Снимки: архив
Днес се навършват 153 години от обесването на Васил Левски - една от най-значимите личности в българската история. На тази дата свеждаме глава пред саможертвата на Апостола, чието дело и до днес остава нравствен устрем на народа. Неговият живот е пример за отдадеността на бляна за чиста и свята република.
Във февруарския брой на нашето издание поместихме два материала, посветени на Апостола.
Единият от тях е интервю с историка Димитър Гилев, което е посветено на личността и делото на Васил Левски. В разговора разглеждаме историческите обстоятелства около въстаническата дейност, значението на изградената от него вътрешна организация и нравствените принципи, които го превръщат в пример за родолюбие.
ДИМИТЪР ГИЛЕВ: АПОСТОЛЕ, ПРОЩАВАЙ!
- Помним ли добре Левски и делото му?
Българинът има календарна почит. Само на няколко дати в годината се сещаме, че сме българи, и си спомняме за Левски. Голяма част от българите поднасат венци и цветя на паметника му по задължение или с цел показност, лишени от какъвто и да е дух или отношение към Апостола. Това е обида – да отидеш пред паметник, да поставиш цвете със слънчевите очила, да се снимаш за социалните мрежи и да си тръгнеш, без да се замислиш дори секунда пред какъв образ си изправен. Да не си дадеш сметка, че този човек е на светлинни години от теб, че е един връх Еверест в българското развитие. Това казвам и на учениците си, когато ги водя по паметници. На такова място всеки трябва да стои мирно, с почит и с мисъл към героя – да се опита да усети неговия дух, присъствие, обаяние, водачеството му, което няма съответствие в българската история...
Вторият материал е посветен на жива връзка с миналото - историята на Васил Левски и къщата на Веле Митров, в която Апостолът е пребивавал по време на своята революционна дейност. Разказът проследява историческите свидетелства, свързани с мястото, което е било част от мрежата на Вътрешната революционна организация. Днес тази къща е обновена и отваря врати като къща музей. Това се случва благодарение на усилията на НД "Бащино огнище". Така историята не остава затворена в страниците на миналото, а оживява и ще пази и ще предава паметта за делото на Апостола на бъдещите поколения.
В дома на Веле МитровТака двамата стигат до дома на Веле Митров, чиято къща през 70-те години на XX век се превръща в къща музей „Васил Левски“ в София. Може би най-злочестият и потънал в забвение музей на Апостола във вече уж свободното ни и благодарно отечество. След първоначалната слава и голямо внимание към къщата музей, през 90-те години тя е ограбена, като от богатата изложба остава само едно трикрако столче.
Днес отдаваме почит с признателност и смирение. Поклон пред паметта на Васил Левски! Нека народът ни помни него и великото му дело, взима пример от силата на духа му и любовта към родината, за да продължим да ни има и с гордост да се зовем българи!
Ако желаете да прочетете още от темите на брой 2/2026, както и части от интервюто с историка Димитър Гилев и разказа на Ивайло Шопски можете да намерите статиите тук.
