон, представляващ смесица от египетски и гръцки строителни техники. Находките са ярки доказателства за мултикултурната история на Александрия.
Всеки блок ще бъде сканиран с помощта на подробна фотограметрия и след това предаден на доброволци-инженери от фондация Dassault Systèmes. Те ще анализират находките дигитално и виртуално ще преместят блоковете, сякаш фрагментите са части от огромен археологически пъзел. Усилията им в крайна сметка ще доведат до виртуален близнак на Александрийския фар, така че обществеността ще може да го види в оригиналния му блясък.
Елементи от Александрийския фар са открити за първи път през 1994 г. от френския археолог Жан-Ив Емперьор, който е описал над 3300 обекта, включително сфинксове, обелиски и други.
