Снимка: Йоичи Окамото, публично достояние
Мартин Лутер Кинг-младши (15.01.1929-04.04.1968) е американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера се превръща в яростен защитник на гражданските права и в една от иконите на американската прогресивна мисъл. Всеки трети понеделник от януари в САЩ се отбелязва като Ден на Мартин Лутер Кинг.
„Имам една мечта“ (на английски: I Have a Dream) е 17-минутна реч на Мартин Лутър Кинг, произнесена на 28 август 1963 г. В нея Кинг призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Произнася на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди граждани. В днешните времена на войнстваща нетолерантност е добре да си припомним извадки от нея.
- Сега е времето обещанията на демокрацията да станат реалност. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата канара на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в реалност за всички Божии чада.
- Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат нуждата да изпуснат парата и ще бъдат доволни, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно пробуждане, ако нацията продължава да прави това, което й пречи. Няма да има нито мир, нито спокойствие в Америка, докато не бъдат признати гражданските им права. Вихрите на негодуванието ще продължават да разтърсват основите на нашата нация, докато светлият ден на справедливостта не изплува.
- Удивителният борбен дух, който е погълнал негърската общност, не трябва да ни води към недоверие на всички бели. Понеже много от нашите бели братя - за това свидетелствам тяхното присъствие днес тук - са осъзнали, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба. Те са осъзнали, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата съдба. Ние не можем да продължаваме да вървим сами. И докато вървим, ние трябва да си обещаем, че винаги ще маршируваме напред. Не можем да се върнем назад.
Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта.
Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“.
Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството.
- Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес!
- От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чада, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!“