Снимка: Сайгюджи-Норико, лиценз Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0, Wikimedia Conmmons
В продължение на векове древният народ Бо е описван предимно в легенди и сказания. Сега стана ясно, че този народ е съществувал, има своята история и е оставил дълбок отпечатък върху културата на югоизточен Китай. Това е заключението, до което стигна екип, ръководен от професор Джан Сяомин от Института по зоология в Кунмин. Информационна агенция Синхуа съобщава резултатите от проучването.
Археолозите дълго време се отнасят скептично към разказите за Бо и не приемат за истина „летящите хора“. Разкопки в Юнан и Съчуан обаче разкриха, че тази етническа група е съществувала преди повече от три хиляди години. И да, наистина членовете на тази общност са имали необичаен погребален ритуал: висящи ковчези. Следи от древни погребения, дупки, издълбани в скали, и останки от конструкции за повдигане на ковчези са запазени в региона и до днес.
Различни са обясненията за това как точно са създадени издигнатите гробници и какво е значението им. Първата и най-прозаична цел е била да бъдат опазени тленните останки на покойниците от врагове и диви животни. Висящите ковчези отразяват и вярването на Бо, че тялото трябва да бъде по-близо до небето, за да се осигури безопасно и удобно пътуване на душата след смъртта. Този обичай все още се почита в някои части на Китай, Тайланд и Индонезия.
Дълго време се е смятало, че народът Бо е изчезнал след политически катаклизми и падането на крепостта Линдзяо по време на династията Мин (1368-1644). Генетичният анализ обаче показва друго: потомци на Бо продължават да живеят в някои райони на Юнан и Съчуан. Освен това, ДНК проби от висящи ковчези разкриват роднински връзки не само с местното население, но и с тибетски групи, североизточни народи и крайбрежни жители, което предполага обширни контакти и миграции в древна Азия.
Легендите
В хрониките се споменава, че Бо били наричани „Синове на скалите“ и „Подражатели на небето“. Една от най-популярните легенди разказва за падането на крепостта Линсяо по време на династия Мин. След десетдневна обсада враговете успели да проникнат чрез хитрост, избили хиляди, а последният воин „взел за ръце останалите и отлетял в небето“. В местния фолклор се срещат мотиви за магически каменни лодки, девет светилника и девет печата, и за тайни ритуали, свързани с медни барабани. Тези предания са запазени като част от нематериалното културно наследство в Съчуан.
