Снимка: Marokko-erfahren, Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0., Wikimedia Commons
Древните житници на Мароко, известни като „игудар“ или „агадир“, са не само архитектурни чудеса. Те са и една от най-ранните известни форми на общностна банкова система. Тези зърнохранилища са използвани над хиляда години от коренното население на амазигите в Северна Африка, разказва сайтът mysteriology.com.
Амазигските (или берберските) общности, които са номадски, избрали за по-уседнал живот плодородните райони на Високия Атлас, планините Антиатлас и долината Драа. Житниците били построени стратегически – трябвало да са добре укрепени и трудно достъпни. В тях освен зърно, се съхранявали и други стоки от първа необходимост като зехтин. Всичко в тези своеобразни сейфове било предпазено както от природни стихии, така и от набези. Общността не би оцеляла без тези приспособления.
Зърнохранилищата се разполагали на високи, лесно защитими места. Архитектурата им е свидетелство за изобретателността на амазигите, с множество отделения, предназначени за съхранение на различни стоки. От съображения за сигурност конструкциите са направени с тежки врати и с тесни процепи за достъп.
Интересното е, че тези житници са действали и като форма на банкова система. Селяните са можели да съхраняват излишната си реколта, която е служила като обезпечение за заеми или като разменна монета за други стоки или услуги. Този модел на общо съхранение и споделяне на ресурси може да се разглежда като предшественик на съвременните банки, където сигурността и доверието са от първостепенно значение.
Отделните помещения (по-скоро килии или килери) в Агадир Инумар са принадлежали на семействата, които са помогнали за построяването на обекта. Най-богатите семейства са имали за вечно ползване по цял етаж от съоръжението. Там те съхранявали храна, ценности и документи. Има също резервоар за вода, джамия и подслон за коне и животни. Управлението на древните банки било поверено на амин (което означава „доверен човек“), който е отговарял за наблюдението и поддръжката на общите части и местата за алъш-вериш.
Когато вражески племена са правели набези, Агадир Инумар е бил и място за убежище на жени, деца и възрастни хора. Зърнохранилището разполага с наблюдателна кула.
